В една вила край река Траун, далеч от шумната виенска сцена, Франц Лехар прекарва почти всяко лято от 1912 г. до смъртта си. Именно там композиторът, роден в Комаром през 1870 г., обичал да работи и повтарял: „В Ишъл винаги имам най-добрите идеи“.
Лехар умира на 24 октомври 1948 г. в Бад Ишъл, Австрия, на 78 години. Две десетилетия по-рано името му вече е обиколило света благодарение на „Веселата вдовица“ – оперетата, която превръща валса и мелодичната лекота в международен театрален феномен.
От военния оркестър до виенската сцена
Музиката е част от живота му още от детството. Баща му Франц Лехар-старши е военен капелмайстор в австро-унгарската армия и композитор на маршове и танцова музика. Младият Лехар учи цигулка, теория и композиция в Пражката консерватория. Там получава насърчение от Антонин Дворжак да се насочи към композицията, а не да остане само изпълнител.
Първите му професионални години минават като цигулар и военен диригент. Тази работа го отвежда през различни части на Австро-Унгария и му дава непосредствено усещане за музикалните традиции на Централна и Източна Европа. Първата му опера е „Кукушка“, поставена през 1896 г. и по-късно преработена като „Татяна“.
Премиера с ниски очаквания
„Веселата вдовица“ е поставена във Виена на 30 декември 1905 г. В началото театърът не очаква голям успех, а постановката е реализирана със скромни декори и износени костюми. Това не попречва на творбата да се превърне в една от най-известните оперети на XX век.
Лехар създава около 30 оперети. Сред тях са „Граф Люксембург“, „Циганска любов“, „Ева“, „Паганини“, „Страната на усмивките“, „Царевич“ и „Джудита“. Музиката му не се изчерпва с валса. В нея се усещат влияния от Пучини, Рихард Щраус и Дебюси, а оркестрацията често е по-богата и драматична от очакваното за жанра.
Любов, защита и морална сложност
Лехар се запознава със Софи Мет в Бад Ишъл. Двамата живеят заедно години наред, преди да сключат брак през 1924 г. Софи е еврейка, а след идването на нацистите на власт произходът ѝ поставя семейството в опасност. Според BR-KLASSIK Лехар се намесва лично пред Адолф Хитлер, за да я защити, и помага на нейния брат да напусне Европа.
Тази страна от живота му съществува редом с факта, че Лехар поддържа отношения с нацисткия режим. Както отбелязва „Берлинер цайтунг“, през 1939 и 1940 г. той получава отличия от Хитлер, а произведенията му са представяни в адаптирани според режима версии. Съпругата му получава специален статут, който я предпазва от преследване.
През 1912 г. композиторът купува вилата в Бад Ишъл за приблизително 68 000 крони. В завещанието си я оставя на града, за да бъде превърната в музей. Днес запазените мебели, картини и лични вещи показват не само автора на „Веселата вдовица“, а и човека, който е търсил тишина край реката, за да напише следващата си мелодия.
Източници: br-klassik.de, berliner-zeitung.de, paperspast.natlib.govt.nz