Историческите и фентъзи епоси са едни от най-популярните жанрове в седмото изкуство. Техни представители са и един от най-добрите филми в историята на киното въобще. Едни от най-впечатляващите черти в много от тях големите батални сражения.
Да заснемеше голяма битка е едно от най-големите предизвикателства, с които един режисьор може да се сблъска. За това и от Факти.бг ви представяме 10-те най-добри батални сцени в историята на киното.
10. „Завръщането“
„Завръщането“ е филм за борбата на самотния човек с природата. Началната битка във филма обаче е просто поразителна.
Експедицията на героя на Леонардо ди Каприо е нападната от индианци, а цялото сражение е развито по невероятен начин. Алехандро Гонзалес Иняриту е снима цялата битка в един кадър. В нея виждаме развитието на битката по цялото бойно поле, като отделни боеве се развиват както на преден, така и на заден план. Самата камера се лута из пустошта, показвайки ни анархични клане и бягство.
Все пак от оператор като Емануел Любецки можем да очакваме само съвършенство.
9. „Седемте самураи“: Финална битка
Този епос на Акира Куросава продължава над три часа, а завършекът му е невероятен. Използвани са всички класически за японското кино елементи. Тишина, нарушавана от задаващите тон музикални инструменти.
Всичко се развива бавно и обмислено, създавайки мистериозна атмосфера. Зрителят чува звука на дъжда и удара на мечовете. Легендарна сцена за легендарен филм. И днес на режисьорите им е трудно да достигнат подобно ниво.
8 „Апокалипсис сега“: Полетът на валкюрите
Заглавието на сцената е доста ексцентрично, но американските хеликоптери, които удрят цели във Виетнам на фона на Вагнер, доставят много особена наслада на сетивата.
Фансис Форд Копола създава една от най-запомнящите се бойци сцени във въздуха. Виждаме кадри на експлозии от високо и невероятно сцени с горящи палми и дървета. Смесица между красива музика и потискаща картина, която кара човек буквално да се прехвърли в центъра на сраженията във Виетнам.
7. „Упадъкът на Римската империя“: Битката в Германия
Интересното е, че пресъздаването на тази битка ще заеме още едно място в тази класация. Филмът е заснет през 1964 г. и всъщност вдъхновява Ридли Скот за „Гладиатор“.
Филмът е уникален с огромното множество статисти, които участват в сражението. Камерата следи битката на няколко фронта, като всичко се развива сред лабиринта от дървета в голяма гора.
Естествено самото сражение изглежда малко театрално, което е нормално за 60-те години. Все пак представя по много впечатляващ начин масовостта на една битка.
6. „Игра на тронове“: Битката на копелетата
Да, „Игра на тронове“ е сериал. Битката на копелетата обаче е уникално филмово постижение, което няма как да не отбележим.
Знаем, че по принцип сериалите избягват заснемането на големи сражения, поради финансови причини. В последния сезон на фентъзи епоса обаче видяхме страхотен шедьовър, режисиран от Мигел Сапочник, който ни представя безусловно клане.
Това не е от красивите битки, които гледаме, докато ядем пуканки. Това е ужасяваща касапница, пропита с натурализъм, който може да те отврати. Усещането за сражението се нагнетява около 30 минути, преди да видим същинския сблъсък.
Взаимствани са тактически похвати от няколко исторически битки, за да се сътвори страхотно зрелище, каквото не бяхме виждали на малкия екран.
5. „Зулу“: Битката при Рокс Дрифт
Филмът е сниман през 1964 г., но няма по-добър пример за представяне на битка между малка армия срещу огромно множество.
Филмът представя превърналата се в легендарна битка между 139 британски войници и 4000 бойци – зулуси. Във филмът има няколко отделни батални сцени, всички изследващи възможно най-добрия начин за отбрана на позиция.
Виждаме битки от окопи и много добре предадено усещане за малко пространство. Определено прекрасно пресъздадено сражение.
4. „Гладиатор“: Битката в Германия
Началото на „Гладиатор“ е наистина ударно. Римските легиони строени и чакащи галските племена да излязат от горите в Германия на фона на падащ сняг и тежко напрежение.
След това следва анархично меле, стандартно за битките в античността. Ридли Скот по много добър начин представя начина за водене на война от двете страни. Римляните са строени и организирани опитващи се да водят организирано сражение, докато галите са хаотични и водят анархична война. За 15 минути виждаме наистина впечатляващо сражение.
3. „Властелинът на пръстените“: Битката при Шлемово усое
„Властелинът на пръстените“ е епична сага с мащаби, непостигани в киното до тогава. Да, битката при Минас Тирит в третата част беше визуално пиршество, но истински невероятното сражение е заснето във втората.
Тази битка е заснета по невероятно психологически начин. Набляга се на усещането за безнадеждност, на чувството за всеобхватен ужас и абсолютния страх. Хилядите орки, обсадили малката крепост, сбита между огромните планини и защитавана от малко хора и орки. В същото време жени и деца плачат в подземията.
Напрежението преди битката ескалира в продължение на поне 40 минути преди тя да се състои. Самото сражение пък може да породи кошмари. Тъмна нощ, обилен дъжд и оркски вой, посрещнати от страхуващи се бойци.
2. „Смело сърце“: Битката при Стърлинг
Мел Гибъсн е изрод. Дали в добрия или лошия смисъл на думата, като режисьор тази му черта го прави просто уникален. Гибсън е един от малкото режисьори, които не се страхуват да представят кървави кадри и да рисува ужаса на насилието като цяло.
Много хора определят Битката при Стърлинг като най-доброто средновековно сражение, пресъздавано на голям екран. В битката между шотландци и англичани, Гибсън използва тактически прийоми и ужасяващ натурализъм, за да ни покаже касапницата, случващо се в едно сражение.
Зрителят вижда обилни количества кръв и осакатени тела и усеща тежката атмосфера на екрана. Това е едно от сраженията, които търсят максимална реалистичност, вместо комерсиално забавление.
1. „Спасяването на редник Райън“: Битката при Омаха бийч
Едва ли във филмовата история има по-взривно начало от това в „Спасяването на редник Райън“. В рамките на 20 минути Стивън Спилбърг ни представя най-бруталната картина от сраженията при десанта в Нормандия. Военните сражения са ни представени през очите на героя Том Ханкс. Виждаме войната по един много човешки и крайно жесток начин. Зрителят направо усеща чувството на войник, засегнат от минен взрив. Усеща какво е човекът до теб да бъде застрелян за миг. Това може би не е най-епичното сражение, свързано с Втората световна война, показано ни на голям екран. То е обаче е най-човешкото и емоционалното, успяващо буквално да вкара зрителя в ужаса на войната.