Ситуацията около избора на нов ректор в Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ) излиза далеч извън рамките на обикновен административен спор. Тя се превръща в опасен прецедент на пряка държавна намеса в академичната независимост - конституционно гарантирано право на висшите училища в България. Под предтекст за спазване на процедурите, Министерството на образованието и науката (МОН) на практика подменя волята на академичната общност и налага служебно управление.
Ключовият проблем в казуса се крие във времевия хоризонт. Проф. Николай Карев е избран от Общото събрание за довършване на текущия мандат (2023–2027 г.). При нормалната продължителност на един съдебен процес в България, който преминава през две инстанции, окончателното решение на съда ще отнеме месеци, ако не и години.
Като отказва да признае избора на Общото събрание и настоява, че временно изпълняващият длъжността проф. Данчо Даналев трябва да остане на поста, МОН фактически предопределя кой ще управлява ХТМУ за период от над две години. Така министерството административно обезсмисля проведения на 21 юли легитимен избор. Когато съдът най-накрая се произнесе по същество, самият мандат вече ще е изтекъл, което превръща правото на глас на преподавателите и студентите в празна декларация.
Особено тревожен е политическият и персонален нюанс в тази криза. Независимият избор на академичната общност е бламиран с директното участие на бившия ректор на университета - проф. Сеня Терзиева-Желязкова. След като напуска ХТМУ, за да стане ресорен заместник-министър на образованието, тя се оказва в позиция на висша държавна власт, от която може да влияе върху процесите в доскорошния си университет.
Участието на проф. Терзиева в налагането на статуквото чрез лостовете на МОН изглежда като директен реваншизъм срещу собствените ѝ колеги. Общото събрание категорично отхвърли досегашната линия на управление чрез избора на нов лидер в лицето на проф. Карев. Вместо да се съобрази с волята на суверена в университета, министерството - с подписа и авторитета на своя заместник-министър, наложи обратно управление, което вече е било официално отхвърлено от академичната общност.
Случаят „ХТМУ“ чертае опасна формула за подчиняване на всяко едно висше училище у нас. Ако рецептата „пускане на жалба + административно тълкуване от МОН“ се превърне в практика, държавата ще може да държи в подчинение всеки неудобен университет чрез безкрайно удължаване на служебни мандати.
Когато министерството си позволява да определя ректори чрез процедурни хватки, автономията се превръща във фасада, а академичната свобода бива заменена от чиновнически диктат.