Бюст-паметник на генерал Владимир Стойчев (1892-1990) ще бъде издигнат пред сградата на Министерството на младежта и спорта в София. С решение № 342 на Столична община от 12 юни тази година Общинският съвет даде съгласие за поставянето му пред сградата, по-известна като Спортната палата – символ на една от големите каузи, с които животът на легендарния командир бе свързан. Другата висша мисия, с която генерал Стойчев без съмнение ще остане в съзнанието на поколенията, е бойната слава на България: под негово командване по време на Втората световна война Първа българска армия достига най-далечния рубеж – Австрийските Алпи. На 8 май 1945 г. той подписва споразумение за демаркация с командващия Осма британска армия генерал Кейтли и на 24 юни 1945 г. е единственият чужденец, участвал в Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва.
Проектът за неговия паметник с автор арх. Здравец Хайтов беше приет от Общинския експертен съвет по устройство на територията и съгласуван от Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства към Министерството на културата, в съответствие със Закона за културното наследство. След окончателното одобрение ще бъде издадено разрешение за строеж от НАГ. Пред Факти.бг създателят на проекта разкри повече подробности за неговото раждане и перспективи за осъществяване.
Арх. Хайтов, близка ли е реализацията на паметния знак за генерал Владимир Стойчев?
Труден въпрос с оглед на тежките процедури по одобряване, съгласуване и приемане за реализация на проекта, минаващ през толкова инстанции - СО, НАГ, МК, пак НАГ, КАТ... Най-важното в крайна сметка е осъществяване на заветната мечта на поколение достойни български воини от Съюза на ветераните, сражавали се редом със своя генерал! „Марш, марш, с генерала наш, в бой да летим, враг да победим”! С тази бойна песен те са се хвърляли в атака срещу врага, за свободата и славата на България. Достойно е този блян да бъде увековечен, за да се помни от поколенията.
Бюст-паметникът ще бъде ситуиран пред Министерството на младежта и спорта. Защо е избрано точно това място?
Съгласно визата на главния архитект на София Петър Диков, мястото е от лявата страна на централния вход на Спортната палата и паметникът е обърнат към бул.”Васил Левски”. Всеизвестно е, че генерал Стойчев има изключителен принос в развитието на конния спорт у нас и участието на България в олимпийското движение. Неслучайно той е носител на званието „маестро на ездата”. Завидният интелект и професионализъм, патриотизъм и лоялност го отвеждат и до мисията на дипломатически посланик – военен аташе във Франция и Англия.
Определящото обаче за изграждането на визията на паметника – както за военните ветерани, така и за мен като архитект, беше воинското начало. Генерал Стойчев е командващ Първа българска армия през Втората световна война и сигурно – последният главнокомандващ, помирисал барут по бойните полета! Структурирането на паметния знак като войнишки паметник с подчертана внушителност на градежа повтаря ритмиката на сградата и нейната монументалност.
С какво най-вече ви вдъхновява биографията на легендарния генерал?
Разбира се, най-важното е, че личността на генерал Стойчев не може да не бъде поставена в пантеона на българската бойна слава. Освен воинското начало, важен факт е и присъствието му в българския спорт като един от основателите на олимпийското движение у нас. До последните си дни той е отдаден на тази кауза – нещо, което му прави чест.
Кои черти на неговата личност сте търсили да уловите при изобразяването му?
Самото портретуване е дело на брат ми, скулптора Александър Хайтов. Но портретът всъщност беше зададен от хората, които решиха да направят този паметен знак: Съюза на ветераните от войните – негови някогашни войници, които той е предвождал и с всички тези достойни черти е бил запомнен от тях. Най-важното е, че те поискаха да бъде изобразен не в парадната униформа, както обикновено се прави в такива случаи, а във войнишка куртка, което е показателно за това, че той непрекъснато е бил сред войниците, бил е изключително скромен и достоен в поведението си генерал. Всички са се обръщали към него с „генерал“, макар че той е генерал-полковник – най-висшето звание в армията. Но те му казват „генерала наш“ като в песента, откъс от която ще бъде изписан върху самия паметник.
Това са песни, които трябва да звучат, за да повдигат духа на българската армия, доколкото е останала. В разговор с тези достойни негови последователи, на въпроса ми каква е в момента нашата армия, знаейки, че през 1989 г. е наброявала 180 хиляди войници, те ми отговориха, че сега заедно с духовата музика е 20 000. Така че този знак, който те искат да направят, е важен за паметта за българската армия и за един от нейните големи пълководци.
Прави впечатление, че образът на генерал Стойчев от бъдещия бюст-паметник е на по-млад човек от достолепния столетник, когото по-зрелите поколения все още помнят.
Може да се каже, че това е снимка от времето на неговата средна възраст, в която той е бил в апогея на воинската си слава. Мисля, че това е добре – така е бил запомнен от тези вече 90-годишни генерали и така е хубаво да го знаят и да го помнят и по-младите поколения.
В процеса на работа по проекта срещали ли сте се с негови наследници и близки?
Познавах арх. Стойчев, който е син на генерала. Той вече не е между живите, но беше наистина изключителен – не само професионалист, но и човек с достойнство и чест, което неминуемо е било част от онова, което и генерал Стойчев е излъчвал. Срещал съм се покрай подготвянето на паметника и с други негови близки хора – във всичките си отзиви те споделяха, че е останал в съзнанието им именно с онова си воинско присъствие като от характерната снимка с килнатата настрани фуражка – нещо, което в армията може да се каже, че е много рядко разрешимо. Но това също е част от характера му – той е бил човек със собствен колорит. Така е носил той униформата и в бой, и на парад, без оглед на това дали до него е войник, или маршал. Неслучайно предвожданите от него войници са го наричали „генерала наш“.
Кога все пак да очакваме откриването на паметника?
Надявам се това да стане през месец октомври, във връзка с честванията на 70-годишнината от Втората световна война.
Здравец Хайтов
архитект