На сцената Бисер Киров почти винаги носеше китара, широка усмивка и онзи спокоен маниер на човек, който не бърза да доказва нищо. Публиката го помни с гласа, шапката и песните, но зад образа на естрадния любимец стои артист с необичайно широк път – от оркестър „Балкантон“ до големите сцени на Европа, Америка, Азия и Африка.
Бисер Киров почина на 6 ноември 2016 г. в Берлин на 74-годишна възраст. Десет години по-късно името му продължава да се свързва с песни като „Юноша“, „Събота срещу неделя“, „Молитва“, „Голямата къща“, „Елегия“ и „Гълъби на София“. Новината за смъртта му беше съобщена от близката му приятелка и колежка Йорданка Христова.
Случайната среща, която променя живота му
Той е роден на 4 септември 1942 г. в София. Завършва журналистика в Софийския университет, а по-късно учи музикална режисура в Руската академия за театрално изкуство в Москва. Професионалният му път започва през 1967 г., след като година по-рано композиторът Морис Аладжем го чува да пее.
Първите стъпки са с оркестър „Балкантон“. Оттам започва кариера, която постепенно го превръща в един от най-пътуващите български изпълнители. Киров изнася над 4500 концерта по четири континента, а четири сезона е солист на музикалния театър „Фридрихщатпаласт“ в Берлин.
Песни на много езици и публика отвъд границите
В числата около Бисер Киров има една важна разлика. Като композитор той записва над 300 свои песни, а в репертоара му влизат повече от 700 произведения от български и чуждестранни автори. Пее на български, руски, немски, чешки, полски, испански и други езици.
През 1978 г. печели „Златният Орфей“ с песента „Сонет“. Издава 15 дългосвирещи плочи и 9 компактдиска в България и чужбина, а общият им тираж е посочван като над 7 милиона екземпляра. Плочите му стигат до пазари в СССР, ГДР, Полша, Куба, Испания и Съединените щати.
Музиката обаче не е единственото му занимание. От ноември 2006 г. до юли 2010 г. Киров е съветник по културата в българското посолство в Москва. През 2009 г. получава званието „Заслужил артист на Руската федерация“.
Човекът зад сценичния образ
Киров не говори за популярността само като за успех. В автобиографичната си книга „Благодарствена песен“, издадена посмъртно през 2017 г., той пише:
„Свободата е в основата на мисленето. За мен свободата е същността на човека.“
Това изречение обяснява и част от характера на изпълнителя – любопитен към света, свързан с различни култури и едновременно с това силно привързан към България. В спомените на негови колеги той остава не само като певец с международна кариера, а и като човек, който поддържа приятелства, интересува се от младите музиканти и приема сцената като отговорност.
Десет години след смъртта му Бисер Киров не е само име от историята на българската естрада. Той е глас от времето, когато една песен можеше да прекоси граница по-бързо от своя изпълнител – и да остане там дълго след края на концерта.
Източници: old-news.bnr.bg, bntnews.bg