„Молитва за дявола“ - какво готино име само, а? Маркетинг отделът трябва да получи награда за това, защото заглавието ще дебютира на голям екран точно в уикенда на Хелоуин, когато киноманите ще са зажаднели за нещо ново на големия екран. Жалко обаче, че филмът не предлага нищо, с което да изпъкне над останалите сигурно около 1000 свои предшественици.
И без да ви казвам нещо конкретно по сюжета, сигурно се досещате, че става дума за екзорсизъм от млади свещеници и монахини, докато Ватикана стои някъде встрани и само издава заповеди, като Big Brother от изповедалнята. Ако трябва все пак да бъда малко по-конкретен, ще ви кажа, че в главната роля влиза младата сестра Ан, която иска да се превърне в една от първите монахини-екзорсисти. Тя е в нещо като университет за целта, където има късмет да попадне на преподаватели с напредничаво мислене, както и да звучи това за религията. Випускът на Ан получава за задача да изцери едно 10-годишно момиченце, което е обладано от демон, който разкъсва не само него, но и почти всички наоколо. Младшата сестра се оказва единственият шанс на това дете, за да оцелее и да я изцери от нежелания гост в душата.
Даниел Стам очевидно е огромен почитател на религиозния ужас, защото това е поредният му опит да предложи своя версия на без съмнение любимия си филм - „Заклинателят“ (бел. ред.: През 1973 г. The Exorcist е преведен по този начин). Роденият в Германия режисьор обаче изглежда обладан на свой ред от манията да копира, вместо да създаде нещо свое. В моите очи изкуството трябва да бъде точно това - проява на личния талант и креативност на автора. Работата на Стам тук е много под средното ниво, макар да се вижда, че има някои идеи, които просто биха паснали далеч по-добре на някой слашър или джъмпскер ужас, отколкото тук.
Главната роля е поверена на Жаклин Байърс, която съм готов да се обзаложа, че има някаква далечна родствена връзка с Ана Никол Смит или Джина Лий Нолин, но просто не мога да го докажа. Младата канадска разполага с всичко необходимо, за да бъде на корицата на Playboy, така че ми е малко трудно да я възприема за монахиня. Да не говорим, че във филма постоянно сменя робата със светски дрехи и си хвърлят белтъци с няколко от състудентите си в университета за екзорсисти. Наясно съм, че е избрана за ролята, за да отговори на невинния и някак предизвикателен външен вид на Таиса Фармига от „Монахинята“, но излъчването на Байърс е по-скоро перверзно, отколкото набожно.
Любопитен факт за „Молитва за дявола“ е, че филмът е заснет в България и някои наши любими актьори са получили роли. Койна Русева е най-запомняща се от всички. Еротичният ѝ глас обаче е почти заглушен, а отгоре на всичко амплоато ѝ на предизвикателна огън-жена е подтиснато напълно, защото героинята ѝ е призвана да бъде обладана от демон на свой ред. Това ѝ дава възможност, за да покаже, че не е толкова нишова актриса, колкото родните продуценти се опитват да ни я представят, а зад предизвикателните ѝ очи се крие широк спектър от актьорски таланти.
В лентата се чува и подобаваща доза българска реч, което със сигурност е някак приятно за ухото. Все пак филмът се очаква да обиколи световните киносалони в следващите седмици.
Крайната ми оценка обаче за „Молитва за дявола“ е, че е прекалено банален. Феновете на религиозния хорър със сигурност ще има за какво да се хванат, но обикновените почитатели на ужасите очаквам да са сериозно разочаровани. Дават 5/10 на този филм с известна доза сантимент към българската следа в него. Ако бяха вложени малко повече пари за кървавите сцени, може би щеше да развие максималния си потенциал, който е не повече от една точка нагоре.