Генетичната обремененост и семейната история понякога играят ключова роля при развитието на рак на гърдата. Това казва началникът на Клиника по медицинска онкология в Университетска болница Аджибадем Сити Клиник Токуда доц. д-р Желязко Арабаджиев, който е сред организаторите на първата конференция в България, посветена на комплексното лечение на карцинома на гърдата, лицензирана от Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO).
- Доц. Арабаджиев, каква е тенденцията – рано или късно у нас се открива рак на гърдата?
- Ако ретроспективно анализираме ситуацията с откриваемостта и диагностицирането на рак на гърдата, то определено в съвремието този вид рак се открива доста по-рано, отколкото това е било преди 20-30 или 40 години. И това е така по много причини. Като първа причина можем да отбележим увеличените диагностични възможности с навлизането на ЯМР, на компютърната томография, мамография с томосинтеза и най-лесния за изпълнение ехографски преглед на гърдите. Разбира се, тук говорим за достъпността на тези образни методи за всички граждани. Но това, което прави впечатление, е, че има една част от населението, които пристигат при лекарите, при онколозите в по-напреднал стадий на болестта и то умишлено. Буквално преди дни имах такъв случай на самодиагностициране. Жена опипва бучка в гърдата си, която нараства във времето, но поради някакъв страх, поради очакване за обратно развитие, поради някаква несигурност, поради недоверие в здравната система, поради недоверие в лекарите чака… И става така, че заболяването толкова много да напредва, че се оказва в почти последен стадий на болестта, когато вече имаме пълно заразяване на гърдата, вече излиза на повърхността на кожата и така нататък. В този смисъл, да, има значително подобрение на откриваемостта, но все още има необходимост да се засили доверието на обществото към българската медицина и българските лекари. И тук отварям една скоба. Това е най-важното - проблемът с ранното откриване на карцинома на гърдата ще бъде в голяма степен решен с навлизането и възприемането на Национален скрининг на това заболяване. Това е нещо много важно, защото Националната програма обхваща определена група от населението.
- А има ли възраст, в която жените са най-уязвими, или нещата са индивидуални?
- Статистиката показва, че най-висок процент карцином на гърда се диагностицира във възрастовата група 55-60-65 години.
- Има ли обяснение защо…
- Това е статистиката. По принцип онкологичните заболявания са най-чести и започват да се проявяват в петата и шестата декада от човешкия живот. И то по много причини - комбинация от рискови фактори на средата, травматизъм, различни генетични мутации, които създават почва за развитие на ракови клетки във времето, както и множество външни въздействия. Но, за съжаление, както и при други онкологични заболявания, така и при карцинома на гърдата, се забелязва подмладяване на болестта. Ние виждаме пациенти, които са в четвъртата декада от живота си – 35-40 години, а дори и по-млади много.
- Споменахте скрининг… Ако говорим за профилактика, на колко време е добре да се преглеждат дамите?
- В момента има задължителен профилактичен преглед на работещите граждани, който е веднъж годишно. В скрининговата програма по-ясно са записани правилата за провеждане на този нарочен профилактичен преглед, който обхваща жените на възраст от 45 до 74 години. И това е последното решение на Европейската комисия, защото тя промени възрастовата граница - намали долната граница, а увеличи горната. Като за жените на възраст 50-69 години прегледите са през 2 години, а от 70-74 – на 3 години. Говорим за хора, при които липсват рискови фактори.
- Известно е, че има фамилна обремененост при рака на гърдата. Разкажете повече за унаследените генни мутации BRCA1 и BRCA2...
- При генни мутации говорим за около 10% от жените. Важно е да се знае, че генните мутации създават предпоставки за развитие на рака на гърдата, но не е задължително да се случи. Преди дни се прибрах от конференция на Американското клинично дружество по онкология в Чикаго, където имах удоволствието лично да слушам лекцията от Проф. Дженифър Пиетенпол, която е доказала ролята на мутацията – TP 53, отговорна за развитието на един от видовете карцином на гърдата. При генни мутации в 10% от населението, съответно около 13-14% може да имат BRCA1 и BRCA2. За тези мутации се заговори много и станаха известни покрай Анджелина Джоли, която направи изследване на клетките на тялото си, при което установи, че има тези мутации. След това профилактично отстрани двете си гърди и двата яйчника, защото носителите на тази генетична мутация имат повишен риск от развитие карцином на гърдата хора.
- Какъв процент от хората, които имат тези генни мутации, развиват рак на гърдата?
- Трудно мога да отговоря точно, но около 35-40% от пациентите, които имат тези мутации, във времето развиват рак на гърдата. Така че можем да приемем този процент за валиден. Изследването на тези мутации е важно дотолкова, че ако те се установят, пациентката попада в определена група и се наблюдава по-добре. Ако се открият, е добре да се изследва фамилията – особено при момичетата, но е добре и при момчетата, защото BRCA1 и BRCA2 при мъжете може да са рискови за карцином на простатата, карцином на панкреаса и така нататък.
- Какъв е процесът на определяне на най-подходящото лечение на рака на гърдата и кои са основните лица, вземащи решения?
- Това е, може би, един от най-важните въпроси, който отразява съвременното разбиране за комплексно лечение на карцинома на гърдата - в света, в САЩ, в Европа и вече в България. Решението за лечение на карцином на гърдата трябва да се взима в мултидисциплинарен екип. Има много синоними на това - туморен борд, онкологична комисия, онкологичен комитет и т.н. Всички са синоними, насочващи към мултидисциплинарно обсъждане. В тази комисия, да я наречем, влиза медицински онколог, който най-често координира нещата и е председател, хирург, понякога молекулярен биолог или генетик, защото виждате колко важна е генетичната връзка, образен диагностик – този, който прави мамографии и ехографиите, магнитен резонанс, а решенията се взимат комплексно. Решението се базира на мнението на всеки един от тези членове. И друго много важно е, че решения трябва да се взимат от този екип на всеки един етап от болестта - не само в началото, не само в средата, не само в края, а на всеки етап. Давам пример. Пациентка, която е диагностицирана и на която ѝ предстои операция, може да ѝ се наложи предоперативно химио или лъче-лечение, може да премине през хормонална терапия… При всяка прогресия на болестта, при всяка смяна на лечението, в хода на едно по-напреднало заболяване, последователността на решенията са ключови. При всеки пациент е различно и трябва да се подхожда индивидуално.
---------------------------------------------
Доц. д-р Желязко Арабаджиев е председател на УС на Институт за изследване на лечението на рака на гърдата и на Българско научно дружество по Имуно-онкология. Той е хоноруван асистент е към Катедра „Пропедевтика на вътрешни болести“, факултет „Медицина“ в СУ „ Св. Климент Охридски“. Автор и съавтор на повече от 60 публикации в национални и международни специализирани научни списания, участвал е в издаването на ръководства, учебни книги, монографии и учебници в областта на лечение на рак. Доц. Арабаджиев е и член на редакционни бордове на международни и национални реферирани и индексирани научни издания. Главен изследовател и под-изследовател в международни многоцентрови клинични изпитвания. Член на Борда на Мисията за рак на Европейската комисия.