Във Витебск се проведе 32-ият фестивал на изкуствата "Славянски базар", който тази година е с впечатляващ мащаб – близо 6000 артиста от 35 страни, на 23 локации участваха в 200 културни прояви! Над 100 000 души са посетили фестивала тази година.
- Какво изкуство се предлага днес на младежта? На какво трябва да се наблегне и да се обърне специално внимание?
- Трябва да следим на духовно ниво какво предлагаме от сцените и екраните Трябва да следим за чистота на предлагането изкуство на младото поколение, от това, какво им се предлага зависи тяхното духовно развитие и възприятие на реалността. С младежта трябва да се намери общ език, за да бъдат поведени чрез изкуството в правилната посока.
- Щом сме тръгнали в тази посока – към духовността, да обсъдим и наболелият за България и Европа въпрос – християнските ценности. Вашето мнение за разкрепостеното кино, за филмите под знака на „дъгата“, за онова „свободно“ кино, което проповядва джендърството, родител 1 и 2 и толерантност към онези, които вървят против Божията природа?
- Ще повторя от ново думите на Достоевски: „Бог и дявола се борят, а бойното поле е сърцето на човека“. Много бих се разочаровал, ако дяволът заема някакви позиции в сърцето на прекрасния български народ. Дяволът трябва да се прогони незабавно! Трябва да се борите с това в България и да се придържате към християнските и славянски традиции. Взимайте пример от нас. В Русия аз съм инициаторът на закона против движението на ЛГБТ. И този закон се прие, е бе подписан от всички партии и депутати единодушно. Изправете се, препречете пътя и се борете за нашите християнски традиции и ценности, не ги предавайте. Това бих казал днес на България. Много страдам от този факт и ми е много жал, че моята скъпа и любима България предава християнските и славянски ценности. България бе първата страна в която попаднах някога, от тогава многократно съм идвал в България, обожавам страната ви и милея за нея! Вероятно не всички следват погрешния път, но една част е тръгнала след онези предатели и „Юди“. Трябва да се помни какво е направила Русия за България, да не се забравя колко жертви остави руския народ за православните славянски братя на Шипка в България. Дяволът навремето се внедри в армията на Хитлер, сега е същото – лукавия е внедрен навсякъде и сега отново подгониха Русия от всички страни, от всички краища на земята...България в заблуда вероятно, още не е осъзнала, че предателски предоставя на сатаната своята подкрепа.
Това, за което говорим - е неописуем грях. И още по голям грах е за тези, които се обявяват за толерантни - приемат това кощунство за нормално и го толерират. За мен хомосексуализма е абсолютно неприемливо понятие, не мога да толерирам грях, който Европа и запада приеха и дори го канонизираха. Това е от дявола, на когото ние, в Русия никога няма да се поклоним и дори и близо нама да го допуснем. В това сме единни и силни. Гейовете, ховосексуализма – това не се приема в Русия, не се толерира и никога няма да се приеме в една вярваща, православна страна, като нашата, в която вярата, традициите и родолюбието са на първо място! Никога няма да го приема нито аз, нито народът ми!
- Как да опазим християнството и християнските ценности в глобален мащаб и в изкуството?
- Да се вика в рупора! Без да ви е страх! Викайте за правдата , без да ви е страх дори от смъртта! Викайте по-силно и убедено, само тогава ще ви чуят! Смъртта не съществува, има преход във Вечния живот и за него трябва да погрижим от тук. Душата е безсмъртна, така че от нищо не трябва да ни е страх, освен от това какви ги вършим тук...А предателството ....О, не! Не трябва да се предаваме...Не извращавайте истината...някога Христос е казвал на фарисеите: „ Казвам ви, онова, което моят Отец Господ ми казва, вие не ме чувате и не можете да ме чуете защото сте дяволски чада...“ Част от българския народ се е съблазнила от лъжите...Страх ги, страхуват се от истината...В Донецк еднозначно отказаха да се подчинят на сатаната! Дори двете религии се обединиха – исляма и православното християнство! Дори последният кино фест „Златен Витяз“ се проведе в Чечня. Там видях и усетих искреното обединяване на два народа от две религии срещу сатаната! Не! Казаха и толкоз! Ще опазим традициите на доброто и няма да се подчиним за злите сили. Бог е един!
- Имали надежда за съвременното кино?
- О, да, разбира се, надежда винаги има. Фестивалът „Златен Витяз“ успя да събере за последните 32 години 9 000 филма. Можем да запълним залите с качествени стойностни филми за близките двадесет години.
- Каква е ситуацията в руското и световно кино в момента?
- В момента се наблюдава ново оценяване на ценностите. Над 60 години се занимавам с кинематография, това никак не е малко. В момента световната кинематография е в ужасно катастрофално състояние! Това е много тъжна констатация, която не само че ме тревожи, но ме боли. Мнението ми е крайно. Тази моя критика за състоянието на киното е, повтарям, не само за руското, но и за световното. Критичната ситуация не подминава и българското кино! Кризата в киното е в резултат на това, че то отдавна е кривнало от пътя на изкуството в кино-бизсен! А това е катастрофа! Киното е т.н. „Седмо изкуство!“ В момента в него няма абсолютно никакво изкуство, само чист комерс и бизнес. Малко преди да напусне този свят за глобалната криза в киното ни предупреди великият Тарковски. Той предчувствуваше, че киното ще замаже изкуството в себе си и ще се превърне в бизнес индустрия.
