В ателието на Камий Клодел глината не е само материал. Тя е начин да се спори със света. В края на XIX век, когато жените във Франция все още нямат достъп до École des Beaux-Arts, Клодел избира скулптурата като професия и стига до Париж, за да се учи в академия „Колароси“. Там се среща с Огюст Роден, но историята ѝ не започва и не завършва с него.
Клодел е родена на 8 декември 1864 г. във Фер-ан-Тарденоа. Още като дете моделира фигури от местната глина. Скулпторът Алфред Буше забелязва таланта ѝ и насърчава семейството да се премести в Париж. По-късно именно Буше я представя на Роден, който я привлича в ателието си.
Не само модел и муза на Роден
Клодел е сътрудничка, модел и любовница на Роден. Работи редом до него, но постепенно се стреми да се освободи от ролята на негова ученичка. Точният ѝ принос към отделни части от произведенията му, сред които „Портите на ада“, не е напълно установен. Музеят „Роден“ отбелязва, че тя вероятно е изпълнявала сложни детайли като ръце и ходила, но конкретните задачи остават несигурни.
Самата Клодел създава творби, които трудно могат да бъдат сведени до влиянието на Роден. В „Клюкарките“ тя улавя кратък разговор между жени, а във „Вълната“ използва ониксов мрамор, полихромия и композиция, повлияна от японското изкуство и Хокусай. Скулптурата е сред най-ясните знаци за нейния интерес към новите художествени течения на епохата.
„Валсът“ и отказаната поръчка
Един от най-изненадващите епизоди е свързан с „Валсът“. Първата версия показва напълно голи танцуващи фигури. През 1892 г. Клодел кандидатства за държавна поръчка за мраморна версия, но инспекторът по изкуствата отхвърля проекта в този вид. Тя добавя драперия, за да отговори на изискванията, но поръчката така и не е изпълнена. По-късно прави нови версии в различни материали.
През 1895 г. Клодел получава първата си поръчка от френската държава за „Зрялата възраст“. Творбата, често тълкувана като алегория на раздялата ѝ с Роден, е показана през 1899 г., но държавата не поръчва бронзов отлив. Първият бронз е реализиран през 1902 г. по поръчка на капитан Тисие.
Последните 30 години
След 1911 г. финансовите затруднения, изолацията и тежката лична криза се задълбочават. Клодел унищожава част от своите произведения. Музеят „Камий Клодел“ пази свидетелство от нейно писмо, в което тя описва как е хвърляла восъчни скици в огъня и е разбивала фигурите с чук.
На 10 март 1913 г., седмица след смъртта на баща ѝ, Клодел е настанена във Вил-Еврар. През септември 1914 г. е преместена в Монфаве заради войната. Там остава до смъртта си на 19 октомври 1943 г. Последната известна снимка на скулпторката е от 1929 г., когато я посещават приятелката ѝ Джеси Липскомб и съпругът ѝ Уилям Елборн. „Това е трагична история, но днес е трудно да я съдим“, казва пред „Гардиън“ кураторката Сесил Бертран.
Клодел е погребана първоначално в гробището на Монфаве, а по-късно останките ѝ са преместени в общ гроб. В продължение на десетилетия името ѝ е свързвано най-вече с Роден. Днес около 90 оцелели творби, музеят в Ножан-сюр-Сен и колекцията на музея „Роден“ показват друга картина: Камий Клодел не е само нечия муза, а автор със собствен език, собствена смелост и собствена цена, платена за правото да бъде скулптор.
Източници: theguardian.com, lemonde.fr