Ваксини срещу хепатит Б, получени по междудържавно споразумение между България и Турция, се поддържат на склад заради евентуален бежански или миграционен натиск. Това каза пред министърът на здравеопазването Петър Москов, цитиран от bTV.
„Ваксината има срок на годност през следващите три години и при кризисна ситуация, може да се използва. Става дума за ваксина, която Световната здравна организация официално работи и купува, както и УНИЦЕФ.”, обясни министърът.
Ваксината против хепатит Б съдържа стабилизатор, обясни министър Москов по повод появила се медийна информация, че съдържа живак. В България няма официално разрешително за поддържане на тази ваксина и на тази база нито е част, нито може да бъде част от задължителния имунизационен календар на страната, увери Москов.
Има засегнати икономически интереси от това, че правителството успя да реши проблема с ваксините, допълни още Москов по повод информация за наличие на цялоклетъчна коклюшна компонента във ваксината срещу хепатит Б (във ваксината против хепатит има ваксина против коклюш – б.р.).
„Не може такъв тип медийни кампании да бъдат част от която и да е етична норма на производителите на ваксини и лекарства, добави той. Не може поради накърнени икономически интереси да се всява паника в населението”, каза още министър Москов.
Той днес награди девет екипа от различни центрове и филиали за спешна медицинска помощ, оказвали помощ на пострадалите във верижната катастрофа на магистрала "Хемус" на 8 октомври. Екипите бяха наградени с грамоти за професионализъм.
Министърът разказа и за срещата си с КРИБ, с които са обсъждали проектозакона за данък за общественото здраве. В момента Министерство на здравеопазването обсъжда различни варианти за въвеждането на такъв налог.
“Винаги притесненията на индустрията са свързани с възможности за загуба на работни места, за икономически лоши последици за определени сектори на индустрията”, посочи той.
Водим смислен разговор за това къде е златната среда между това да започнем, да положим началото на цялостна кампания за различен начин на живот особено при децата и младите и да няма тежки икономически последици за бизнеса, обясни Москов.
Пример за налагане на данък за четири вида храни има в Унгария. Ние приемаме изцяло матрицата на унгарския модел като доказано работещ модел.
СЗО е направила мониторинг на ефекта от този данък и резултатите показват средно 27% намаляване на потреблението на храни, в които има определени вещества над нормата, която ги включва в рамките на този данък. Освен това Унгария през годините е разширявала обхвата на този данък и е увеличавала ставките, където не е имало достатъчно голям ефект.
“Има много здрава философия в това. Ако аз като родител съм информиран, че това е по-скъпо и има по-евтин заместител, който е по-хранителен и по-малко вреден, но избирам по-скъпото и вредното, тогава аз заплащам за това държавата да може да финансира спортните зали в училищата, различен режим на хранене в училищата и да може да прави масивна, качествена и ефективна превенция на разни заболявания”, допълни Москов.