Световният енергиен елит се събира в Истанбул, където от 9-13 октомври ще се проведе 23-ото издание на Световния енергиен конгрес. Енергийните играчи на голямата сцена се събират в турския град, за да „изградят бъдещето на енергията” и да създадат рамката за действие през следващите години.
Организаторите обещаха, че близо 10 000 специалисти ще присъстват на конгреса – енергийни министри, представители на бизнеса, на академичните кръгове и финансови специалисти.
Мястото на срещата – Истанбул, носи огромна символика. Градът е мост между Изтока и Запада, между минало и бъдеще. Градът, обаче, е и мястото, на което турският президент Реджеп Ердоган кацна в нощта на неуспешния опит за военен преврат. След него Турция вече не е същата. Страната изживя кошмара на пуча – според Гюлен режисиран именно от Ердоган, а не обратното – който остави белег както върху социалния живот, така и върху икономиката.
На фона на разменените стрели с ЕС и захлаждането на отношенията с Русия, турската икономика повече от всякога се нуждае от отговор на въпроса какво е бъдещето. Диалогът с Брюксел не се е подобрил, но поне този с Кремъл премина в нова фаза. Появи се информация, че именно руснаците са информирали турското разузнаване за готвения преврат. Казано по политически – Путин спаси Ердоган, а малко след това първите руски туристи отново стъпиха на турска земя след месеци търговско и туристическо ембарго.
Разговорите по оста Турция – Русия ще бъдат в обектива на камерите и на Световния енергиен конгрес. Кремъл обяви, че Владимир Путин ще присъства на него и се очаква да проведе втората си среща с Реджеп Ердоган след свалянето на руския бомбардировач през месец ноември.
След смъртта на „Южен поток” през 2014 година, на дневен ред се появи проектът „Турски поток”. Месеци наред той бе в застой, но след визитата на Ердоган в Санкт Петербург отново се заговори за неговото възраждане. Дали обаче това е реален проект, или продължение на евразийската газова политика, която много често само остава на хартия?
След налагането на западните санкции срещу Русия Владимир Путин трябваше да покаже на света, и най-вече на руснаците, че е силен и че страната му не е изолирана икономически. През септември 2014 година в Шанхай руският държавен глава обяви амбициозния проект „Силата на Сибир”, за да покаже, че има икономически опции и варианти за маневри. „Турски поток” беше тактическа политическа маневра, а не икономическа, посочва Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS).
Сега Турция е тази, която трябва да покаже, че не е изолирана. На фона на бежанската криза отношенията с Европейския съюз се влошиха. Брюксел обвини Анкара в изнудване и погазване на човешките права, докато турците упрекнаха ЕС в неспазване на обещанията и за пореден път поискаха безвизов режим за своите граждани.
Сложният политически пейзаж е пренесен и на енергийната сцена. „Интерфакс“ пише, че на 10 октомври Владимир Путин ще кацне на турска земя, където ще произнесе реч на конгреса, а освен това ще се срещне и с Реджеп Ердоган.
Енергийното сътрудничество между Москва и Анкара се очаква да бъдат основни теми на разговорите. На заден план обаче няма да остане и сирийският конфликт.
На Световния енергиен конгрес се очаква да присъстват представители на 130 страни. Къде е мястото на България? Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще говори на конгреса в турския град, стана ясно от информация на официалния сайт на събитието.
Владимир Путин и Реджеп Ердоган отново ще си стискат ръцете по приятелски. Приятелство, обаче, зад което стоят енергийни интереси...