Допреди има-няма трийсетина години, свинската мас беше задължителна за всяка кухня. Тя бе предпочитаната мазнина за готвене, пържене, или просто на филийка. Върнете се назад в детските си години. След това обаче се появиха абсолютно неправомерните обвинения, че животинските мазнини били вредни и под прикритието на ужасяващата перспектива за запушени артерии и висок холестерол, повечето домакинства се насочиха към растителните мазнини, които уж били по-здравословни заместители. После на пазара се появиха и много по-модерно и приятно звучащите масла от всякакъв тип маслодайни растения. И някак между всичко това, една от най-полезните мазнини — свинската мас, остана в забвение. Тя обаче все още се намира тук и там и е добре да я върнете там, където й е мястото — в кухнята ви.
Защо? Ето ви 5 причини да го сторите:
Свинската мас е стабилна при висока температура
Макар че почти всички рецепти препоръчват употребата на зехтин, той всъщност никак не е подходящ вариант за готвене, особено при високи температури. По-добре го запазете за салатите, ниско термичните рецепти, или го добавете към ястието след приготвянето му.
Когато става въпрос за определяне на стабилността на мазнините, всичко е за химия. Наситените мазнини имат единични връзки между въглеродните молекули от веригата на мастните киселини и следователно са най-устойчиви на топлина. Това е така, защото единичните връзки, когато става дума за въглеродната верига на мастните киселини, са относително трудни за разбиване. Мононенаситените мазнини имат една двойна връзка, заместваща единичната връзка във въглеродната верига. Двойните връзки в мастните киселини са нестабилни и могат да се разпаднат при топлина. Полиненаситените мазнини са най-нестабилни, защото имат многобройни двойни връзки във въглеродната верига. Когато двойните връзки в моно- или полиненаситените мазнини се разпаднат, мастната киселина претърпява процес, наречен окисление. А окислените мазнини водят до появата на свободни радикали, които пък са една от причините за появата на възпалителни процеси в организма.
Свинската мас се характеризира с около 40% наситени мазнини, 50% мононенаситени мазнини и 10% полиненаситени мазнини, така че процентът на наситените мазнини ще предпазва по-уязвимите моно- и полиненаситени мазнини от окисляване при излагане на топлина.
Свинската мас е полезна за сърцето
Митът, че животинските мазнини повишават риска от сърдечносъдови заболявания, е точно това — мит. Свинската мас със сигурност няма да е причината за сърдечен удар. Всъщност според анализ на повече от 300 000 души, публикуван в American Journal of Clinical Nutrition, няма доказателства, че консумацията на наситени мазнини повишава риска от сърдечни заболявания. Напротив, отбелязва се, че диета с ниско съдържание на мазнини увеличава нивата на триглицеридите, които са рисков фактор за сърдечно заболяване.
Наситените мазнини, от своя страна, повишават HDL холестерола, който се свързва с намален риск от сърдечни заболявания.
Свинската мас е с неутрален вкус и аромат
За разлика от повечето растителни масла, които имат специфична миризма или вкус, свинската мас е неутрална, така че няма да промени оригиналния вкус и аромат на ястието. Освен това е способна да превърне пържените картофки в изключително златисти, хрупкави изкушения.
Свинската мас е богата на витамин D
А знаете ли кога най-много ни липсва витамин D? В онези дълги есенни и зимни дни, когато не можем да прекараме дори 30 минути на слънце (препоръчителното време, за да си набавим необходимата доза). Свинската мас е вторият най-богат източник на витамин D — 1,000 IU’s of vitamin D в една супена лъжица. Освен това, тъй като витаминът е мастноразтворим, каква по-добра форма за приемане може да намерите?
Има уловка обаче — само маста от свободно отглеждани прасета е с подобни характеристики, тъй като животните са имали достъп до слънце и са складирали витамина в мастните си тъкани.
Свинската мас е родно производство
Кокосовото масло е чудесно, но се замислете, че то е трябвало да обиколи цялото земно кълбо, за да стигне до кухнята ви. За сметка на това, свинската мас идва от местни ферми, така че просто не може да става въпрос за сравнение между нивата на въглероден отпечатък. Което ни дава още малко спокойствие, че освен за здравето си, се грижим и за околната среда. Двете всъщност винаги вървят ръка за ръка.