Към 31.12.2011 г. в страната функционират 197 професионално действащи музеи, регистрирани съгласно Закона за културното наследство, съобщиха от НСИ.
Движимите културни ценности са национално богатство и формират Националния музеен фонд, който се състои от 7 439 хил. фондови единици. Фондовите единици се комплектуват в основен, научноспомагателен и обменен фонд. В сравнение с 2010 г. броят на културните ценности през 2011 г. се увеличава със 17.7%. Новите информационни технологии създават нови възможности за по-добър и широк достъп до културното наследство. В последните години музеите следват пътя на цифровизацията и улесняват комуникацията с публиката. Броят на цифровизираните фондови единици през 2011 г. е 144 хиляди.
Музеите по тематичен обхват се разпределят на два основни вида: общи и специализирани (включително художествени галерии). През 2011 г. развиват дейност 87 общи и 110 специализирани музея - съответно с 3 601 хил. и 3 838 хил. фондови единици. Музеите на изкуствата (художествените галерии) са 38 със 181 хил. експоната и са посетени от 496 хил. лица. Делът им представлява 11.8% от посещенията във всички музеи и в сравнение с 2010 г. е с 1.4 процентни пункта (54 хил. лица) повече.
Посещенията в музеите намаляват от 4 253 хил. през 2010 г. на 4 211 хил. през 2011 г., или с 1.0%, като делът на посещенията на общите и на специализираните музеи е около 50% (49.4% при общите и 50.6% при специализираните музеи). През 2011 г. броят на посетителите в деня със свободен вход е 725 хиляди.
В сравнение с предходната година общите приходи на музеите през 2011 г. (38 987 хил. лв.) се увеличават с 13.3%, а делът на бюджетната субсидия на отворените за посещения музеи намалява със 7.2 процентни пункта. През 2011 г. от европейски програми и проекти музеите са получили 2 369 хил. лв. - 6.1% от общите им приходи, или с 4.2 процентни пункта (1 720 хил. лв.) повече в сравнение с 2010 година.
През 2011 г. в сравнение с 2010 г. се установява увеличение на общия персонал от 2 500 на 2 674 души (7.0%), а научните сътрудници и уредници се увеличават с 62 лица (6.9%).
Продължава да се увеличава и броят на компютрите, които се използват в музеите:
Сценични изкуства
През 2011 г. в развиващите дейност 73 театъра в страната са организирани 12 864 представления, които са посетени от 1 930 хил. зрители. В сравнение с 2010 г. представленията се увеличават с 12.4%, а посещенията - с 15.1%, (253 хил.). Средният брой посетители на един театър през 2011 г. нараства в сравнение с предходната година от 23 на 26 хил., а на едно представление - от 147 на 150 души.
От театрите по вид най-голям е броят на драматичните театри - 40, в които през 2011 г. са представени 5 929 спектакъла, което е с 4.0% повече в сравнение с 2010 г., но относителният им дял към общо представленията намалява с 3.7 процентни пункта. В същото време дяловете на куклените и драматично-куклените представления се увеличават съответно с 4.4 и 0.7 процентни пункта.
През 2011 г. в страната развиват дейност 50 музикални колектива - 6 филхармонии, 27 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 17 оркестъра. Представленията в сравнение с предходната година намаляват с 23.2%, а посещенията - с 20.7%.
През 2011 г. дружества и сдружения са организирали 27 рецитала (художествено слово), посетени от 1 520 зрители.
Организирани са и общо 705 концерта, посетени от 231 хил. лица. Най-висок е относителният дял на естрадните концерти (поп, рок, фолк и др.) - 130 концерта със 75.5 хил. посетители, което представлява 18.4% от всички организирани концерти и 32.7% от всички посетители.
Библиотеки
Статистическото изследване обхваща библиотеките с библиотечен фонд над 200 хил. библиотечни материала, които през 2011 г. са общо 47. Библиотечният фонд се състои от 32 758 хил. библиотечни документа: книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и други. През 2011 г. регистрираните читатели са 218 хил., което е с 0.9% (1 825 лица) по-малко в сравнение с 2010 г., но значително се увеличават посетителите - със 172 хил. повече, или увеличение с 5.8%. Общият зает библиотечен фонд на един читател е 28 броя.
В Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” през 2011 г. са ригистрирани 7 809 хил. библиотечни документа. В сравнение с предходната година този фонд се увеличава с 58 хиляди.
В 27-те регионални библиотеки в областните центрове библиотечният фонд е 11 778 хил., а заетият библиотечен фонд в тях се увеличава със 179.5 хил. (4.9%) в сравнение с предходната година.
Книгите в библиотеките са 18 427 хил., или 56.3% от общия библиотечен фонд и в сравнение с 2010 г. делът им се увеличава с 4.3 процентни пункта (331.0 хил.). Делът на продължаващите издания през 2011 г. е 14.5% от общия библиотечен фонд, а на другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, патенти и стандарти и микроформи) - 29.2%. Всичките наблюдавани библиотеки предлагат информационни услуги, сред които са: онлайн каталог, библиотечни уебсайтове, електронни доставки, справочни електронни услуги, електронно обучение на потребители, достъп до интернет. Б
Аудио-визуална дейност
Към аудио-визуалната дейност се включва филмовото производство, дейността на кината, радио- и телевизионната програмна дейност.