- Значи ли това, че изкуството в киното е убито?
Да, абсолютно вярно. Тъжно е да го кажа, но изкуството в киното е убито почти в целият свят. Налице е „ефектна празнота“, както го определи видният руски мислител и философ Иван Илин. Той класифицира новата култура, която започна да се заражда още по негово време като „ Доходна промишленост с ефектна празнота“. Това е! Настъпи царството на доходната промишленост с много ефектна и пълна празнота! В тази абсолютна празнота, от време на време проблясват някои изключения. И в Русия и в САЩ се наблюдава явлението на моментно проблясване, което не само се забелязва на фона на тоталната празнота, но и се помни дълго. САЩ премина напълно от изкуството в индустрия, и най-страшното е, че подчинява целият свят. В театъра е още по-трудно да се определи, кой следва пътя на истината. И както казваше философът Иван Илин : „ всичко трябва да се измерва с мярката Христова, без да ни е страх, че ще бъдем заобиколени от самотата“. Но ако безпрекословно следваме мерилото на Христос, то кой ще остане в киното и в театъра – никой!
- Кои са т.н от вас проблясъци?
- Има брилянти и в руското и в американското кино, естествено. Всяка една страна ражда своите бисери, но за съжаление те са единици. Филмът на Мел Гибсън „ Страстите Христови“ беше брилянтен шедьовър, признат от целият свят. Този филм надмина всички критерии на оценките в киното. И ето, че се запомни. Чудесен филм с дълготраен ефект. Американците имат и добра анимация. Има една подробност, аз не каня на фестивала „Златен Витяз“ американското кино, тъй като не успявам да изгледам всичко от техният мълниеносен конвейер. Поканих някога Мел Гибсън с филма „Страстите Христови“ и му дадох голямата награда на фестивала. Аз първи поканих филма и екипа му в Русия. Мел Гибсън заслужава всички награди за тази картина! Но като изключим този филм, и такива изключения, констатирам пълна и глобална катастрофа в световен мащаб на киното като изкуство!
- Какво се случва в театъра, в световната съвременна литература?
- И театърът и литературата са изкуства, намиращи се в преходен период. Катастрофата няма да подмине и тях. Или ще продължат падението надолу и ще ударят дъното, или ще оцелеят, и ще се тласнат нагоре, ако навреме се усетят, че и тях ги дърпат към блатото. Аз се занимавам с театър, дори провеждам театрален фестивал „Златен витяз“. Следя пулса и на театралната сцена. Там, уви, положението е същото. Или поне върви в същата посока, но с по-бавно темпо. И там се наблюдава доходната промишленост, ефектната празнота и пазарната икономика. Прави се това, което лесно може да се продаде. Не се набляга на произведението, на актьорското майсторство. Всичко се зазубря неемоционално наизуст и се пуска на касата. Културата и пазарната икономика са две абсолютно несъвместими понятие. Да, разбирам, че хората на изкуството също трябва да печелят пари и да живеят, но не по този брутален, повърхностен начин. Пазара и изкуството има съвсем различни задачи, приоритети и цели. Изкуството има за цел да възвиси душата на човек , да качи скалата на духовното развитие, а пазара цели единствено да ви вземе парите, и то колкото се може повече. Едното възражда и извисява душата, другото я убива и заравя! Напълно се разминават. В момента в Русия се водят преговори културата да бъде изведена в друг паралел от пазара. Да, това ще струва определени средства на тези, които натикаха културата в ъгъла и я поставиха едва ли не да се продава на пилона. Това са пратениците на дявола, които се гаврят с духовното и с изкуството.
- Какво за вас е истинското изкуство?
- Това е стремеж към висшите идеали и светите ценности! Истинското изкуство е пратено Свише за да освети пътя на човечеството, да му покаже висшите идеали. Хората на изкуството притежават определени таланти, които са дадени от Бога и с тях те трябва да прокарват пътя на Светлината за останалите хора. Изкуството и неговите представители имат мисия на Земята. Ако не се спазва благата и святата мисия на изкуството, значи това е преднамерена деградация в угода на дявола! Това е възможно и много лесно приложимо. Трябва да се борим с такива демонски прояви , пробиващи път в изкуството. И ние се борим, като се придържаме към традиционната духовна и нравствена категория на руският народ и на всички други народи, живущи в Руската Федерация. Всички те имат едни стремежи и духовни ценности, те са обърнати към истината, към мира, към Бога, към любовта и семейното огнище, към родолюбието и патриотизма. Тези качества трябва да следват и културата ни посредством изкуството, което я прави. В света властва дехристиянизация и пълна демонизация, анархия, свободия, произвол и т.н. толерантност. Те ще доведат до краха на изкуството и светите му ценности.
- Какво имате предвид под „толерантност“?
