„Учителите работят със софтуера на ума на нацията. Следователно тяхната начална заплата трябва да е като началната заплата в IT сектора и така да расте. Естествено с това ще растат и отговорностите.“ Това заяви в интервю пред Факти.бг бившият министър на образованието между 2009 г. и 2013 г. професор Сегрей Игнатов.
Според вас изправена ли е образователна система пред криза, заради липса на учители?
Мисля, че няма такава опасност. Има такава песимистична прогноза, защото според изследвания средната възраст на учителите е 57 години. На пръв поглед това е стресиращо. Средната възраст на българския народ, обаче също е над 50 или 55 години. Не е застрашена, защото новият закон за образованието би трябвало да влезе в сила от 2016 – 2017г. Освен това има голям интерес към учителската професия. Този интерес се засили от 2010 г. с началото на финансовата криза, тъй като учителската професия предлага стабилно работно място, творческа работа, а едновременно с това има и доста социални придобивки. Основният проблем на тази професия е основният проблем на всички българи. Имаме нужда от повишаване на заплащането в училище. Това не може да стане, както се предлага, със 7 или 8% . След като се стабилизира страната в близките 1, 2 години след финансовата криза, трябва да има специално политическо решение по отношение на българското училище, статутът на българския учител и заплащането на българския учител. Това, в което съм абсолютно убеден, на базата на фактологичен материал, не на нещо друго, е че след като се оправи статутът на българския учител, учителската професия ще стане още по - привлекателна.
Не става въпрос просто за количеството на идващи млади хора, а за хората, които представляват високо качество – лидерите от висшите училища ще се насочат към тази професия. Тук има нужда от политическо решение, тъй като ние преживяхме кризата, но някак по-бавно се измъкваме от нея. Това е моето убеждение. Дори да не се предприемат мерки обаче, има голям интерес. Аз лично, като човек ангажиран с тази система , мисля, че ние трябва да привлечем в тази професия лидерите от студентските скамейки. Отличниците и лидерите от студентските години трябва да стават учители, за да създават бъдещи лидери. Това обаче изисква специално политическо решение. Има различни политически концепции. Моята гледна точка е, че България няма да успее, ако просто запълва дупките. Имаме проблеми със здравеопазване, социална сфера и т.н. Просто трябва да се вземе решение да се насочим към образованието. Образованието ще реши всички останали проблеми. Образованият човек е по-здрав, образованият човек спазва законите. Такъв е опитът на много страни.
Правилно ли е частните училища да получават държавна субсидия?
България е една от малкото страни, в които до скоро парите не следваха ученика в частните училища. Независимо от това, което се говори, ако направите една справка ще видите, че дори социални държави като Франция подкрепят частните училища. Тук в България изискването е същото, защото техният учебен план трябва да е като на останалите училища. Хубаво е да има такава подкрепа, защото тези български деца имат родители, които плащат данъци. Едно дете като се роди вече има ЕГН. Когато то стане първи клас, вече парите са предвидени за него. Изведнъж, ако е в частно училище, възниква въпроса къде са тези средства. Не си мислете, че те остават в системата на образованието. Те са 10 или 13 млн, които се преразпределят моментално, защото има една лоша практика, при която, когато някъде трябва да се запълват дупки се взема от образованието. Ако тези милиони се разпределят на 2500 училища, сами преценете как ще се повиши стандарта на едно училище с около 1000 лева, които ще дойдат за около година. За бюджета на едно училище това не е голяма помощ. Но пък е добро решение, за това едно дете да знае, че то е било в частно училище, но държавата пак се е грижела за него по някакъв начин.
Това е важно за изграждането на националната ни идентичност. Не може да има деца, които са отхвърлени, защото родителите им били богати. Ако направите справка, вие ще видите, че има много богати хора, които пращат децата си в частни училища, но и че болшинството родители, които изпращат децата си в такива са мои колеги. Университетски преподаватели, професори, журналисти, адвокати или хора от подобни професии, за които образованието е ценност и които искат децата им да са в по-специална среда. Иначе е лесно чисто популистки да се каже „децата на богаташите“. Повечето богаташи си изпращат децата навън. Не, че тук няма, но големият процент са мои или ваши колеги.
Според Вас правилно ли беше въведена реформата с делегираните бюджети? Наскоро Янка Такева заяви, че така учителите стават зависими от учениците.
Тя е права, учителите зависят от учениците. Защото по този начин училищата се борят да имат повече ученици и да ги задържат в училището. В по-голямата част от цивилизования свят финансирането е такова. Парите следват ученика или студента. Въпросът, който и днес аз задавам реторично е: Защо там е много трудно да завършиш училище или университет , независимо от това, че парите следват ученика или студента, а при нас не е така? Има отговор. Първо не се спазва закона. При нас съществуват закони, но те не се спазват. Наскоро нашумяла беше темата за "мъртвите души" в училище. Това е нарушение на закона, а не е проблем в делигирания бюджет.