Филмово производство
През 2011 г. са произведени 91 филма (пълнометражни, късометражни и среднометражни). В сравнение с 2010 г. общият брой на всички видове произведени филми в страната намалява с 36.8% (53 бр.). Произведените документални и образователни късометражни и среднометражни филми през 2011 г. са 54 - с 1.6 пъти по-малко в сравнение с 2010 г. и съставляват близо 77.1% от тях. Броят на игралните късометражни и среднометражни филми през 2011 г. е 7. Късометражните и среднометражните филми за киномрежата са 5, а за телевизията са 63, като 6 от тях (игралните) са сериали с общо 95 епизода, 53 са документалните и 4 са анимационните филми. Произведените пълнометражни филми и през 2011 г. са толкова, колкото са и през предходната година - 21 бр., като 11 са за киномрежата и 9 са телевизионните филми. Делът на общо произведените филми за киномрежата през 2011 г. съставлява 17.6% от общо произведените филми и в сравнение с 2010 г. този дял се увеличава със 7.9 процентни пункта.
Произведените филми само за телевизията през 2011 г. са 79.1% от всичките произведени филми, което е с 9.7 процентни пункта повече в сравнение с 2010 година.
Кина
В края на 2011 г. броят на кината в страната е 43, а броят на киноекраните достига до 150, което е резултат от строителството на нови съвременни кина, обзаведени с модерна техника. Средната посещаемост за годината на екран е около 31 хил. лица. Относителният дял на мултиплексите представляват 18.6% от кината, 60.0% от екраните, 54.3% от местата, 69.2% от прожекциите и 76.9% от посещенията в кината:
Положителна тенденция се наблюдава при прожекциите и посетителите в кината. През 2011 г. в сравнение с 2010 г. прожекциите в кината се увеличават с 23.1%., а посетителите - с 11.8%. Приходите от билети за страната през 2011 г. (35.7 млн.) са се увеличили в сравнение с 2010 г. с около 2.7 млн., или 8.2%. През отчетната година отново най-висока е цената на билетите в област Плевен (8.50 лв.), следвана от областите Стара Загора и Велико Търново (8.10 лв.), София (столица) (8.00 лв.), Пловдив (7.60 лв.), Варна (7.50 лв.) и Бургас (7.20 лв.). Най-ниска е цената на билетите в областите Габрово, Шумен, Хасково и Враца - от 3.00 до 3.80 лева.
Прожектираните филми през 2011 г. в страната според националността им са общо 4 254, като от тях 466 филма са български, 1 003 - европейски, 2 544 - от САЩ, и 241 - от други страни.
За 2011 г. най-голям е броят на кината в Югозападния район - 15 кина със 127 хил. прожекции, посетени от 2.8 млн. зрители, като само в столицата функционират 11 кина, в които са прожектирани 1 704 филма, като от тях 202 са български, 672 - европейски, 711 - от САЩ, и 119 - от други страни.
Радиопрограмна дейност
През 2011 г. радиооператорите (87 бр. - радиа и радиомрежи) са излъчили 640.2 хил. часа радиопредавания, което е с 5.1% по-малко в сравнение с 2010 година. От всички предавания в страната през 2011 г. най-голям е делът на музикалните - 38.3%, като в сравнение с предходната година този дял намалява с 1.9 процентни пункта. Новините, бюлетините, коментарите, спортните новини и прогнозата за времето заемат 12.0% от всички предавания, което е с 2.8 хил. часа повече в сравнение с 2010 година. Наблюдава се и увеличение на дела на информационно-тематичните предавания от 10.7% през 2010 г. на 13.6% през 2011 г., или с 3.0 процентни пункта повече. Относителният дял на програмите за изкуство и култура през 2011 г. е 2.9%, или с 2 910 часа по-малко в сравнение с 2010 година. В същото време делът на образователните програми остава постоянен - 1.5% (2010 г. - 9 930, 2011 г. - 9 801 часа). През 2011 г. детските и младежките предавания заемат 1.6% (10 147 часа) от общо излъчените предавания. Съответно делът на забавните предавания е 3.0% (19 506 часа), на информационно-забавните - 6.7% (42 995 часа), а на излъчените реклами - 4.4% (28 139 часа) от всички предавания.
През 2011 г. в страната действат 101 български регистрирани и лицензирани телевизионни оператори. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 683.1 хил. часа. В сравнение с 2010 г. часовете телевизионни предавания се увеличават с 3.4%. Най-голям е относителният дял на художествените предавания (игрални, телевизионни и видеофилми) - 29.4% (201.1 хил. часа) от всички предавания и в сравнение с предходната година намалява с 4.9 процентни пункта. Делът на музикалните предавания намалява от 19.5% през 2010 г. на 13.8% през 2011 г., или с 5.7 процентни пункта. През 2011 г. делът на забавните предавания (38 017 часа) и на информационните предавания (38 399 часа) е 5.6%, а на информационно-забавните (30 914 часа) - 4.5% от всички предавания. Съответно делът на детските предавания е 2.3% (15 793 часа), на образователните - 1.5% (10 510 часа), а на излъчените реклами - 6.1% (41 374 часа) от всички предавания.