Няма опасност нито България да бъде засегната от ситуацията в Кипър, нито да се наблюдава подобен сценарии у нас. „Фундаменталната причина е, че Кипър е малка държава с несъразмерно голяма банкова система. Дълги години тя се позиционираше като удобно място с относително ниски данъци, свободни разбирания по отношение на хората, които депозират пари. Не случайно, изключително много граждани от Русия имат големи депозити там. Очевидно е, че този модел след кризата не е устойчив. Част от парите, които са били прибрани като депозити, са използвани в неразумни начинания”, коментира Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките в България.
България може да направи все пак своя извод и той е: „По-добре да имаме балансирана икономика, в която банките не са по-големи от нужното, както и че са необходими консервативни регулации, защото в противен случай, когато става дума за не много силни икономики, спасяването на банките само по себе си става трудна задача” допълни Хампарцумян.
Логично възниква въпросът дали България би могла да спечели от създалата се ситуация в Кипър. „Не мисля, че човек може да печели, когато къщата на комшията гори. Първо: бихме могли да направим изводи за необходимостта да се подчиняваме на всеизвестната икономическа логика. Второ: да се опитаме да запазим стабилността и да осигурим устойчив растеж, така че всички да знаят на базата на историята и на показателите ни, че такива неща не могат да се случат”, казва председателят на Асоциацията на банките в България.
Вероятността част от парите от Кипър да бъдат прехвърлени в български банки е минимална. „Няма нужда да се опитваме да ставаме следващия Кипър. Нашите депозити тук ни стигат. Ако излязат от Кипър, те ще отида в Швейцария, Люксембург, Лондон, на места, където са големи световни центрове, които при всички случаи са много по-атрактивни, отколкото ние бихме могли да бъдем” е мнението на Хампарцумян.
Няма непосредствена опасност кипърският сценарии да се повтори кризисни държави като Испания и Италия. При всички случай обаче става прецедент, който като една предупредителна червена лампичка, започва да свети и да дава индикации, че това е възможен сценарии. Трябва да се правят реформи, да се балансират бюджетите, да се харчат според възможности, за да не се стига до драматични обрати.
Филиал на бъдещето
Виртуалното банкиране се приближи още една крачка към българските потребители. Днес „Уникредит Булбанк” представи своя първи в Европа банков филиал на бъдещето. Той се намира в офиса на банката в „Бизнес парк София”. Той ще бъде отворен 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата.
„Търсехме пазар, на който ролята на филиала – в контекста на всички канали за банкиране – е и ще продължи да бъде водеща в следващите години. Освен това, искахме да дадем старт на проекта в страна, в която УниКредит има водеща позиция“, подчерта Мауро Маскио. Той отново акцентира на факта, че „Банковият филиал на бъдещето“ е проект не просто за нов дизайн на клоновете, а за изцяло нов модел на обслужване.
„Като банка „УниКредит Булбанк” винаги е заставала зад стойностни иновативни проекти – такива, които наистина носят добавена стойност за по-доброто обслужване на нашите клиенти“, каза Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на УС на „УниКредит Булбанк”.
Подобни офиси ще има и в централни клонове на банката, каза за Факти.бг Цветанка Минчева, заместник-директор Банкиране на дребно. „Целта ни е да видим дали този проект работи успешно в стандартна среда. Ако тоговорът е положителен, то ние може да го приложим и в другите ни стандартни филиали. Няколко са причините да изберем именно офисът в Бизнес Парк София. Едната е, че това е размерът на филиала, който е типичен за повечето наши филиали. Втората причина е, че тук има среда от развиващи се компании със служители, които са подходяща среда за тестване на нови концепции. Много софтуерни специалисти, хора, които работят с нови технологии, средната възраст на клиентите е по-ниска”, допълни Минчева.