Фитнесът може да бъде обезкуражаващо място. Подпухнали и изтощени, никога не е разумно да хвърляте по един поглед към часовника.
Десетминутната сесия на велосипеда може да звучи като постижима цел, преди да започне да тече таймерът, но когато тялото ви се раздвижи, тези секунди ще ви се струват по-дълги от нормалното, гласи заключението на серия от нови експерименти, описани от ScienceAlert.
Стандартизираното и контролирано изследване е изработено от психолози от Великобритания и Холандия. Авторите твърдят, че са първите, които "убедително доказват, че възприемането на времето се забавя по време на тренировка", без значение колко интензивна или конкурентна е средата.
Ръководителят Андрю Марк Едуардс от Университета Кентърбъри Крист Чърч в Обединеното кралство провежда експерименти с участието на 33 активни възрастни мъже и жени, които са помолени да познаят кога е изтекъл 30-секунден период от време, без помощта на часовник, а само на собствения си вътрешен хронометър.
В състояние на покой участниците смятали, че 30-те секунди са изтекли малко по-късно от действителния тиктакащ часовник. С други думи, времето им се струвало сякаш "лети".
Но когато участниците се качили на стационарен велосипед за 4 километра), това възприятие се изкривило. Половин минута на велосипеда им се сторила средно с около 8% по-дълга от тази, която показвал часовникът.
Откритията са в съответствие с предишни изследвания, които също са установили, че физическите упражнения забавят възприемането на времето. Психолозите предполагат, че това се дължи на факта, че физическата възбуда и осъзнатост ни карат да осъзнаваме допълнително тялото си и неговия дискомфорт, а е известно, че усещането за болка забавя хода на времето, както го възприемаме.
Проучването на човешкото възприемане на времето се нарича хроноцепция и учените са установили, че възрастта, емоциите, наркотиците, физическите упражнения и телесната температура могат да променят този вътрешен хронометър по различни начини.
За разлика от предишни проучвания обаче, настоящото изследване не установи, че времето сякаш тече по-бавно при по-висока интензивност на упражненията или при въвеждане на състезател.
В настоящото изследване участниците са карали велоергометър на разстояние, равносилно на 4 километра, за време, докато същевременно наблюдават аватар на екрана на фитнес уреда. Този аватар се движи по същата виртуална колоездачна писта като техния собствен аватар. В едно от изпитанията участниците се опитали да победят аватара. В другото изпитание от тях не се искало да се състезават с него.
При всички опити и при всички нива на интензивност участниците смятали, че времето тече с подобна скорост и по-бавно, отколкото в покой. Вероятно това е така, защото техният конкурент е бил само аватар, а не човек. Или може би е така, защото самите участници не са били достатъчно конкурентни, за да се разсейват от дигиталния човек.
Едуардс и колегите му признават, че изследването им е малко, но може би, предполагат те, "именно упражненията сами по себе си нарушават значително възприемането на времето", а не интензивността на упражненията.
Предходни изследвания показват, че начинаещите колоездачи обикновено не са толкова съсредоточени, докато карат колело, колкото опитните спортисти. Авторите оставят отворена възможността по-опитните колоездачи да усещат, че времето тече по-бързо от средностатистическия човек, когато седят на велосипеда.
"Въпреки че настоящото изследване предоставя нови и въздействащи прозрения, трябва да се свърши още работа, за да се разкрие допълнително ролята на външните стимули, интензивността на упражненията и продължителността върху възприемането на времето по време на тренировка," заключават те.
Междувременно всички ние имаме добро извинение за ранно напускане на фитнес залата.