Критиките около качеството и цената на хляба, който ядем, през последните няколко години се засилиха. Сред основните оплаквания са цената и вкуса. Производители твърдят, че българинът плаща най-ниската цена за хлебни изделия у нас в сравнение с цяла Европа. Защо вкусовите му качества обаче не ни удовлетворяват? „За да е вкусен един хляб, трябва да има по-дълга ферментация. Тя е тази, която осигурява вкус на хляба. Именно защото България е индустриален пазар, при индустриалните производители тези процеси са съкратени. Затова хлябът, произвеждан от занаятчии, обикновено е по-вкусен от т.нар. „заводски” хляб”. Това обяснява Ростислава Павлова, изпълнителен директор на „Пуратос България” – един от големите доставчици на суровини за хлебопроизводство в България.
Не сме доволни от вкуса на хляба, защото 85% предпочитат да купят нарязан и пакетиран хляб (т.е. индустриално производство) и едва 15% посещават малките частни хлебопекарни, сочи проучване на компанията. Близо 80% от производството е индустриално, а делът на занаятчиите е едва 20%.
„Трябва да кажем, че консумацията на хляб намалява. Доскоро се ядеше хляб с картофи, хляб с ориз. Това се променя. Храната на българската трапеза е по-разнообразна. Хората пътуват, възприемат нови навици. Прословутите протеинови диети, които изхвърлиха хляба от менюто на хората, е много погрешно, тъй като хлябът е най-балансираната храна и това го доказват всички изследвания в световен мащаб”, обяснява Павлова. 69% от запитаните купуват по-малко хляб в сравнение с преди две години.
По какви критерии българинът избира какъв хляб да си купи? На първо място това е вкусът и натуралните продукти, които се използват при приготвянето на хляба. Цената и грамажът са второстепенни фактори. 28% от анкетираните знаят цените на хляба, а другите не се интересуват от нея. Има и хора, които са готови да платят повече за хляб с по-добри вкусови качества, а има и 17%, които не й отдават никакво значение.
За разлика от много други европейци, българинът консумира еднакво количество хляб и на закуска и на вечеря. „Мисля, че в бъдеще ще се появи тенденция за намаляване на консумацията на хляб вечерно време” е мнението на Павлова. Въпреки, че трайността на хляба вече е между 5 и 7 дни, продължаваме да го купуваме ако не всеки ден, то поне през ден.