Явява ли се нарушаването на Будапещенския меморандум причина за снабдяването на Украйна с ядрено оръжие

На фона на песимистичните оценки от страна на привържениците на политическия реализъм в прогнозите за по-нататъшния ход на руско-украинската война, които в момента са дефицит в световното информационно поле, визията на Ян Парис (полски политик, социолог и публицист, бивш министър на отбраната) изглежда почти като образец на политически идеализъм.

В края на краищата той се позовава на такива непопулярни понятия като морал и справедливост, принципите на суверенно равенство на държавите и правото, зачитане на международното право и ред. Всъщност обаче в думите му няма нищо нереалистично, за разлика от гласовете с предложения за постигане на мир в Европа и света чрез отстъпване пред агресора за сметка на Украйна (а тогава кой е следващият на опашката?), отбелязва Радио Свобода.

По-конкретно, в интервю за wPolityce, озаглавено "Пътят към мира. Трябва да поставим Русия в ситуация, в която тя да осъзнае, че няма изход" Парис заявява:

"Западът не може да приеме, че агресорът изнудва и контролира ситуацията в Европа, и не може да позволи на Русия да възстанови империята си на континента чрез завладяване, както се случи по време на споразуменията на конференциите в Техеран и Ялта".

Страните от Запада, подчертава публицистът, помагат на Украйна по политически и морални причини. Морални - като нация, която е станала жертва на агресия, политически - заради желанието за световен мир. Всеки потенциален агресор трябва да осъзнае, че войната не е полезна, затова Западът трябва да спре руската експанзия в Европа, където всички държави имат право на суверенно съществуване.

Геополитическото статукво, възникнало след победата на Запада в Студената война, трябва да бъде запазено, така че има едно условие за мир - Москва трябва да спре политиката си на териториален ревизионизъм.

Какво трябва да се направи?

Предупреждавайки, че няма едно-единствено чудодейно решение, което да сложи край на войната, бившият министър на отбраната нарича необходими практически действия за оказване на натиск върху Русия.

За целта новоизбраният президент Доналд Тръмп, като лидер на най-голямата западна държава, трябва да демонстрира решителност, след което САЩ могат и трябва да поискат от европейските държави да обединят усилията си за тази цел.

Така че:

1. САЩ трябва да увеличат добива на нефт и газ. Това ще понижи цените на въглеводородите в световен мащаб, ще засегне приходите на руската държава и ще затрудни воденето на война.

2. Трябва да предоставим на Украйна оръжия с далечен обсег на действие, както и споразумение за атакуване на военни обекти и инфраструктура на цялата руска територия, поне в 300-километрова зона. Украйна има право да направи това, тъй като Русия атакува цели в цяла Украйна в продължение на почти три години, така че Киев се нуждае от възможността да отговори симетрично.

3. Икономическите санкции, наложени на Русия, трябва да се прилагат стриктно. Компаниите, които ги нарушават, трябва да бъдат наказвани и изключвани от кредитните и застрахователните пазари. Изпълнителните директори на корпорациите, които нарушават санкциите срещу Русия, трябва да бъдат преследвани като лидерите на наркокартелите.

Понастоящем според съобщения в медиите, които се позовават на изследвания на Евростат, в началото на есента Русия се превърна в ключов износител на газ за ЕС и възстанови статута си на основен доставчик на въглеводороди за ЕС за първи път от пролетта на 2022 г. насам.

През септември европейските компании са закупили газ от Русия на стойност 1,4 млрд. евро, което е с една трета повече в сравнение с година по-рано. На тръбопроводния газ се падат около 60% от доставките, а на втечнения природен газ - 40%. През септември ЕС е внесъл руски втечнен природен газ за максималната сума от 547,8 млн. евро от април тази година насам.

Основните вносители бяха Франция (215,7 млн. евро), Белгия (130,5 млн. евро) и Нидерландия (93,5 млн. евро). И френският президент Еманюел Макрон се ръкува с руския външен министър Лавров по време на срещата на върха на Г-20, която се проведе в Рио де Жанейро на 18-19 ноември.

ЕС трябва да промени приоритетите си

Още преди началото на преговорите е необходимо да се създадат благоприятни условия за тях, като се предостави на ЕС още един инструмент за оказване на натиск върху Русия.

Европейската комисия трябва да промени приоритетите си и да преосмисли целите си в областта на енергетиката и миграцията с оглед на реалната заплаха за сигурността. Европа няма да бъде в безопасност, ако не увеличи разходите си за отбрана до поне 3 % от БВП годишно. Ето защо Тръмп е прав да изисква в замяна на американския военен чадър европейските държави да започнат да се отнасят сериозно към ангажиментите си към НАТО.

Не може да бъде както през последните години, когато политиката на ЕС беше де факто деструктивна за западната отбранителна политика, за която отговаря Северноатлантическият алианс, отбелязва Ян Парис.

Днес сигурността, а не зелената енергия, трябва да бъде приоритет в бюджета на ЕС и в бюджетите на европейските държави, смята той.

Впрочем това подчертава и професор Андрю Михта, директор на Стратегическата инициатива "Скоукрофт" към Атлантическия съвет, който остро критикува дългогодишната зависимост на Европа от руските енергийни ресурси. Той дава за пример Германия, която още преди пълномащабната война получава около 60% от своя газ от Русия, а след войната затваря трите ядрени реактора, с които все още разполага.

