Икономиката на България е изгубила около 2.7 млрд. лв. заради забавяния или прекратяване на проекти, които са оспорвани заради процедури в областта на околната среда. Това разкри Красен Станчев. Икономистът представи анализ за обществената цена на забавени инвестиционни намерения в областта на опазването на околната среда, направен по поръчка на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Изчисленията са за периода от 1 януари 2007 г. - 31 януари 2018 г.
В обхвата на анализа са включени договори/ проекти, придобили гражданственост; отложени проекти в областта на изграждането на националната инфраструктура; проекти и договори, по които са образувани съдебни дела. Изследователите са посочили, че анализът е основан на консервативни допускания, а обобщените в него резултати представляват минимален сценарий на ефектите.
Общите загуби са сравними с обема на загубите от природни бедствия и промишлени аварии за периода 2010 - 2017 г., обяви Красен Станчев.
Той посочи, че пропуснатото потребление заради забавянето или прекратяването на проекти е оценено на 343 млн. лв., а отрицателните фискални ефекти, като несъбрани данъци са в размер на 277 млн. лв. Според изследователите всеки ден отлагане или прекратяване на проект води до загубена нетна полза за обществото и икономиката от 952 595 лв. на ден.
Нетната стойност на пропуснатите ползи от нереализирани инвестиции след периода на забавяне достига 498 млн. лв. Загубите на собствениците на земи и гори в близост или в защитените територии по Черноморието и в планински местности са оценени на 416 млн. лв., посочи Димитър Чобанов, асистент в проучването.
Според общата статистика на пътно-транспортните произшествия за последните пет години загиналите на автомагистрали са средно около 3.2-3.3 пъти по-малко от тези, които умират на първокласни пътища, т.е. забавянето на строителството на автомагистрала „Струма“ в частта само на Кресненското дефиле и на магистралите по други подобни пътни участъци има за цена загубата на човешки животи за годините на забавяне, а за този път забавянето е най-дълго – 12 години. На година в дефилето загиват между 5 и 10 души, като при наличие на магистрала те биха били три пъти по-малко, се посочва в доклада.
В зависимост от метода на оценка, щетите от загуба на човешки животи в този участък на магистралата през Кресненското дефиле варират от 2,82 млн. лв. до 110 млн. лв. за 10 години - или 11 млн. лв. на година, припомнят авторите на доклада.
Положителна тенденция е констатацията, че през 2018 г., след съществено подобрение от предходни години, България e на 30-то място от 175 страни по качество на околната среда и политиката за опазване, съгласно Индексът на представянето на държавите в областта на околната среда на Йеилския Университет – Environmental Performance Index (EPI). От новите страни-членки на ЕС пред нашата страна са само Словакия и Литва.