Европа е разтревожена. Иранските балистични свръхзвукови ракети са практически неуязвими и за няколко минути са в състояние да достигнат всяка точка на Европа, включително и столиците на най-големите европейски държави - Берлин, Рим и Париж. Още няма противовъздушна система на въоръжение, която би могла да спре и унищожи летящата с 20 хиляди километра в час ракета.
За това предупреди в анализ за в. "Труд" доц. д-р Йордан Величков.
На фона на тази очевидно стряскаща реалност, преди всичко управляващите са длъжни да отчетат съществуващата и непредсказуема взривоопасна обстановка, която не е много далече от нашата граница, както и един известен фактор: Съюзник сме на една от воюващите държави - САЩ, с четири военни бази на българска територия и няколко дислоцирани самолета във връзка с войната на цивилно българско летище. Срещу това внушително американско военно присъствие на българска територия иранското посолство в София реагира с нота.
Огромна част от световната общност е за мирно разрешаване на конфликта. Но ако не се намерят приемливи решения за воюващите, чиито отношения са тежко увредени от десетилетия, военните действия не само ще продължат, но вероятността, макар и твърде малка, да излязат извън границата на досегашния им обсег, е напълно възможна. Близостта ни до конфликта не изключва във военните планове на Пентагона да бъдат включени и американските бази в България. А това означава българската страна да стане съпричастна към конфликта. Така както Иран атакува американските бази в съседни арабски държави, обект на неговите атаки могат да станат и американските бази на територията на България.
Когато преди години страната ни влезе в НАТО и разреши за първи път в следвоенната си история настаняване на чужди бази на българска територия, политиците ни бяха длъжни да отчетат, че подобен акт крие риск за държавата ни. Не оспорвам членството ни в НАТО, защото нямахме друг по-приемлив избор. Но сме длъжни, вместо да се спотайваме и да рисуваме розови картини от типа - НАТО напълно гарантира сигурността ни - да отчетем не само положителните страни от това членство, но и рисковете и негативните последици.
Най-малко България, с огромния си опит в съюзническата ни обвързаност с една от най-силните армии в света - германската, когато бе победена и плати най-високата цена за участието си в двете световни войни, има право да заема такава лековата позиция.
Разбира се не е задължително българските политици да бъдат експерти по международни отношения, но те са длъжни да познават някои от най-важните правила в международното общуване. Всеизвестен от векове факт е, че военните съюзи никога не са гарантирали пълна сигурност на своите членове, а само степен на сигурност.
Безспорен, единствен и безалтернативен гарант на световния мир и сигурност е ООН. Съпротивата срещу въоръжените сили под флага на световната организация е всъщност противопоставяне на колективната воля и интереси на цялата международна общност. А това, че тази организация е сериозно обезличена от големите държави и не изпълнява основната си функция, за която е създадена, е друга тема.
Ръководните държавни институции на България са длъжни да се съобразяват с още една от фундаменталните норми на международното право - отговорността на извършителя на дадено престъпно деяние и неговия помагач. Неоспорим пример е политиката на българската страна като съюзник на Германия по време на Втората световна война. Абсурдно е твърдението на някои „анализатори“ за невинност на България във войната, тъй като тя не била участвала във военни действия съвместно с германската армия. Това е вярно. Но в същото време тя предоставя цялата си територия заедно с въздушното и морско пространство на германския си съюзник, който напада съседна държава. Обвиняваме Англия и САЩ за варварските бомбардировки на 168 населени места, разрушавайки половин София с над три хиляди човешки жертви. Но не бяха ли още по-брутални бомбардировките на германската авиация над английските градове, които отнемат живота на близо 50 хиляди граждани на Великобритания?
Като верен докрай и всеотдаен сателит - помагач на нацистка Германия, победителите във Втората световна война на Парижката мирна конференция през 1946 година отредиха място на българската държава на подсъдимата скамейка, с всички негативни последици наравно със съюзника ни.
Днешната обстановка в Близкия изток, както и при други случаи на напрежение на международната сцена, налага не само на днешните, но и на бъдещите българки политици да прелистват по-често страниците на историята ни, откъдето могат да формират най-добрите си и правилни управленски ходове.