Когато танкерите с горива се превозват по море, при пристигането им в пристанищата на Република България, същите от момента на тяхното въвеждане са под митнически надзор и подлежат на митнически контрол. На основание чл. 140, параграф 2 от МКС митническите органи извършват проверки на стоките и на транспортните средства, на които се намират те и вземат проби за целите на тарифното класиране.
Това обясниха от агенция Митници. Те обясняват, че това е във връзка с провокирания медиен интерес по повод въвеждането на горива чрез морски транспорт през 2015 г. и 2016 г.
Стоките се представят незабавно на митническите органи в българските пристанища,
като представянето им се извършава чрез подаване на декларация за временно складиране (митнически манифест) по образеца, предвиден в Закона за митниците. Стоките са под митнически надзор, докато е необходимо, за да се определи митническият им статус.
Когато съюзните стоки са акцизни и при представянето им са под режим отложено плащане на акциз, техният митнически статус на съюзни (общностни) стоки се доказва в съответствие с разпоредбата на чл. 199 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (чл. 314, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията) чрез представянето на електронен административен документ (еАД) по смисъла на Регламент (ЕО) № 684/2009 на Комисията. След доказването на този им статус и установяване на количеството им, те престават да са под митнически надзор и движението под режим отложено плащане на акциз до посочения в еАД данъчен склад продължава съгласно разпоредбите на ЗАДС.
Когато въведените на митническата територия на Съюза стоки пристигат от трети страни и са с митнически статус на несъюзни (небщностни) стоки, след изпълнението на формалностите, свързани с представянето на стоките при тяхното въвеждане, те следва да бъдат поставени под митнически режим, който може да бъде както допускане за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз, така и специален режим.
За прилагане на митническото законодателство е необходимо за тях да бъде определен тарифен код съгласно Общата митническа тарифа на Европейския съюз. Основният легален инструмент в областта на тарифното класиране е Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС, представляваща приложение І към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, което се изменя ежегодно с Регламент за изпълнение на Комисията.
Тарифното класиране на стоките се извършва въз основа на техните обективни характеристики,
съгласно показателите и критериите, заложени в КН, в съответствие с принципите, регламентирани с Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, които са включени в част I Уводни разпоредби на КН. Критериите, съгласно които в КН на ЕС се класират горива, са заложени в текстовете на позициите и подпозициите основно на глава 27 от КН, както и в приложимите към нея забележки. Следва да обърнем внимание, че в КН на ЕС няма общо определение за „гориво". Като примери от тази глава могат да се посочат „леки масла", в които са включени различни видове бензини, „средни масла", в които са включени керосин за реактивни двигатели и други видове керосини и „тежки масла", в които са включени „газьол", „тежки горива" и други масла, включително смазочни.
За всяка една от изброените категории в КН са заложени дефиниции и критерии, на които стоките трябва да съответстват, за да се класират в съответната категория. Най-общо тези критерии включват въглеводороден състав, дестилационни характеристики, съдържание на сяра, съдържание на биодизел и др., и касаят единствено тарифното класиране на стоките, но не и качеството на горивата, изискванията към което са заложени в друго законодателство, различно от митническото.
В това отношение митническите лабораторни експертизи (МЛЕ), с които се изследват стоки, описани като „горива", определят единствено характеристиките, необходими за целите на тарифното класиране, съгласно заложените в КН критерии и показатели. Митническите лабораторни експертизи (МЛЕ) идентифицират стоките за целите на тарифното класиране и акцизния контрол, т.е дават заключение относно достоверността на посочения в митническите или акцизните документи код по Комбинираната номенклатура (КН), но не дават информация за качеството на горивото, тъй като окачествяването не е от компетенциите на митническата администрация. Целта на изпитванията е да се установи принадлежността на горивото към определен код по КН, който е различен в зависимост от това дали дизеловото гориво съдържа или не съдържа биодизел (биокомпонента) и в зависимост от съдържанието на сяра.
Условията, редът и начинът за контрол на качеството на течните горива
след тяхното производство, при внос - след освобождаването им от митнически контрол, при разпространението и/или съхранението им, включително на бензиностанции и в резервоари на горивни инсталации, са уредени в Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Съгласно чл. 14, т. 1 от тази наредба контролът се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) чрез Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива" (ГД "ККТГ").
В случаите, когато акцизните стоки са освободени за потребление (т. е. за тях е заплатен дължимият акциз), данъчният контрол по отношение разпространението (доставки, продажби) и потреблението (получаването, зареждането) на течните горива е регламентиран в чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност, както и със съответните изисквания на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства.
По отношение контрола върху акцизните стоки, поставени под режим отложено плащане на акциз, са въведени разпоредби, съгласно които данъчно задължените лица са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на ЗАДС и нормативните актове по прилагането му, а в случаите, когато средствата за измерване и контрол са средства за измерване по смисъла на Закона за измерванията, същите трябва да отговарят на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му. Данните от средствата за измерване и контрол следва да се предават по електронен път към автоматизираната система за отчетност и до информационната система на Агенция „Митници" по ред, начин и формат, определени от министъра на финансите. Конкретните изисквания към средствата за измерване и контрол на акцизни стоки са определени в Наредба № Н-1 от 22.01.2014 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки. Чрез тези мерки не се допуска да се извършва въвеждане и извеждане от данъчните складове и от обектите на регистрираните лица на акцизни стоки без да са отчетени от средствата за измерване и контрол.
Агенция
„Митници" оперира с Българската акцизна централизирана информационна система
и продължава да я усъвършенства в частта автоматизиран контрол на акцизните стоки и наблюдение на поведението на данъчнозадължените лица. Чрез идентифицирани рискови събития се наблюдават както непрекъсваемостта на предаване на данните от данъчнозадължените лица към информационната система на Агенция „Митници", така и съответствието на данните, вписвани в издадените от лицата документи, с данните от съответните измервания. Създадена е възможност за генериране на рискови профили чрез които митническите органи имат възможност да получават предварителна информация за възникнали събития по отношение конкретни рискови лица и/или обекти, пътни превозни средства или издадени документи.
Горивата се извеждат от данъчните складове под режим отложено плащане на акциз или освободени за потребление с начислен акциз. В тази връзка по отношение на освободените за потребление горива Агенция „Митници" участва в контрола върху складовите бази, които нямат статут на данъчни складове, и върху бензиностанциите, предимно в рамките на съвместни действия с други правоприлагащи органи.
В Република България се прилага пряко митническото законодателство на Европейския Съюз, като до 1 май 2016 г. са били приложими разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността и Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, а след тази дата се прилага новото митническо законодателство на Съюза, което включва Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на МКС, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на МКС.
По същество няма разлика в приложимите процедури за въвеждане на стоки на митническата територия на Съюза преди 1 май 2016 г. и след тази дата, но следва да се отбележи, че има промяна в използваната терминология в отмененото и новото митническо законодателство на Съюза.