Върховният касационен съд осъди на 22 г. затвор 30-годишния Николай Шанков, който преби до смърт 3-годишната Аксиния от село Слана бара.
Решението на върховните магистрати е окончателно и не подлежи на обжалване, съобщи от съда.
Момиченцето бе убито на 7 май м.г., докато 26-годишната му майка Димитрина пасяла кравите и не била вкъщи. 30-годишният рецидивист Николай Шанков, който живеел на семейни начала с майката, пребил 3-годишната Ася в стая на постройка в стопанския двор. Мъжът удрял детето с юмруци, ритал го, а накрая взел и метална тръба, с която го бил по главата и тялото. Причината за жестокото убийство била, че детето плачело.
Пастрокът бе задържан, като направи самопризнание и поиска съкратен процес. На първа инстанция Шанков получи доживотен затвор, но заради съкратеното следствие съдът го намали на 25 години затвор. Подсъдимият бе осъден да заплати на майката Димитрина Георгиева 80 000 лева за неимуществени вреди.
Апелативните магистрати намалиха присъдата на 22 години затвор, но и това се стори много на детеубиеца, който обжалва пред Върховния касационен съд. В жалбата си рецидивистът твърди, че е допусната явна несправедливост на наказанието и иска намаляване на размера му на 20 години, атакува и присъденото обезщетение.
Тричленният състав на ВКС намира, че инстанциите по същество са определили адекватно по вид наказание измежду предвидените алтернативни. Наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 22 години е около и под средния размер на предвидената замяна на „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 до 30 години.
При определянето на размера на наложеното наказание и двете инстанции са отчели в достатъчна степен смекчаващите обстоятелства по делото (направено самопризнание, грижа за семейството). Въпреки това, отегчаващите обстоятелства (жертвата е „малолетно лице“, убийството е осъществено с особена жестокост, съдебното минало на подсъдимия) изключват възможността за по-благоприятно третиране на подсъдимия чрез допълнително намаляване на наложеното му наказание, пишат в мотивите си съдиите от ВКС.
Те не намират основания за изменение на решението на въззивния съд и в гражданско-осъдителната му част, като отчитат, че съдилищата правилно са приели съществуващата роднинска връзка като доказателство за основателността на иска, а определеният по справедливост размер е съобразен с интензитета и продължителността на негативните емоционални преживявания.