Добрите новини в България липсват, коментира вестник „Икономист" в статия, посветена на страната ни. Материалът започва с бавния растеж, неуспешното ни присъединяване в Шенген, заради холандско-френските опасения от корупция, както и отслабването на борбата срещу престъпността.
Последното нещо, от което премиерът Бойко Борисов се нуждаеше преди провеждащите се в края на месеца президентски и местни избори, беше седмица на расово насилие, пише „Икономист“ за събитията в Катуница и последвалите протести.
Две седмици по-рано 19-годишният Ангел Петров бе убит при инцидент с автомобил в село Катуница. Шофьорът на превозното средство бе един от приближените на Кирил Рашков – местна важна клечка от ромски произход. Цар Киро, както той обича да бъде наричан, е богат мъж със съмнителен произход на доходите си. (В миналото той бе обвиняван в контрабанда на спиртни напитки, но за последно бе осъден по времето на комунизма). В резултат, разгневени граждани започнаха да протестират пред палата на г-н Рашков. Обстановката обаче стана трудно преодолима, когато към тях се присъединиха крайнодесни футболни фенове от Пловдив – вторият по големина град в страната. Демонстрантите подпалиха сградата, което принуди местната полиция да ескортира Рашков и семейството му далеч от селото от съображения за сигурност. Протестите се разпространиха и в други градове, където младите излязоха по улиците, скандирайки лозунги срещу ромското и турското малцинство. Демонстрациите утихнаха едва след ареста на Рашков, извършен по подозрения в отправяне на смъртни заплахи, и след задържането на над 350 души, участвали в най-тежките безредици в България за последните години.
Премиерът Борисов настоя, че бунтовете се отнасят за престъпността, а не са на етническа основа. Гражданите на Катуница също твърдят, че проблемът им е с Рашков, а не с ромите като цяло. "Безсилни сме, институциите не ни помагат", призна българин, пътувал до столицата София, за да вземе участие в протестите. Други пък изглеждаха по-разгневени от безнаказаността за властимащите като Рашков, отколкото от етническа омраза. Крайнодясната партия Атака, която има 21 депутати в общо 240-местния български парламент, обаче не пропусна да се възползва от ситуацията. Членовете й облякоха черни тениски с надписа: "Не искам да живея в циганска държава", и разпространяваха брошури с текста: "Циганската престъпност – заплаха за държавата". Димитър Бечев – служител на софийския офис на Европейския съвет по международни отношения, предположи, че "ако важната клечка в случая не бе ром, това щеше да предизвика само местен отзвук и нямаше да се превърне в национален въпрос".
Борбата с корупцията и организираната престъпност бе основното обещание на г-н Борисов, преди да влезе във властта през 2009. Бившият полицай, който обича да култивира образа на силен мъж, първоначално се радваше на бърз напредък. Редицата арести, предавани по телевизията, спряха пороя от отвличания из цялата страна. Местните барони като Рашков, част от които роми, обаче останаха по родните си места и не бяха затворени зад решетките.
В момент на икономическа несигурност, търпението в най-бедната членка на ЕС бавно се изпарява. Въпреки строгата фискална политика на Симеон Дянков – българският финансов министър, прогнозите за растеж за тази година бяха намалени. Тревогите на страната се усилиха и от положението в съседна Гърция, която е жизненоважен пазар за българския износ. 1/3 от българските банки, освен това са собственост на гръцки финансови институции. Министър-председателят днес се надява, че мащабната програма за строителство на пътища ще помогне на партията му Граждани за европейско развитие на България /ГЕРБ/ да спечели идните избори. Макар че страната наистина се нуждае от инфраструктура, опозиционните партии отдавна се подиграват на премиера, че реже лентички по новите магистрали, докато хората се тревожат за работните си места и престъпността. А междувременно лидерът на Атака Волен Сидеров отново изпъкна със съвсем просто послание: "Аз съм Вашето оръжие. Използвайте го".
Информацията е на БГНЕС