Най-известният надпис на тракийски език е този от златния пръстен, открит край село Езерово, още през далечната 1912 година. Оттогава досега този надпис с около шестдесетина букви е бил предмет на разностранни тълкувания и многобройни четения. Само до петдесетте години на 20 век вече има над двадесет опита да се разчете текстът от пръстена. Днес вече тези опити са десетки. Според повечето изследователи в текстът се срещат две имена – мъжко и женско, а надписът върху пръстена е посветителен от страна на съпругата към починалия ѝ мъж - тракийски воин или владетел.
Един друг надпис обаче на тракийски език остава съвсем непознат, поради няколко причини. Първата е тази че той е намерен по-късно, през 1956 година. Надписът е върху каменна плоча, която е намерена върху гроб, погребение, обърната с надписът навътре. Въпреки че плочата може да бъде видяна в Археологическия музей в София, знаците върху нея се считат за по-стари, архаични, и предизвикват затруднение при разчитането. Всъщност надписът от Езерово и този от Кьолмен датират от една и съща епоха – 5 век пр.н.е., като е възможно вторият наистина да е един век по-ранен - от 6 век преди н.е. И двата надписа са посветителни - от страна на съпруг или съпруга към починалия, а като дължина на текста са почти еднакви. Надписът от Кьолмен обаче не е популярен като надписа върху златния пръстен от Езерово, затова и интерпретациите по неговото разчитане са едва няколко.
Текстът върху каменната плоча от Кьолмен е слят, непрекъснат, извит спираловидно. Всичко това поражда трудност при тълкуването, и въпреки, че тук се срещат лични имена има трудност при интерпретация на отделните знаци, букви. В текстът обаче е записана една конструкция, която дава възможност за цялостното разчитане на текста и показва много за езика на населението от онази епоха. Целият текст, записан с антични букви е следният: NΥΑΣΝΛΕΤΕΔΝΥΕΔΝΕΙΝΔΑΚΑΤΡ•Ξ•ΕΒΑΡ•ΖΕΣΑΞΝΗΝΕΤΕΣΑΙΓΕΚ•ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ
Учените виждат името Ебар, в средата на текста, което име без съмнение се определя като тракийско. Това е сходно с древното название на река Марица – Хебър (Hebros). Намираме сходство и с първата част от двусъставното тракийско име Ебри-зелм (Ebru-zelmis) – от изворите знаем, че това е цар на племето одриси от ІV в.пр.н.е. Познаваме и тракийски имена както и Ебренус (Ebrenus), Хебренус (Hebrenus) и др. По-важното обаче е, че тук в началото на текста се откроява една цяла конструкция, която ни доказва не само принадлежността на тракийският език към (индо)-европейското езиково семейството, но и близостта му със славянските езици и в частност със старобългарския език и съвременния български.
Тази граматична конструкция е „едну еднеин дакатр” или „едну едни на дакатр”. Първата много голяма вероятност е това да е число, още повече че пред тази конструкция виждаме записана и думата „лет”. При всяко положение “ЕДИН” (една, едно) е сходно на всички (индо)-европейски езици. На латински тази дума е унус или ойнос - unus, oinos; на старогръцки ойнос – оινός; в славянските езици корен – ЕД-, а на старобългарски ЕДЬНЪ и HNЪ.
Числото „единадесет” на старобългарски се е записвало като „едно на десет”, „дванадесет” е записвано като „две на десет” и т.н. В случая това напълно се покрива с конструкцията от разглеждания надпис. Думата „дакатр” е във връзка с (индо)-европейското „десет” или „десетица”; латински децимус (decimus) или децима (decima); старогръцки дека - десет и декатос - десети т.н. Така тук имаме число, което може да е единадесет, но може и да двадесет и едно или някое друго, завършващо на единица.
Разчитането на един древен текст е трудна задача, но тук имаме възможност за още едно предположение свързано с последната дума в текста. И тази дума е „балбн”. Тя напомня изключително на думата блъван или бълбанъ, със значение “стълб, колона”. Думата също има успоредици както в (индо)-европейските (литовски balwonas, латишки bulvans, полски balwan, белоруски болвань и т.н.), така и в алтайските езици - балбал – каменна-поменална статуя при ранните тюрки. Думата “болуванъ” е записана и в тълковния речник на Найден Геров, със значение “твърде голям камък или каквото и да е търколено на земята”. Тази старинна дума намира изключителна връзка с естеството на разглеждания паметник. Най-вероятно е да предположим, че има отношение към самата каменна плоча, върху който е издълбан надписът. Формули от рода на “издигнах паметник” или “поставих (тази) плоча” не са рядкост при надгробните паметници от древността, чак до най-нови времена.
В началото на текста освен формулата „един” и „едно на десет” и думата „лет”, произлизаща от древното *wet- - година, лято, имаме и „асн”, което се среща и при пръстена от Езерово „асн” - тълкува се като личното местоимение „аз”. Така може да проследим цялата конструкция на текста от надписа върху каменната плоча, която гласи:
Аз (съм) лет (години) един и едно на десет (21?) Ебар и Зеса (друго лично име) с мене те зарекох (заръка) на тоя балван (голям камък, паметник).
Каквото и да гласи надписът върху плочата открита край село Кьолмен, тя е много ценна за науката в няколко отношения. Ценна е с архаичният вид на буквите от онова ранно време, със спираловидния изглед на надписа, с любопитните конструкции в текста, които позволяват неговото разчитане. Надписите, които са останали от ранно тракийско време не са много, но все пак ни дават определена информация и ни позволяват известни наблюдения върху тракийската писменост и език.