„Едва ли има човек, който се е докоснал до този казус, да не е наясно, че това всъщност е дома на царя”, казва адвокатката на Симеон II Ели Христова цитирана от „24 часа”. Тя уточнява, че има частична информация само от медиите и не е видяла решението и мотивите на съда в цялост. “Цар Фердинанд е купувал мястото парче по парче, строил е и стария, и новия дворец, направил е този великолепен парк”, обясни Христова.
„Държавата не може да се скрие зад обтекаемото становище, че Интенданството на цивилната листа е било собственост на този имот, защото в настоящия случай то няма никакво значение”, допълни тя. И разказа, че през 1928 г. са правени са опити да се създаде констативен нотариален акт за “Врана” на името на Интендантството и по подобие на другите места, но тогавашният нотариус Христо Омарбалиев, който е може би най-големият капацитет в историята на българския нотариат, е отказал да подпише. С други думи - той е установил, че това, което е записано в този проект - че Интендантството е собственик и е владяло тези имоти, не отговаря на истината, обясни Христова. Това напълно изключва въпроса за Интендантството в това дело, категорична бе тя. И изрази разочарование, че въпросът за Интендантството е минал “по инерция” през всички дела, свързани с царската реституция, въз основа на първото решение на съда - по делото за Кричим, което се мултиплицирало от всички следващи съдебни състави.
След промените в закона тази несправедливост е премахната, но никой не изслуша нашите аргументи. През 1990 г. този имот е станал собственост на Столична община - и парка, и сградите, съобщи Христова. И това се е случило няколко години, преди да бъдат приети реституционните закони. “А държавата преди това е била довела до пълна разруха тези имоти. Виждало се е небето - от партера през няколко етажа нагоре. В документите, с които държавата предава имотите на Столична община, това много ясно е отразено”, допълни тя. "Едва след като царят влага милиони левове във възстановяването на този имот и вече той има достоен вид, тогава държавата решава в един момент, че може да го придобие без никакви средства. И като се позове на собственото си неправомерно поведение", коментира Христова.