Следващият парламент ще бъде по-разнообразен от към състава си, но въпреки това вече има ясен профил на потенциално управляващо мнозинство в лицето на ГЕРБ и Реформаторите, прогнозира в интервю за Факти.Бг политологът Антоний Гълъбов по повод предстоящите парламентарни избори.
По отношение на левите формации Гълъбов смята, че АБВ и БСП ще работят трудно заедно, заради което няма да имаме вътрешен ляв фронт в следващия парламент.
Публичен дълг е на служебното правителство на Георги Близнашки да покаже фактическото състояние на страната, за да може избирателите да имат шанса, избирайки на 5 октомври, да знаят много повече за реалното й състояние, заяви политологът, относно управлението на служебното правителство.
Как оценявате първите стъпки на служебното правителство на Георги Близнашки?
Продължавам да смятам, че е малко рано за междинна оценка на служебното правителство, тъй като част от министерствата заработиха на пълни обороти едва тази седмица. Общата линия, която се оформя ясно, е в един доста по-широк фронт от необходимостта само от подготовка за изборите. Това е правителство, което управлява в условията на тежка институционална криза. То е легитимно и пълноценно правителство и се надявам, че този дебат вече заглъхна.
Същественият проблем е в администрациите и в това, че за много кратък период от време, трябва да бъдат деблокирани отделни сектори и едновременно с това да бъдат набелязани основни линии на оптимизиране на административните структури, тъй като държавата е подредена зле и в условия на криза, тя произвежда допълнителни рискове. По отношение на тази задача, която дори и не е артикулирана точно по този начин, към която се движи служебният кабинет, все още е рано за оценка.
Относно подготовката на изборите ми се струва, че нещата се движат в обичайния порядък и дори бихме могли да очакваме една по-спокойна работа в тази насока, независимо от по-малкото финансови средства. Важно е да се гарантира доброто взаимодействие между органите – МВР, Прокуратура, за да бъдат пресечени и неутрализирани поне част от опитите за манипулиране на изборните резултати. В това отношение тази функция на правителството се развива добре.
Големият проблем е това, какво ще успее да постигне служебното правителство по отношение на този публичен одит, който дължи на българското общество. С други думи да покаже какво е действителното състояние на държавата в момента, защото в условия на предизборна кампания, част от политическите формации са заинтересовани да представят състоянието като по-добро, а други като по-лошо.
Публичен дълг е на служебното правителство да покаже фактическото състояние на страната. В това отношение ми се струва, че одита, който беше възложен в министерствата е навременна мярка. Имам предвид решението на финансовият министър. Предполагам, че в следващите дни ще се разбере действителното състояние във всяко едно от министерствата.
Важно е да се направи цялостен преглед на ангажиментите на България и на това, което е поето като задължения, това което е постигнато в някакви периоди от време като договорености, така че поне избирателите да имат шанса, избирайки на 5 октомври, да знаят много повече за реалното състояние на страната.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че ако няма 121 депутата няма да вземе властта, възможно ли е служебното правителство да ни управлява по-дълго?
Предполагам че не, защото има ясна възможна управляваща коалиция. Има ясен профил на потенциално управляващо мнозинство. Имам предвид ГЕРБ и Реформаторски блок. Част от напрежението между двете формации е генерирано от самата предизборна кампания и ситуацията, в която се намира всяка една от тях.
Не виждам перспектива за много дълго съставяне на правителство, защото страната наистина се намира в криза и предполагам, че ако липсват няколко гласа, ще има политически формации, които ще са готови да поемат ангажимента за това.
Смятате ли, че Реформаторите и ГЕРБ ще могат да изгладят отношенията си?
Надявам се да ги договорят на принципна основа. Надявам се да има достатъчно здрав разум и от двете страни, за да разберат, че това са две различни политически формации и те не са еднакви и точно затова и избирателите им са различни. В конкретния случай те могат да имат ангажимента да свършат заедно определени неща, а ако имат повече здрав разум предполагам, че могат и да постигнат съгласие.
Колко партии според вас ще влязат в новото Народно събрание?
Осем политически формации имат реален шанс да преодолеят бариерата за парламента. Дали ще успеят да го направят зависи от избирателната активност. Това ще бъде парламент с доста повече политически формации, отколкото последните два състава на Народното събрание и според мен това е добре, защото самите политически ориентации в българското общество са твърде разнопосочни.
Очаквам доста по-разнообразен парламент отколкото този, особено последният, който беше само с 4 политически формации и който представляваше по същество едва около една трета от българските граждани.
Надявам се на малко по-широко представителство, разбира се с всички рискове свързани с това - повечето на брой политически формации затруднява постигането на съгласие между тях и законодателният процес се забавя и т.н.
Освен всичко останало аз държа на една от хипотезите си, че това Народно събрание, заради по-големия брой политически формации в него, би могло да започне с един дизайн на управляващо мнозинство и да завърши работата си с друг. С други думи, ако нямаме устойчиво управляващо мнозинство, то то би могло да бъде сменено в рамките на това Народно събрание.
А как виждате конфигурацията в новият парламент?
Това, което е сигурно е, че за първи път имаме шанс и леви формации да влязат в парламента. Имам предвид Движение 21, АБВ и БСП. Те няма да постигнат съгласие в парламента ако са и трите. Включително и АБВ и БСП ще работят трудно заедно, поради това ми се струва, че няма да имаме вътрешен ляв фронт в следващия парламент.
От друга страна Реформаторския блок и ГЕРБ имат допирни точки, но се различават по много теми. Ако част от подкрепата за Реформаторите се отклони, това ще намали тежестта на блока и от там възможността му да влияе върху политиката.
„България без цензура“ продължава да е на кантар по отношение на участието си в следващото Народно събрание, но ако преодолее бариерата, на свой ред ще има известни трудности при дефинирането на отношенията си с „Патриотичен фронт“, който според мен има всички шансове да бъде в следващия парламент.
Има поне няколко различни конфигурации, в които разграничителните линии не са лесни за определяне.
Следователно според Вас все пак АБВ имат шанс, така ли?
АБВ имат шанс. Аз твърдя, че и партията на Татяна Дончева -„Движение 21“ има шанс да влезе в НС.
Как мислите, „Коалицията“ на Бареков по-добре ли ще се представи на тези избори отколкото на европейските или не?
Не. Мисля, че нямат потенциал резултата на парламентарните избори да е по-добър от този на европейските.