Нарушаването на Будапещенския меморандум е повод за снабдяване на Украйна с ядрени оръжия

Полският експерт е убеден, че основата на мирните преговори трябва да бъде самият Будапещенски меморандум от декември 1994 г., в който САЩ, Русия и Великобритания се ангажираха да зачитат суверенитета и териториалната цялост на Украйна, в замяна на което тя прехвърли ядрения си потенциал на Русия.

Ако Русия продължи да нарушава разпоредбите от 1994 г., това означава, че Западът може да обмисли възможността да оборудва Украйна с вида оръжия, от които тя се отказа по силата на това международно споразумение.

Западните войски в Украйна като гаранция за мир

Разполагането на западни войски в Украйна за гарантиране на мира по източната ѝ граница се смята за необходимо от бивш министър на отбраната. Граница, която не е защитена от военни, няма да бъде мирна граница, а само ще провокира нов въоръжен конфликт.

Това трябва да бъде ангажимент преди всичко на онези западни държави, които подписаха меморандума от Будапеща, т.е. САЩ и Обединеното кралство.

Германия и Франция, като страни с най-голям икономически потенциал и амбиции да играят ролята на лидери в ЕС, също са длъжни да поддържат мира в Европа, включително на границата с Русия.

Турция, като страна с най-голяма сухопътна армия сред европейските членове на НАТО, също трябва да участва в такава мисия за стабилизиране на украинската граница.

В същото време Ян Парис е недвусмислено и твърдо убеден, че самата Полша не трябва да изпраща войски в Украйна. Според него това не е въпрос на политическа поза, а на рационално разполагане на западни сили на източния фланг.

Полската армия вече е отговорна за защитата на голяма част от източните граници на ЕС, по-специално с Калининградска област, която е дълга около 200 км, защитава коридора Сулау, който е дълъг около 100 км и е от решаващо значение за защитата на балтийските държави. Освен това, ако е необходимо, трябва да защитава приблизително 400-километровата граница с Беларус, която всъщност е част от руското военно пространство. Следователно Полша вече има сериозни военни задачи в граничната зона на Европейския съюз с обща дължина над 700 км.

Експертът подчертава, че опитът от международните военни мисии също така ясно показва, че в тях не бива да участват държави от непосредственото съседство на страните в конфликта. Още от първия ден на войната Република Полша участва в прехвърлянето на големи количества оръжия и икономическа помощ за Украйна; почти цялата военна и икономическа помощ от Запада е преминала към Украйна през полска територия. Големите и богати държави от ЕС могат да предложат на Украйна повече, отколкото Полша.

Западът се нуждае от ясна визия и план

Андрю Михта, още по-категоричен в заключенията си, е съгласен с него:

"Континентът има почти половин милиард души, национален доход и ниво на доходите на глава от населението, което прави Россия да изглежда като шега. И такъв богат континент е неспособен да изгради военна сила, която да сдържа този бандит? "Ако продължим да подкрепяме Украйна, както го правим сега, ще се борим до последния украинец.

Всяка война трябва да има ясен план за постигане на стратегически цели. САЩ и техните съюзници все още предоставят ограничена помощ на Украйна, което за съжаление може да доведе до нейното изчерпване. Можем да продължим да си повтаряме, че Украйна не може да загуби и Русия не може да спечели - но това не е визия за победа", убеждава Михта.

Никой от гледна точка на военната наука не планира война "толкова дълго, колкото е необходимо".

Трябва да има ясно осъзната визия за окончателното решение на проблема. Такова, което запазва целостта на Украйна, когато става въпрос за територия, суверенитета на държавата и дава път за присъединяване към структурата на свободните демократични държави. Без това всяко споразумение ще бъде загуба за Украйна.

Макар да подчертава, че държавите от ЕС могат и трябва да поемат по-голяма отговорност, разходи и инициатива за сигурността в своята част на света, както ще ги насърчи президентът Тръмп, той същевременно предупреждава, че така наречената "стратегическа автономия" на Европа без САЩ е илюзия.

Понастоящем никоя европейска държава не може да осигури ядрена защита или логистична подкрепа на нивото на САЩ. Истинска автономия е възможна само чрез смело лидерство и инвестиции в реални военни способности, а не чрез абстрактни дискусии за процента от БВП, изразходван за отбрана.

Необходими са действия, а Западът е в добра позиция

Изглежда, че полските и американските анализатори имат право. Всички погледи от Европа нататък са насочени към САЩ, в очакване да видят какво още ще успее да направи президентът Байдън и какво ще каже Тръмп след встъпването си в длъжност през януари 2025 г.

Вялите реакции като констатацията на говорителя на Европейската комисия Петер Стано за поредната ескалация по време на брифинг в Брюксел в отговор на използването от Русия на междуконтинентална балистична ракета при нападението срещу Украйна на 21 ноември само насърчават Кремъл да отправя нови заплахи към самия Запад.

Това става по думите на говорителката на руското външно министерство Захарова пред Полша, като Путин открито шантажира САЩ и Обединеното кралство.

"Смятаме, че имаме право да използваме оръжията си срещу военните обекти на онези държави, които позволяват техните оръжия да бъдат използвани срещу нашите обекти", заяви Путин.

Изглежда, че "първата фаза на войната със Запада", както я нарече Андрю Михта още в началото на лятото на тази година, светкавично преминава във втора или трета фаза.

Въпреки че самият Запад продължава да не признава това, разполагайки с всички колективни възможности, както сполучливо се изрази украинският политолог и офицер от ВСУ Михаил Басараб, "тихо и хладнокръвно, строго в рамките на международното право, да започне да разглобява на части тази маразматична конструкция, наречена Руска федерация".

Анатолий Курносов - Радио Свобода

Превод: Nick Iliev