- Понятието е много разпространено от Запада и в момента е изключително модерно. Толерантност – това е търпимост към всичко и всички. Става въпрос за търпимост и към греховете, и грешните помисли и дела. А това е краят.....
- Вярно ли е, че славянското се опитва да доминира и в европейското кино?
- То доминира. Не се опитва, а доминира абсолютно. Когато в Кан пристигат Емил Костурица, Никита Михалков там настъпва истински празник. Ние не се натрапваме, за да доминираме, ние показваме на света на какво е способна славянската култура. И дълбоко се надявам да я запазим и да не се поддадем на абсолютния комерс и демонизация. Вярвам, че ще успеем. Целият свят обожава произведенията на Толстой, на Чехов, на Достоевски. По цял свят се играят техните пиеси. Ние не сме ги натрапвали на никого, Европа и светът сами са ги превели и ги играят, защото това е истинското, неподправено и талантливо изкуство, което Русия е дала на света. Това е неоспорим факт. Световните кинематографи са оценили Тарковски като режисьор №1 в глобален мащаб. Дори неговият учител Берманг когато е видял лентите на Тарковски е казал: „ когато изгледах филмите на този млад руски режисьор, разбрах, че той държи ключовете от тайната стая, в която аз някога исках да се промъкна“. Идва времето на осъзнаване кое е истината, и кое е злото. Славянското носи истинност и православие, носи добродетели и традиции. Това се харесва на Запада, те дори искат да ни подражават. Надявам се все пак изкуството да не бъде опорочено и да успее да изплува от демоничната атмосфера, която се опитва да се надвеси над него и да го погълне.
- Има ли явен сблъсък между европейската и славянската култури?
- Разбира се! И той е ясен и демонстративно показен. Въпреки, че сблъсъкът крие в себе си борба. А борба на практика няма. Отново ще повторя притчата за да се запомни. Един ученик попитал своя майстор: „Учителю, как да различа линията на злото? Как да се боря с нея“. Старият мислител отговорил : „ Няма нужда да се бориш с нея лице в лице. Просто на над тази линя на злото трябва да нарисуваш три пъти по-дебела линия на доброто.“ Един сръбски воевода през 1904 година бе казал: „ние не се борим за спасение, а за победа! Ще победим“. Така че, ние нямаме избор – доброто е длъжно да победи!
- Вашето мнение за санкциите към творците и хората на изкуството?
- Това е пълен идиотизъм и парадокс. Тези, които въведоха санкциите ги е страх от изкуството, което те са загубили! Лермонтов е казал : „ в човешкото сърце спи истината....“ Александър Невски е казал „ Не в силата е Бог, а в истината!“ От това ги е страх – от истината. Изкуството, както и спортът са за да обединяват хората, а не да ги разединяват. Аз също съм в списъка на санкциите в Украйна. Между другото, аз съм едни от първите, които бяха вписани в санкционния лист. Това много ме учудва и същевременно безпокои. Аз съм наполовина украинец. Пра-дядо ми е известният запорожки полковник Кондрат Бурляев. През 1632г на 22 април в Москва при царя е пристигнал казакът от Запорожие полковникът Кондрат Бурляев за да донесе искане за присъединяване на Украйна към Русия. И точно мен с това украинско знатно потекло да ме сложат в санкциите. Пълен мит и блъф, че има два различни народа. Всичките филми украински, с мое участие са забранени. Парадокс. Във великолепната лента „Иваново детство“ играят два изключително талантливи украински актьори – народния артист на Украйна и на Русия Дмитрий Милютенко. Какво сега да направим с всичките заслужени и народни артисти, да ги изрежем ли? Всички пишеха на руски и Шевченко, и Гогол. Когато питат Гогол защо не пишете на украински той отговаря : „ Творя на езика на великия Пушкин, как бих могъл да пиша на диалект!“ Санкциите по отношение на изкуството са автогол. Но благодарение на тях ние в Русия станахме още по единни и силни.
Целта на живота е не да се санкционираме и да си пречим един на друг, а достойно да преминем във вечността. Да живеем праведно, да творим и да подготвим душата си към прехода във вечността.
- Какво ще пожелаете на българския народ, на вашите приятели в България?
- Обичам България и българския народ! България е страната на любовта, която обожавам! Това е първата страна в която попаднах още при соца. Тогава ми се стори, че съм попаднал в рая! Хармония, скара и бира, музика, хорá.....Проведохме някога в Камчия фестивала „Златен Витяз“. Много добре творя у вас. Атмосферата, природата в България ми действа невероятно успокояващо и творчески. Написал съм два сценария у вас.
Един от най-добрите ми приятели е българин! Много са малко истинските приятели, а аз мога да се похваля с такъв, и той е българин – проф. Маргарит Николов – прекрасен човек. Пожелавам на приятелите си и на целия български народ да следват пътищата към Създателя и да се отрекат от сатаната. Измервайте всичко с мерките на Христос и не се бойте от изолация и самота. Пожелавам никога да не предавате славянското братство. Не предавайте Русия за нищо на света, това би бил позор за онези които го правят. Господ не приема предателството.
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД, Витебск, Беларус, „Славянски базар“