Посещенията на американския президент Доналд Тръмп (13–15 май 2026 г.) и на руския лидер Владимир Путин (19–20 май 2026 г.) при Си Дзинпин в рамките на само една седмица затвърдиха ролята на Китай като централен глобален балансьор.
Анализът на резултатите показва, че визитите донесоха абсолютен стратегически успех за Си Дзинпин, чисто икономически и имиджов дивидент за Доналд Тръмп, но се превърнаха в дипломатическо разочарование за Владимир Путин по отношение на ключовите му цели.
Китайският лидер постигна максимална полза от ролята си на домакин, демонстрирайки дипломатическо надмощие. Посрещането на лидерите на двете най-големи ядрени и военни сили в света една след друга затвърди имиджа на Китай като стълб на стабилността на фона на международните конфликти.
Си успя да договори продължаване на примирието за митата с администрацията на Тръмп, а Китай затвърди позицията си на „старши партньор“ в отношенията с Москва, показвайки, че Путин е икономически зависим от Пекин, без да се налага Китай да прави сериозни компромиси.
За Доналд Тръмп визитата беше успешна предимно на икономическия и вътрешнополитическия фронт, въпреки липсата на дълбоки геополитически пробиви. Тръмп си тръгна с потвърждение за покупката от страна на Китай на 200 самолета Boeing (с обещание за до 750 в бъдеще), както и с ангажименти за покупка на американски петрол, соя и селскостопанска продукция на стойност 17 млрд. долара годишно.
Тръмп беше придружен от мощна бизнес делегация, включваща Илон Мъск, Тим Кук и Дженсън Хуанг (Nvidia), което отвори нови врати за щатските корпорации на китайския пазар. Като частичен неуспех (или умишлен тактически ход) се отчита това, че Тръмп не пое категоричен ангажимент за бъдещи оръжейни продажби за Тайван, което беше прието от критиците му като отстъпка пред Си.
Въпреки бляскавата церемония, детайлното сравнение показва, че за Путин посещението не донесе стратегическия пробив, от който Русия имаше спешна нужда.
Най-важната икономическа цел на Москва – подписването на договора за газопровода „Силата на Сибир 2“ за удвояване на газовите доставки към Китай – отново се провали поради несъгласие по цените. Пекин продължава да изтощава икономически Русия, купувайки ресурси на безценица.
По време на разговорите Си Дзинпин индиректно даде да се разбере пред Тръмп, че „Путин може да съжалява за нахлуването в Украйна“, демонстрирайки дистанцираност от военните действия на Москва.
Все пак Путин получи силен вътрешнополитически сигнал, че не е напълно изолиран. Подписването на 20-те съвместни декларации срещу "едностранния американски хегемонизъм" служи за пропагандата у дома, но не решава тежките финансови проблеми на Кремъл.
Равносметката от визитите доказва, че Си Дзинпин държи всички карти. Той взе парите на Тръмп чрез мащабни търговски поръчки, докато едновременно с това използва Путин като геополитически инструмент срещу влиянието на Запада, без обаче да финансира безвъзмездно неговите енергийни проекти.