На 14 годишна възраст Алиса Ъруин е диагностицирана със смъртоносен мозъчен тумор. Лекарите заявили на семейството, че единственото, на което могат да се надяват е чудо и да имат надежда. Но това било през 2011 г. През 2014 г., Алиса вече няма рак и нейното семейство вярва, че маслото от канабис е спасило живота на момичето.
Когато лекарите открили мозъчния тумор на Алиса, те заявили, че за такъв тип рак няма лечение и шансовете за оцеляване са нулеви. Те обявили, че тинейджърката има още 1-2 години ако бъде подложена на агресивната химио- и лъчетерапия, които обаче щели да направят момичето недееспособно по време на последните й дни.
Отчаяните родители решили да търсят и друг начин. Така бащата на Алиса се натъкнал на фондацията „Сълзи на феникса“, която заставала зад тезата, че канабисът трябва и може да се използва за медицинско лечение. След като изгледали документалните филми „Ами ако канабисът може да лекува рак?“ и „Бягство от лека“, семейство Ъруин решило, че маслото от канабис е най-добрата им възможност за възстановяването на Алиса.
"Ние знаехме какво искаме, но искахме да чуем и нейния избор", разказва бащата.
На умиращото дете били представени опциите на химиотерапията и канабиноидната терапия. Момичето първоначално се придържало към конвенционалното лечение. Само след 5 дни на хапчета и непрестанно гадене, което е един от страничните ефекти, тя изоставила химиотерапията и протегнала ръка към канабиса. Изненаданото семейство видяло мигновени резултати.
През първата година и половина Алиса приемала по 1.5 мл. масло от канабис на ден. След това увеличила дозата на 3 мл. на ден. Алтернативното лечение ставало тайно от лекарите, тъй като семейството било притеснено за правните последици, произтичащи от действията им, както и че могат да загубят правото на медицинска помощ. Личният лекар на Алиса първоначално вярвал, че пациентката му все още продължава химиотерапията. Измамата обаче, не траяла дълго заради страничните ефекти от алтернативното лечение.
След първите три месеца ЯМР показал, че туморът е спрял да расте. След шест месеца, лекарят им казал: "Не мога да повярвам, че тя ходи.", след още няколко месеца се оказало, че раковото образование се свива. Всичко било чудесно до момента, в който кръвните проби на пациентката не съвпаднали с профила на химиотерапията. Тогава лекарят започнал да става подозрителен и семейството трябвало да признае за смяната на лечението. Тъй като канабисът не е официално признат като средство за лечение на рак в САЩ, лекарят ги предупредил, но не се намесил в решението им.
Както при всяко неконвенционално лечение, противоречията и тук са в изобилие. Несигурността около ефекти на канабиноидите върху развиващия се детски мозък е висока, а родителите се страхуват, че децата им стават подвластни на упойващите вещества.
Въпреки всичко майката на Алиса понасяла критиката и възмутените шушукания. „Много често ме питаха: Как може да даваш на детето си марихуана? Как може да я напушваш?, а аз им отговарям: Погледнете всички тези лекарства в болницата, които не само те надрусват, но и те тровят.“
Но за Алиса било най-трудно, защото след като й била поставена страшната диагноза много от приятелите й й обърнали гръб. И не само това, Присмехът, подигравките и лошото отношение станали толкова непоносими, че семейството спряло дъщеря си от училище и я обучавало в къщи.
През януари 2013 г., малко повече от година след като семейство Ъруин започнало своето пътуване, ЯМР дошъл с изключително удивителни резултати – снимката показала, че детето няма рак. Нямало и следа от огромния тумор.
Днес тя гледа напред към нов, здравословен начин на живот.