Мирът в Украйна остава далечна перспектива, докато Русия и Украйна продължават да отстояват несъвместими позиции, а САЩ и европейските държави не успяват да постигнат единство по ключовите въпроси на сигурността. Какви са нарастващите рискове в Черно море, където войната все по-силно засяга търговското корабоплаване и сигурността на държавите от региона? Пред ФАКТИ говори Виталий Барвиненко – украински политик, бивш народен депутат от Върховната рада на Украйна с три парламентарни мандата (2007–2019 г.).
– Г-н Барвиненко, през ноември се очаква нов кръг от преговори в САЩ. Колко реалистични са надеждите за напредък? Възможно ли е този път да се постигне споразумение?
– Не вярвам в ефективността на тези преговори, защото участниците имат различни подходи и диаметрално противоположни позиции. Володимир Зеленски заяви, че не вижда възможност Украйна да се съгласи на териториални отстъпки или на съкращаване на армията си. От друга страна, Владимир Путин многократно е заявявал, че няма да приеме споразумение, което не отчита условията, които смята за съществени. За Москва е важно Крим и окупираните украински територии да бъдат признати за руски. Важни са и въпросите за бъдещите отношения на Украйна с НАТО, архитектурата на сигурността и гаранциите, които биха предотвратили нов конфликт.
Проблемът е, че в момента никой не може да предостави гаранции, които да удовлетворят всички страни. Една от причините е липсата на единна позиция сред самите членове на НАТО. Позициите на САЩ, Европа и Турция се различават съществено.
– Къде се намират Европа и НАТО в този преговорен процес? Може ли да се говори за единство в Алианса?
– Позициите на Европа и САЩ се различават диаметрално. При това положение за какво единство на НАТО можем да говорим? Такова единство по ключовите въпроси в момента няма. Трябва да отчетем и факта, че Доналд Тръмп е съсредоточен върху вътрешнополитическите си проблеми и кризата около Иран. Утре предстоят избори в Израел, които премиерът Нетаняху ще загуби. Ще има смяна на властта. За Тръмп е изключително важно да разбере каква ще бъде позицията на съюзниците на САЩ в Близкия изток, респективно и към Иран. Всички тези фактори влияят върху възможността за постигане на споразумение между Русия и Украйна. Затова смятам, че ако през ноември се състои среща, на да кажем работно равнище, тя няма да доведе до съществен пробив. Не виждам реални предпоставки за мирно споразумение в близко бъдеще.
Допълнителна несигурност създава и политическата ситуация в Европа. Предстоящите избори във Франция през април могат да променят сериозно европейската позиция. Докато не стане ясно каква ще бъде конфигурацията на властта там и какъв курс ще поеме Париж, е трудно да очакваме устойчиво споразумение между Русия, САЩ и Украйна. Кандидатът на Макрон се ползва с 5% подкрепа. Ако Льо Пен победи, Франция ще е друга и ще видим изобщо какво ще е отношението на страната към ЕС.
– Доналд Тръмп неведнъж е заявявал, че Владимир Путин е готов да сключи сделка. Как да разграничим действителната готовност за преговори от опитите да се печели време и военно или политическо предимство?
– Думите на президента Тръмп се променят и трябва да се отнасяме към изявленията му за Украйна с известна доза скептицизъм. Американски анализатори са направили статистическа извадка, според която през последните две години Тръмп многократно е заявявал, че мирното споразумение между Русия и Украйна е по-близо от всякога. По техни данни подобно твърдение е било направено 56 пъти. Въпреки това реален мир не беше постигнат. Това показва колко голяма е разликата между политическите послания и действителните резултати. Русия също си дава сметка за тази ситуация.
Ако Москва не види поне принципно сближаване между позициите на САЩ и Европа, трудно можем да очакваме, че ще се ангажира сериозно с преговори.
Неведнъж сме виждали как американската страна подкопава позиции на Европа, а европейските държави се противопоставят на различни инициативи на Тръмп. Към това трябва да добавим и интересите на Китай и Русия. В крайна сметка пред Путин стои един съществен въпрос: кой ще гарантира изпълнението на евентуалното мирно споразумение, след като в самото НАТО има толкова сериозни разногласия?
– Ако през ноември все пак бъде постигната договореност, какви механизми могат да гарантират нейното изпълнение и реалното прекратяване на огъня?
– Към момента няма изработен ефективен механизъм. Президентът Зеленски предложи създаването на международна група под егидата на ООН, която да разработи конкретни критерии и процедури. Но подобна инициатива трябва да бъде последвана от реална работа и ясни решения.
Трябва да се отговори на редица практически въпроси. Кой ще определи и физически ще маркира линията на разграничение между двете армии? Кой ще следи спазването на прекратяването на огъня? Как ще бъдат определени зоните за контрол и как ще се предотвратят нарушенията? Кой ще наблюдава изпълнението на договореностите и какви ще бъдат последиците при тяхното нарушаване?
