На днешния ден, 3 юли, българската православна църква чества деня на Св. Анатолий, патриарх Константинополски.
На този ден всяка година празнуват мъже с имена: Анатоли и Анатолий.
Свети Анатолий, патриарх на Константинопол, е роден в Александрия през втората половина на IV век - в момент, когато много членове на благороднически фамилии на Византия с цялата жар на жива вяра и въоръжени с гръцката философска мъдрост втурнаха към лоното на Христовата Църква. Свети Антолий е бил дякон на Свети Кирил Александрийски. Заедно с Свети Кирил Анатолий присъствал на Третия вселенски събор в Ефес (431), на която светите отци осъдиха лъжеучението на Несторий.
Светият Анатолий остана дякон в Александрия, и след смъртта на Свети Кирил († 444), архиепископ на Константинопол, когато на патриаршеския трон се възкачва Диоскор, който заемаше друга ерес разпространявана от Евтихий, които твърдяха, че божествената природа в Христос е изял човек. Това лъжеучение подкопава самата основа на учението на Църквата за спасението и изкуплението на човечеството. През годината 449 Диоскор и неговите поддръжници се събраха в Ефес "хищнически" еретично подкрепяни от самия императорски двор, патриарха на Константинопол, Св. Флавиан бил свален и разпопен.
Избран на Светия престол в Константинопол Анатолий ревностно се заел да се възстанови чистотата на Православието. Още през 450 година в Цариград Св. Анатолий осъжда ереста на Евтихий и Диоскор. Починал заточен патриарх Флавиан изповедник, са пренесени мощите му в столицата.
През следващата година 451, с активното участие на патриарха в IV Вселенски събор в Халкидон. Светите отци на Халкидон, приемат догмата за почитането на Господ Исус Христос, "съвършен в божественост и съвършен в човечеството, истински Бог и истински човек, в две природи без объркване, неизменно, неделимо, неразделно познаваемо."
Но ереста дълго смущавала светата църквата. В постоянната борба с фалшиви учения ревнив в истината св. Анатолий патриарх Константинополски умира през 458.
Св. Анатолий също направи съществен принос в съкровищницата на литургичната православна църква. Неговото вдъхновение и молитвени богословски дълбочина стихове принадлежат в неделите, някои Господните празници (Рождество Христово, Богоявление) и дните на мъчениците (Св. Пантелеймон Лечител, Св. Георги, Св. Димитрий от Солун). В богослужебните книги накратко са определени "Aнатолиеви."
Източник: edna.bg