В България от целия ЕС се отделят най-много средства за сигурност и най-малко за наука. Това изчислиха учените от Института за икономически изследвания на БАН, съобщиха от института.
Източник на растеж в бюджета за догодина няма. Липсват, както мерки за смекчаване последствията от икономическата и финансова криза, така и създаване на условия за излизане от нея. Бюджет 2012 е бягство от отговорност, дефицит на професионализъм и почти никаква социална защита. Това е становището на учените от Института за икономически изследвания на БАН.
Инерцията да има все същите недофинансирани сфери продължава, заяви проф. д-р Митко Димитров, директор на института. Според него заложените параметри в бюджета показват, че в България от целия ЕС се отделят най-много разходи за сигурност и най-малко за образование и наука. В период на криза, у нас средствата за наука и изследвания са едва 0.2 на сто от БВП, докато останалите европейски страни отделят около 0.6-0.7%, подчерта проф. Димитров. И добави, че разходите за МВР се увеличават, въпреки че борбата със сивата и черна икономика в страната няма напредък и тя е около 30-40 на сто от БВП или 20-25 млрд. лева.
Проектът на бюджет за 2012 г. повдига повече въпроси, отколкото решения, и подсказва дефицит на професионализъм, заяви и проф. д-р Гарабед Минасян от секция "Макроикономика" на Института. Той подчерта, че заложената прогноза не е актуализирана от април 2011 г., въпреки че са променени цифрите по отношение ръста на икономиката и други макроикономически показатели. Така, например, темпът на прираст на БВП за догодина е намален от 4.1 на 2.9%, валутният курс лев/долар - от 1.49 на 1.39, приходите – от 28.9 на 28.7 млрд. лева, а разходите – от 30.1 на 29.8 млрд. лева.
Без коментар засега остава и една друга цифра - намаление на вноската на БНБ от 300 на 180 млн. лева. Според д-р Виктор Йоцов това означава намаляване на валутните резерви или по-ниска доходност от управляването на този резерв. Подобна разлика не може да дойде от по-лошото управление, следователно в Бюджет 2012 се предвижда намаление на валутните резерви, което в условията на паричен съвет, води до по-ниско предлагане, коментира икономистът.
Основният проблем е ниската събираемост и прекомерно очакване за ръст на капитали от чужбина, за които няма предвидени мерки и политики, подчертаха учените от Института за икономически изследвания на БАН. Според тях до средата на тази година сме усвоили около 2,5 млрд. евро по европейските програми, като в същото време по данни на платежния баланс на БНБ за периода от 2009 до първото тримесечие на 2011 г. почти толкова средства са излезли от страната под формата на валута и депозити.
Икономистите на БАН разкритикуваха бюджета и в социалната сфера и регионалната политика. Замразени са както доходите, така и детските надбавки, което прави мерките в подкрепа на трудовия пазар неефективни, подчерта проф. Васил Цанов. Според него увеличението на социалните разходи с 378 млн. лева ще "облагодетелства" само една група пенсионери, които получават под 200 лева на месец, но без да е ясно как ще се коригират.
Нищо добро не чака и общините, които понасят кризата в най-голяма степен, защото държавната субсидия намалява с 1 млрд. лева, подчерта и д-р Стефан Иванов от секция "Регионална политика" на Института. Според него правителството се опитва да изземе общинските средства за свои цели, затова няма пари за детски градини, ремонт на улиците и по-добри публични услуги.