Наградата „Икар“ за водеща мъжка роля кацна на рамото на Владо Пенев за шеметния образ на Арпагон от „Скъперникът“ на Молиер, а сценичният му партньор Александър Кадиев грабна приза за поддържащата роля на Клеант от същия спектакъл. Двамата са страхотен актьорски дует в Малък градски театър „Зад канала“, а снощи, по време на церемонията за връчване на отличията на Съюза на артистите в Народния, направиха впечатляващо шоу и поотделно.
Младият Кадиев успя на няколко пъти да нацелува своята статуетка, падайки благодарствено на колене, докато в същото време уверяваше публиката: „За мен няма никакво значение, че печеля“; нарече директора на театъра Бина Харалампиева „лельо Бина“, пошегува се, че по-зрелият му колега Владо Пенев е номиниран благодарение на него, поздрави майка си Катето Евро и издаде, че приятелката му Таня е предявила претенции към половината от паричното изражение на наградата. После скастри водещия на вечерта Герасим Георгиев-Геро за дикцията, обясни му какво означава добре „изнесен“ актьорски глас и обясни, че двамата с Малин Кръстев не му разбират, като говори (впрочем, ние от публиката – също; благодарим ти, Саше!).
Когато на сцената извикаха за награда и бившия културен министър Владо Пенев, той обясни, че Сашко Кадиев вече е казал всичко, което той самият е искал да каже, но пък благодари на всеки от екипа на постановката поотделно и поименно, включително и най-вече – на устатия Кадиев, а отличието си посвети на Малък градски театър и неговия ментор Бина Харалампиева.
Двамата актьори се пребориха с изключителна конкуренция в своите категории: при „главните“ претенденти бяха още Иван Бърнев („Херкулес и Авгиевите обори“, „Веселите уиндзорки“ в Народния) и Стоян Радев (Градоначалника от „Ревизор“ във Варненския театър); още по-трудно бе при уж второстепенните в компанията на Атанас Атанасов („Хората от Оз“, Театър 199) и Малин Кръстев („Часът на вълците“, Младежкия).
Очаквал ли е младокът Александър Кадиев такива титани да дишат праха му? Ето какво сподели той за Факти.бг:
Истината е, че не очаквах. Бях изненадан и си мислех, че ще дадат „Икар“-а или на професора (Атанас Атанасов), защото до този момент той няма „Икар“ – номиниран е няколко пъти, но няма, а все пак е актьор отдавна, или на Малин Кръстев, който чух, че играел много добре в „Часът на вълците“. Просто наистина мислех, че ще го дадат на някой от тях и изключително много се зарадвах и се вълнувах, когато чух името си. Е, имах и някаква интуиция в това отношение: още преди Нова година, преди да излезе премиерата, ми мина нещо през главата за награди, ама бързо отмина...
Прояви ли се Икар като скъперник към спектакъла „Скъперникът“? Ето какво сподели за Факти.бг актьорът Владимир Пенев:
Мисля, че Съюзът на артистите не беше скъперник по отношение на нашето представление: първо с това, че номинира толкова много от нас, а след това – и с наградите, които получихме. Колкото банално и клиширано да звучи, номинацията за мене е по-голямото признание – че са ти обърнали внимание, че това, което си направил, наистина е забелязано и че е част от нещо, което се брои за най-добро. Пък и да не е забелязано, важно е човек да работи, за да се развива и да върви напред, да си поставя сам високи летви, които да прескача, за да може да е сигурен, че нещата му вървят.
Специално за Факти.бг Владо Пенев довери, че има голяма вероятност скоро да дебютира като режисьор на спектакъл, в който самият той няма да участва, по пиеса на „модерен автор, близък до световната класика“, каквото и да означава това. Топ актьорът вече е правил един опит да поставя, но той си остава относително непопулярен, така че същинският дебют в това поприще предстои.
Лилия Абаджиева, която постави „Скъперникът“, бе номинирана в категорията за режисура. Тази нейна работа бе сякаш най-изчистена и „праволинейна“ в творческото й CV, без типичното за нея дръзко смесване на стилове и епохи – просто съвършен образец на театъра на класицизма. Това обаче не се оказа достатъчно да й обезпечи статуетка, която бе поднесена задочно на Иван Добчев за епичния спектакъл на Пловдивския театър „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков. Бидейки във Франция, проф. Добчев бе делегирал на директора на Драмата Кръстьо Кръстев правото да прочете неговото послание, в което съоснователят на „Сфумато“ пожелава да дари наградата си за „возвисяването“ на опожарения миналото лято Пловдивски театър.
Наградата за водеща женска роля напълно справедливо бе присъдена на Лилия Маравиля за образа на Г-жа Министершата от едноименната комедия на Нушич, реализирана от Недялко Делчев в Театър „София“. Сякаш пометени от енергията й, другите в категорията – Жорета Николова („Морски пейзаж“ в Народния) и младата Дария Симеонова („Презрението“ в „Сфумато), просто нямаха шанс. Лилия призна, че този мач вече го е играла, но винаги досега е била от отбора на губещите, но пък публиката всяка вечер възнаграждава своите любими актьори дори без номинации и отличия.
Доста по-сложна беше ситуацията при дамите в поддържащи роли. Там Ина Добрева под режисурата на Крис Шарков в „Презрението“ някак по френски дискретно се класира за статуетката, изпреварвайки външно далеч по-ефектните Александра Василева („Очите на другите“, Народен театър) и Надежда Петкова (дойката от габровската постановка на „Ромео и Жулиета“).
