Д-р Петър Кичашки: Газ към енергийната независимост

Обосновах в коментара си в „Труд news” през миналата седмица, че е време да мислим за български вариант на политиката на Тръмп “drill, baby, drill”. По тази тема не бива да има отстъпление обаче и затова си мисля, че трябва да продължим разговора. Не, защото го повдигам аз, а защото ми се струва важен за независимостта и просперитета на страната ни.

Особено с оглед на асенвасилевите изпълнения във финансовото министерство, по които новото правителство си блъска главата вече втора седмица.

Когато в едно семейство, в една фирма, а и в една държава, няма пари, тогава пътищата са най-общо казано три. Зад врата номер едно стои възможността да се режат разходи. Домакинството спира с ходенето на кино, ограничава излизанията по ресторанти. В една фирма се намалява персонал. В една държава се намаляват социални плащания или се спират инфраструктурни проекти. Зад врата номер две стои взимането на заем. Член на семейството тегли потребителски заем, фирмата залага имущество в банката, държавата емитира дълг. Зад врата номер три се крие увеличаване на приходите. В семейството това значи някой да си намери втора работа, във фирмата означава тя да разшири дейността си, за да навакса дефицита, а в държавата това значи или увеличаване на данъци, или намиране на друг приходоизточник.

Ние, на държавно ниво, не искаме да орязваме плащания. Политиците ги е страх да не разсърдят народа още повече и предпочитат да не пипат разходите. Същевременно никой освен Асен Василев не иска да тегли нови заеми, защото си дават сметка, че това само временно запушва дупката, но не решава проблема. Не намалиш ли разходите и не увеличиш ли приходите, заемът се явява временно решение, което може да доведе до дългова спирала. Тоест да продължиш да взимаш още и още дълг, докато вече няма от къде. Дългът е ситуационно решение за попълване на временна дупка. Хората масово не разбират, че заемите трябва да се разглеждат не като получаване на пари, а като отнемане на бъдеще. Ти поемаш ангажимент днес, че утре ще работиш за това, което си получил днес. Заемът е важен инструмент, често не може без него, но той трябва да се взима с цел да изкараш с получените днес пари дивидент утре. И дивидентът трябва да е такъв, че да покрие лихвата и да остане печалба, иначе няма смисъл от заем. Това значи, че заемът е оправдан само при две хипотези - с него ще направиш инвестиция, която ще ти донесе печалба след разходите или с него ще покриеш моментна ликвидна дупка, докато утре временната ти неплатежоспособност се преодолее и приходите ти се покачат.

В български условия ние не отговаряме на нито едно от тези условия, за да вземаме заеми. Ние ги взимаме по най-глупавия и наивен начин - днес няма за хляб и отиваме в заложната къща или фирмата за бърз кредит, взимаме каквото ни дадат, за да купим хляб, но утре хляб пак няма и трябва пак същото упражнение да се повтори. Нямам нищо против да теглим големи държавни заеми, но ако инвестираме парите в бъдещ просперитет или ако очакваме утре голям приход, който ще покрие загубата от заема. А ние не взимаме пари за инвестиции, нито пък очакваме повишение на приходите в хазната. Просто харчим повече, отколкото изкарваме и не правим нищо, за да променим това съотношение. Това е рецепта за фалит. Не днес, не утре, не и вдругиден, но в този тренд неминуемо се стига до момента, в който вече няма кой да ти даде заем и няма какво бъдеще да пожертваш, за да получиш кеш днес.

След като не искаме да режем разходи и след като не искаме да взимаме бързи кредити, остава само едно-единствено решение. Трябва да си повишим приходите. Тук вариантите са два. Лесният е вдигане на данъци. Това ще увеличи доходите, но и ще затрудни икономиката и ще забави растежа. Иначе казано - по-високи данъци днес гарантират по-малко икономически ръст утре. А това отново ни връща пред орязване на разходи или взимане на заем. На практика вдигането на данъците е бързо и лесно решение, но с огромни последици и създава съвсем различна категория проблеми, които пак могат да ни доведат до упадък. А смисълът от едно бюджетиране - било то семейно, фирмено или държавно - е да носи просперитет и благоденствие, а не упадък. Никой не иска държавата да затъва. Нали?

И остава единственият логичен и последен вариант - увеличаване на приходите без вдигане на данъци. Опции тук много. Можем да отдаваме концесии. Вече се предложи магистралите да ги дадем на концесия, много други неща също могат да се мислят за отдаване на частен инвеститор. Това е добро решение в държава, която има много територия и много блага за отдаване. Ние не сме съвсем в тази хипотеза или най-малкото не знаем дали сме в тази хипотеза, защото по отношение специално на подземните богатства ние дори не знаем има ли ги или ги няма, защото сме в състояние на мораториум върху проучванията и добива на газ и петрол.

Друга опция е да развива държавата собствена стопанска дейност. Ние сме се отказали от почти всички държавни предприемачески начинания, защото добре знаем, че държавата е лош стопанин. Тя е твърде сложен организъм, за да може да управлява един бизнес хем достатъчно гъвкаво, хем достатъчно успешно, но и прозрачно, щом в него се инвестират публични ресурси. Има едно-единствено изключение - енергията. В България имаме едно държавно предприятие, което е машина за пари и огромен генератор на благосъстояние - ядрената енергетика. АЕЦ „Козлодуй“ е държавна компания, собственост на Българския енергиен холдинг, собственост на българската държава чрез министъра на енергетиката. Ето това е печеливша и работеща държавна компания.

Можем ли да разширим тази логика и да намерим друг източник на печалба в сферата на енергията? Твърдя, че можем. България може да организира сама или чрез публично-частно партньорство добив на шистов газ и петрол. За целта първо трябва да махнем мораториума върху проучванията и добива на тези суровини и после трябва да се захванем за работа да проверим с какви ресурси разполагаме. След това идва лесната работа - фракинг и добив. Част от добива може да остава в страната за бизнеса и потребителите, образно казано на цени близки до себестойностните, а излишъкът може да се продава и да пълни бюджета.

Когато държавата спря проучването и добива на шистов газ и петрол имаше две основни причини - екологична и външна. Екологичната е решена. Добивът в момента е напълно безопасен, прави се бързо, лесно и напълно екологично. Няма тежки химикали в почвата, няма дивотии. Да не говорим, че технологията вече е такава, че буквално за месеци може да се изгради кладенец от нулата. Външният проблем също е решен, защото Русия сама се постави в изолация и вече няма нито ресурсите, нито влиянието да ни се бърка в енергийната независимост. Следователно няма нито една основателна причина да не започнем да добиваме собствен газ и петрол. Това ще направи хората ни по-богати и държавата ни по-просперираща. Защо не го правим? Няма причина. Ами, като няма причина, хайде да се захващаме за работа.

Уважаеми управляващи, дайте газ към енергийната ни независимост.