Нито един от основните международни участници засега не дава конкретни и практически приложими отговори на тези въпроси.
Това е сериозен проблем за Украйна. Хиляди хора загиват, докато се обсъждат различни идеи, но големите международни играчи не представят конкретен план за действие. Занимавал съм се дълго време с дипломация и разбирам разликата между политическите послания в социалните мрежи и медиите и реалната работа на терен. Можем да имаме всякакви декларации и изявления, но без практически стъпки те нямат особена стойност. Именно липсата на такава работа ме кара да смятам, че перспективата за прекратяване на огъня не е близка.
– Означава ли това, че войната може да се превърне в продължителен конфликт?
– За съжаление, съществува такава опасност. Ако не бъде намерен работещ механизъм за прекратяване на огъня, конфликтът може да се проточи с години, подобно на продължителните войни в Афганистан – 10 години, и Виетнам – 7 години. Това би било тежък сценарий не само за Украйна, но и за всички участници в процеса, включително за Европа. Понякога може да изглежда, че войната е ограничена до територията на Украйна, но последиците вече се усещат далеч извън нейните граници. Особено показателна е ситуацията в Черно море.
– Черно море се превръща във все по-опасна зона за корабоплаването. Какво обуславя нарастващото му стратегическо значение?
– Черно море вече се превърна в пространство на стратегическо противопоставяне не само между Русия и НАТО, но и между държави с различни интереси в региона, сред които Турция и Румъния. Рисковете за търговското корабоплаване нарастват. По информацията, която обсъждаме, от началото на годината повече от 40 моряци от търговския флот са загинали, а удари са нанесени по 570 кораба. Военните рискове могат да доведат и до значително увеличение на разходите за застраховане на корабите. Това показва, че Черно море вече не е само регионален проблем, свързан с войната между Русия и Украйна. То се превръща в зона, в която се пресичат интересите на няколко държави и на НАТО като цяло. Затова не бива да подценяваме възможността конфликтът да се разшири и да засегне пряко други държави в региона.
– Румъния настоява за по-активна роля на НАТО в Черно море. Как оценявате идеята за създаване на специален център за сигурност в региона и каква трябва да бъде ролята на България?
– Външният министър на Румъния – Дан Некулаеску, който е бил дълги години представител на страната в НАТО, вече говори да бъде създаден отделен център на НАТО за сигурността в Черно море. Това ще изисква тясна координация между трите съюзнически държави в региона — България, Румъния и Турция. Румъния поставя този въпрос все по-настойчиво. Подобна инициатива може да има своите основания от гледна точка на сигурността, но трябва внимателно да се преценят и възможните последици. Русия няма да остане без реакция, ако възприеме подобен център като допълнително засилване на военното присъствие на НАТО в Черно море. Така една инициатива, представяна като мярка за сигурност, може да доведе до ново изостряне на напрежението.
Затова основната задача е да се прояви политическа мъдрост и да не се допусне Черно море окончателно да се превърне в зона на преки военни действия.
Това не е въпрос единствено на украинското корабоплаване или на търговията през морските проливи. Става дума за риск от по-широк конфликт, който може да засегне и държави — членки на НАТО.
– Какво трябва да направят България и останалите държави в региона, за да не бъдат въвлечени в още по-голяма конфронтация?
– Смятам, че това трябва да бъде една от основните стратегически теми в политическия и обществения дебат. В момента особено България и Румъния са изправени пред риска регионът да бъде въвлечен в още по-сериозно противопоставяне. Това не означава, че държавите трябва да пренебрегват собствената си сигурност или ангажиментите си към НАТО. Означава, че решенията трябва да се вземат с ясна представа за възможните последици и с усилия за предотвратяване на ескалацията. Важно е да има координация между България, Румъния и Турция, както и по-широк диалог за сигурността в Черно море. Необходимо е да се търси баланс между защитата на съюзниците и избягването на стъпки, които могат да превърнат региона в още по-опасна военна зона.
Надявам се, че отговорните политици в България разбират сериозността на ситуацията. След приключването на изборния цикъл страната трябва да има възможност да взема по-устойчиви и зрели политически решения. Защото залогът вече не е само бъдещето на войната в Украйна. Залогът е сигурността на целия Черноморски регион и рискът от разширяване на конфликта.
------------------------------------------------------------------------------------
Професор Виталий Барвиненко, доктор на юридическите науки, е украински политик, бивш народен депутат от Върховната рада на Украйна с три парламентарни мандата (2007–2019 г.). Роден е през 1981 г. в Белгород-Днестровски, Одеска област. Завършил е Одеския национален университет „И. И. Мечников“ със специалност „Международни икономически отношения“ и има образование в областта на държавното управление и правото. Преди политическата си кариера работи в местната администрация и аграрния сектор. Като депутат участва в комисии, свързани със строителството, регионалното развитие и правоприлагането. През годините е бил представител на различни политически формации и независим кандидат. След края на парламентарната си кариера продължава работа в областта на публичното управление и анализа на политическите процеси в Украйна.