х
Най-много отличия „Икар“ от Съюза на артистите заслужи Театър „София“ - три: за главна женска роля на Лилия Маравиля, за сценографията на Венелин Шурелов и Елица Георгиева в „Напразни усилия на любовта“ и за майсторско техническо осъществяване на спектакъла „Парижката Света Богородица“ с декор на църквата Нотр Дам, който се сглобява за 6-7 часа и за още толкова се демонтира.
х
Изненадващо тази година не бяха връчени грамоти за най-успешно менажирани драматичен и куклен театър. Зам.-председателят на САБ Валентин Танем призна, че от Министерството на културата са казали, че няма да има, без да дадат някакви обяснения за това решение.
х
За най-добър спектакъл бе провъзгласен доста песимистичният и неласкателен за българския национален характер опус на Теди Москов „Професия лъжец“ на Варненския куклен театър. Такава категория няма в списъка на САБ и за нея номинации не се правят; наградата се обявява, обикновено от кмета на столицата Йорданка Фандъкова, след впечатленията от Софийския театрален салон, представящ всички номинирани постановки. Сегашният лауреат Теди Москов, продължавайки да задълбава в скептичното настоение от постановката, обясни, че вече е уморен от всичко - "от вас, от себе си, от театъра и ще си ходя".
х
„За мен е чест, че съм част от театъра, наречен български“. Думата „чест“ бе ключова в изказването на големия актьор Стефан Мавродиев, който получи „Икар“ за изключителни заслуги към театралното изкуство.
х
По традиция бяха почетени онези артисти, които през изминалата година са се преселили в небесния театър. Сега това бяха Рангел Вълчанов и Чочо Попйорданов. Вълнуващо за тях говориха дъщерята на Рангел – актрисата Ани Вълчанова, и спътницата на Чочо – Даниела.
Любопитки
Церемонията под режисурата на Стоян Радев започна с парче на „Пинк Флойд“ и завърши с „Бийтълс“, изпълнени от студенти от НАТФИЗ, изживяващи се като госпъл хор. Според нелепа приумица на сценария, те трябвало да възвестят, че „онова време“, когато в театъра на можело да се пее на английски, си отива. Виж ти откровение, ние пък си мислехме, че отдавана си е отишло...
х
Случи се така, че куклената актриса Мая Бежанска обяви номинации и връчи награда на спектакъл, в който сама участва - „Бурята“ по Шекспир на Централен куклен театър.
х
10 фигури на Икар се спускаха от тавана на Народния театър, 3 пазеха авансцената и още 5 служеха за фон в дъното. Освен това точно зад микрофона имаше чифт „свободни“ златни криле, които украсяваха всеки, който излезе да говори пред него – независимо дали е връчващ награда, награден или спонсор.
х
Най-краткото послание сред лауреатите направи Огнян Голев от сдружение „По действителен случай“, награден с половинката си Ирина Голева за пърформънса „Тълковен речник“. Той каза от сцената „Много се радвам и много ми се пишка“, след което водещият Геро му обясни, че тоалетната е в коридора вдясно.
Ето и пълния списък на всички отличени с „Икар 2014“
♦ Христо Мутафчиев-Председател на Съюза на Артистите в България връчи награда Икар за Чест и достойнство на актьора Михаил Хаджиилийков
♦ Награда Икар за изключителен творчески принос бе връчена на актьора Стефан Мавродиев
♦ Най-добър спектакъл : "Професия Лъжец" на Стефан Москов, ДКТ-Варна
♦ Режисура: Иван Добчев за "Възвишение" по Милен Русков, ДТ"Н.О.Масалитинов"-Пловдив
♦ Водеща мъжка роля: Владимир Пенев за ролята на Арпагон в "Скъперникът", МГТ"Зад канала"
♦ Водеща женска роля: Лилия Маравиля за ролята на г-жа Министершата в "Г-жа Министершата, Театър София
♦ Поддържаща мъжка роля: Александър Кадиев за ролята на Клеант в "Скъперникът", МГТ"Зад канала"
♦ Поддържаща женска роля: Ина Добрева за ролята на Елена в "Презрението", ТР Сфумато и Exodus Art
♦ Дебют: Тея Сугарева за режисурата на "Робин", Театър "Възраждане"
♦ Сценография: Венелин Шурелов и Елица Георгиева за "Напразни усилия на любовта", Театър "София" и за "Канкун", ДТ"Стоян Бъчваров"-Варна
♦ Авторска музика: Петър Дундаков за "Талантливият мистър Рипли", ДТ"Стоян Бъчваров"-Варна и за "Дисни трилър", ДТ"Н.О.Масалитинов"-Пловдив
♦ Майсторско техническо осъществяване: Театър "София" за "Парижката Света Богородица"
♦ Куклен спектакъл: "Бурята" на Столичен Куклен Театър
♦ Индивидуално постижение в кукленото изкуство: Свила Величкова за сценографските решения на "Басни" и "Джуджето Дългоноско"
♦ Съвременен танц и пърформанс: Сдружение "По действителен случай" за пърформанса "Тълковен речник"
♦ "Златен глас": Ани Василева за ролите й в "Новите съседи"
♦ Критически текст: Камелия Николова за книгата "Българският театър след 1989 и новата британска драма"
♦ Драматургичен текст: Яна Борисова за пиесата "Хората от Оз"
♦ Цирково изкуство: Сашо Петров Койчев и Алекс Сашов Койчев за приноса им в цирковата клоунада и пантомима
♦ Вариететно изкуство: Христо Каранджулов-Ирко за 50 годишна творческа дейност и приноса му в илюзонното изкуство
♦ Съвременна Българска музика: Shiny Dollsb за дебютните им авторски песни "Искам да вярвам" и "Be my lover"
♦ Годишна награда на АКТ-УНИМА: Лина Бояджиева за изключителен принос в развитието на Българския куклен театър