Когато един от основните мостове на магистралата в Калифорния се срути миналия месец, се видя въздействието върху цялата югозападна част на Съединените щати. Случката пък за пореден път подчерта сериозен проблем в инфраструктурата на страната. Наистина, в известен смисъл, най-голямата икономика в света се разпада. Това пише в своя анализ икономистът Дамбиса Мойо.
Идеологическото отвращение към инвестициите в публичния сектор, заедно с ендемично краткосрочното мислене на онези, които пишат бюджети, са запазили разходите за пътища, летища, железопътни линии, телекомуникационни мрежи и производството на електроенергия на нива много под това, което е необходимо. И все пак проблемът вече не може да бъде пренебрегван. Ако САЩ не действа бързо, за да осигури своето крехко икономическо възстановяване със солидната основа на модерната инфраструктура, страната може да се окаже, че отново потъва бавно към стагнация.
Изглежда очевидно, че една развита икономика изисква адекватни, неспиращи инвестиции в обществените блага. Но състоянието на инфраструктурата в САЩ показва, че много от тези, които взимат решенията не споделят това мнение. Докладът за 2013 г. на Американското дружество на инженерите даде на САЩ жалка обща оценка 3 + за неговата инфраструктура. В доклада бяха цитирани множество специфични недостатъци, включително "88 рискови язовира и 1298 моста с лоша структура" в Мичигън както и необходимостта от 44 500 000 000 долара, необходими за подобряването на системите за питейна вода в Калифорния.
В доклада се заключава, че инвестиция от 3 600 милиарда долара (около една пета от годишния БВП на страната) ще бъде необходима до 2020 г., за да се повиши качеството на инфраструктурата на САЩ. Всъщност става дума за основен ремонт на значителния брой натрупани просрочени поддръжка както и острата нужда от модернизация. Ако това не се случи, разпадащата се инфраструктура на страната ще даде тласък надолу на икономическия растеж за години напред.
Отчаяната нужда на Америка за модерна инфраструктура дойде, в известен смисъл, в случаен момент. В момент, когато икономическото възстановяване остава крехко, една публично финансирана програма за инфраструктура би могла значително да трансформира перспективите на американските работници, да осигури нови възможности за заетост на не-квалифицирана работна ръка.
В същото време, постепенното повишаване на разходите за инфраструктура могат да осигурят средства от често пренебрегваните възможност за дългосрочни институционални инвеститори. Пенсионните фондове, застрахователните компании и споделените фондове в САЩ управляват активи на обща стойност приблизително 30 000 000 000 000 долара. Те се борят да намерят инвестиции, които съответстват на дългосрочните им задължения. Трайно ниските лихвени проценти са особено предизвикателни за пенсионните фондове, които са изправени пред нарастващи задължения.
Една мащабна програма за рестартиране на разпадащата се инфраструктурата на Америка ще извърви дълъг път към преодоляване на тази празнина между активите и пасивите. Това ще предостави на пенсионни фондове инвестиции с дълъг времеви хоризонти (и по този начин гарантира доходите на утрешните пенсионери) като същевременно ще бъдат подпомогнати от частни капитали за общественото благо. В действителност, пенсионните фондове в САЩ вече инвестират в инфраструктура, но го правят в Канада, Австралия, Великобритания и Холандия.
За съжаление, идеологически възражения и надпартийни политики има вероятност да поставят препятствия по пътя на всяко усилие за модернизиране на инфраструктурата на САЩ. Инвестициите в публичния сектор неизменно събуждат вековната борба между тези, които настояват, че правителството трябва да стои далеч от усилията за създаване на работни места и онези, които вярват, че част от ролята на правителството е да даде на неизползвания човешки потенциал работа.
Един от начините да се избегне тази пречка би бил президент Барак Обама да създаде двупартийна комисия за инфраструктурата на страната, която да е натоварена с намирането на решения на проблема. Подобна комисия би работила по подобен начин на двупартийната комисия за фискална отговорност и реформи, създадена през 2010 г., която имаше за цел да се справи с фискалните предизвикателства на САЩ. Тя би работила и като комисията за затваряне на военни бази през 1980-те и 1990-те години. Чрез разделяне на отговорността между двете основни партии в страната, комисията ще освободи своите членове от натиска на мимолетните политики и ще им позволи да се концентрират върху здравето на икономиката. След това Конгресът просто ще гласува "за" или "против" е препоръките на комисията.
Отдавна е признато основното значение на инфраструктурата за икономическите перспективи на страната. Пренебрегвайки необходимите инвестиции, САЩ върви по несигурна пътека, която може да доведе до стагнация и спад, а това трудно би могло да се поправи.
Има дребна причина американските политици да приемат тази съдба. Ниските лихвени проценти, продължаващата роля на долара като основна световна резервна валута, както и капацитета на публичния сектор за увеличаване на разходите, правят случая с големите харчове за инфраструктура непреодолим. През ХХ век, правителството на САЩ изхарчи милиарди долари за възстановяване на европейската икономика - Планът Маршал. Време е този проект да бъде задействан с пълна сила и у дома в първата половина от този век.