В края на Вселената имало едно магазинче. На него нямало табелка – преди време тя била отнесена от ураган, а новият собственик решил да не закачва нова, защото всеки местен жител знаел, че в магазина се продават желания. Асортиментът бил огромен. Тук можело да се купи всичко: огромни яхти, апартаменти, брак, пост, власт, любима работа, красиво тяло, победа в конкурс, мощни коли, власт и много, много други.
Единствените неща, които не се продавали били живота и смъртта.
С това се занимавал Главният офис, който се намирал в друга Галактика. Всеки, който идвал в магазина, първо искал да разбере каква е цената на неговата мечта. Цените били различни. Например, любимата работа струвала да се откажеш от стабилността и предсказуемостта, готовност ти самостоятелно да планираш и структурираш своя живот, вяра в собствените сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където трябва. Властта струвала малко повече: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално обяснение на всичко, да умееш да отказваш на другите, да знаеш своята цена (и тя трябва да бъде достатъчно висока), да си разрешаваш да казваш „Аз“, заявявайки себе си, независимо от одобрението или неодобрението на околните.
Някои цени се оказали странни – брак било възможно да получиш почти без пари, обаче щастливия живот струвал много скъпо: отговорност за собственото щастие, умение да получаваш удоволствие от живота, да знаеш своите желания, да се откажеш от стремежа да съответстваш на околните, умение да цениш това, което имаш, да си разрешиш да бъдеш щастлив, да осъзнаеш собствената си ценност и значимост, да се откажеш от бонусите на „жертвата“, да поемеш риска, че ще се разделиш с някои приятели и познати.
Не всеки, който идвал в магазина, бил готов да купи своята мечта веднага. Някои, виждайки цената, веднага се обръщали и си тръгвали. Други дълго време стояли в размисъл, пресмятайки какво имат в наличност и размишлявайки откъде могат да намерят още, за да платят. Някои се оплаквали от прекалено високите цени, искали намаление или се интересували кога ще има разпродажба. А имало и такива, които давали всичките си спестявания и получавали заветното си желание.
Често предлагали на собственика да намали цените, за да увеличи броя на купувачите. Но той винаги отказвал, тъй като от това биха пострадали качествата на желанията. Когато го попитали не се ли страхува, че ще се разори, той поклащал глава и отговарял, че във всички времена ще се намерят смелчаци, които са готови да рискуват и да променят своя живот, ще се откажат от обичайния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си, които имат сили и средства, за да заплатят за изпълнението на своите желания. А на вратите на магазина вече от сто години имало надпис:
„Ако твоята мечта не се изпълнява, значи не си платил за нея.“