Като част от „Зелената сделка“ Европейската комисия предложи нови задължителни минимални енергийни стандарти за вече построените сгради в Съюза. Целите са две – да се намалят вредните за климата емисии от 2050 г. и да се създадат нови работни места, ангажирани с реновирането на сградите.
Близо 11% от сградите в Европейския съюз се санират ежегодно, но за съжаление в повечето случаи това не подобрява енергийната им ефективност. Само 1% от тях са истински енергийно обновени. Поради и това от Брюксел се опитват въвеждането на задължителен енергиен стандарт за сградите.
„Това е стандарт, който трябва да важи при прилаганото на мерките за енергийна ефективност оттук нататък, за сградите, които тепърва ще се санират. Ако прогнозната стойност на средствата, които ще отделим следващите години за енергийна ефектност, надхвърлят 4.5 млрд. лв. от различните източници, държим тези средства да бъдат изразходвани по най-ефективния начин, т.е. от така направената инвестиция да има максимална полза години напред“, каза вицепремиерът Томислав Дончев, цитиран от БНТ.
Новата политика на ЕС за реновирането на сградите надгражда досегашното понятие за саниране. Става дума за енергийно независими сгради, чрез монтирането на фотоволтаични инсталации. Целта е максимално минимизиране на разходите за отопление и охлаждане, чрез използването на възобновяема енергия.
По-високи ще са и изискванията към качеството на материали, които се влагат в самото саниране. Целта е колкото се може повече сгради да са с ефективен клас „А“. „Това са сгради с много по-голяма енергийна ефективност и енергоикономичност спрямо клас „В“ и клас „С“. Бих казал, че в България няма проблеми да се постигне този клас“ казва проф. Димитър Назърски от УАСГ. От университета са разработили наръчник как да се извършва санирането у нас, така че да отговаря на най-високите европейски стандарти. Те ще бъдат заложени от МРРБ в бъдещата програма за реновиране на сградния фонд.
Целта на новия европейски стандарт е също така да се определи какво точно стои зад понятията „реновиране“, саниране“ и „енергийно обновяване“. „По-високите стандарти, които трябва да се покриват, касаят не само фасадната изолация, нова изолация на покривите, нови дограми, но и прилагането на други технически решения, особено за по-големите сгради. Това включва термопомпи, разполагане на фотоволтаични колектори, слънчеви панели на покрива на сградата. Покривите на сградите, особено на големите многофамилни, индустриални и търговски площи, са огромен ресурс, който би било редно да бъде усвоен“, допълва Дончев.