Спекулира се, че учителите се страхуват да пишат ниски оценки, за да имат повече ученици.
Ами аз съм преподавател в частен университет – Нов български. Ние си пишем двойки и въобще не ни интересува. Тук се изследва студентското мнение, от което зависят и нашите заплати. Според тези изследвания студентите предпочитат строгите преподаватели, а не тези, които пишат високи оценки. Те си казват, че щом си дават парите те трябва да бъдат научени. Това може да стане само, когато има сериозен подход. Делигираните бюджети бяха въведени по времето на тройната коалиция, но проектът е от края на 90-те години. Той не е измислен от Даниел Вълчев. Това е системата в по-голямата част от англосаксонския свят. Въпросът е да се спазват законите и да има по-голям контрол. С новия закон с обществените съвети, в които да присъстват и представители на общината, и родители ще осигури по-голям контрол. Но самоконтролът, от който цялото ни общество има нужда, изисква повече време. Има опит от Естония и ние сме го говорили тук. За делигираните бюджети трябва специална форма за жизненоважни райони, където наличието на училище съхранява населеното място. Това означава, че при наличието на по-малко ученици бюджетът се увеличава с определен процент, за да може да се поддържа съществуването на училище.
Това е нещо, което постоянно трябва да се изследва и да се прави, защото има много важни райони в България, където населението просто напуска, ако няма училище. За това и малкият брой ученици там по някога е от национално значение, за да се запази училището. При наличието на система за делигирания бюджет това трябва да съществува като формула и възможност. На времето Янка Такева предложи и се събираха групи, които да предложат въвеждането на тази формула. Тези подробности могат да запазят живота на едно селище.
Какво според Вас е решението на казуса с мъртвите души в училищата или фиктивното записване на ученици?
Разрешението е много просто и то е да се спазва закона. За един директор, който подава невярна информация или документ с невярно съдържание, ако се не лъжа наказанието е от 5 до 10 години лишаване от свобода. Когато подаваш документ с невярна информация попадаш под ударите на закона. Може би да се създаде специална точка за преподаватели, но такава си съществува. Просто, когато подаваш неверен документ си има наказание. Няма нужда от специален закон, защото той си съществува в Наказателния кодекс. Борбата е да се спазва закона.
Министър Танев предлага промени в изплащането на държавната субсидия и нови текстове в Наказателния кодекс за "мъртвите души". Има ли нужда от такива?
Аз смятам, че няма. Просто, когато "мъртвите души" се отчитат, тогава директорът подава документ с невярно съдържание. За това си има много тежко наказание и то си съществува. Не си представяйте, че тези делегирани бюджети са чували с пари, които чакат в министерството, които се пращат до училищата. Те отиват в общините. Парите се плащат през общините. Не министерството ги разпределя по училищата. Парите не се плащат веднъж в годината. Това, което от министерството върви към самите училища, е свързано с програми за подобряването на материалната среда. За това се кандидатства през министерството. Основната част от делегирания бюджет върви през общините. Вероятно искат да се усили контрола и да знаят по колко са учениците всеки месец. Може да се напишат нови неща към наказателния кодекс, но дайте да спазваме наличните. На времето искаха да се инкриминализира посегателството срещу учител. Ние го направихме и към 2010 г. го внесохме чрез правосъдното министерство и там има добавка, в която посегателството над учител е приравнено с посегателството над прокурор. Какво да се направи повече от това?
Какво трябва да се промени в българското образование, за да може децата да остават в България?
Не трябва да има такива промени само в образованието. Трябва да се промени средата извън училище, тя трябва да е привлекателна за реализацията на младите хора у нас, за да могат те да останат. Не може образованието да бъде едва ли не някакъв остров. Макар, че има такива. Примерно ние казваме, че мечтаната чужбина може да бъде открита в Нов български университет. Младите хора обаче пътуват, защото много мислят какво ще се случи, след като си вземат дипломата. Те искат реализация, не толкова до заплатата, която естествено трябва да ти позволява достоен живот, а такава, която да ти позволи да се включиш в световното състезание. Повечето хора искат да бъдат част от това световно състезание и ако средата извън училище не позволява това, семействата с по-голяма визия и възможности искат техните деца да се реализират в по-различна среда.
Моята формула е такава - учителите работят със софтуера на ума на нацията. Следователно тяхната начална заплата трябва да е като началната заплата в IT сектора и така да расте. Естествено с това ще растат и отговорностите. Като повишиш статута на българския учител, тогава ще привлечеш в учителската професия и лидерите от университетите. Най-добрите студенти ще мечтаят да станат учители. Така е във Финландия, там най-престижно сега е да си учител. Системата им обаче е жестока. Договорите са едногодишни. Всяка година на около 30-40% не им подновяват договорите, а влизат хора от висшето образование. Желая много успех на учителите и техните семейства. Все пак е 15-ти септември и започваме с нови надежди.