Изборният кодекс е откровено безумие. Това заяви за Факти.бг политологът Христо Панчугов. Повече от очевидно е, че са ни необходими промени. Така или иначе, каквото и да се направи в момента, то не може да влезе в сила до изборите, смята Панчугов. Според него всички недъзи в Изборния кодек ще се проявят на 6 ноември.
„Вече не смятам, че всичко това около Изборния кодекс и посредствеността, с която се пише, е злонамерено. Не съм сигурен, че тук можем да припознаем някаква конспирация или желание на политическа формация да спечели изборите. Смятам, че просто става въпрос за висша форма на некомпетентност и простотия. Извинявам се за думата, която използвам, но ми е писнало от всичко това“, заяви още той.
Г-н Панчугов как ще коментирате случващото се около Изборния кодекс и ще бъдат ли направени промени?
Изборният кодекс е откровено безумие. До този момент във всяка една от поправките, които бяха направени в него, не се съдържаше нито един от истинските въпроси, които стоят пред българския изборен процес. Повече от очевидно е, че са ни необходими промени. За пореден път хората, които участваха в последната поправка в него, се сетиха, че трябва той да се променя в навечерието на изборите. Така или иначе, каквото и да се направи в момента, то не може да влезе в сила до изборите. В този смисъл всичко ще бъде просто с козметична цел. Всички недъзи в Изборния кодек ще се проявят на 6 ноември.
Стана ясно, че методиката на ЦИК не може да бъде гласувана в закон. Като се стигне до подобни противоречия, каквито наблюдаваме в момента с квадратчето „Не подкрепям никого“, ЦИК не може да промени нищо. Необходимо е решение на парламента, което изисква кворум, свикване на заседание, чакане 1 месец, за да влезе в Държавен вестник и всички процедури, за които в момента няма време.
Друго, което смятам за безумно е начина, по който гласуването беше направено задължително. Това отговаря на исканията на една конкретна патриотична формация. Да не говорим, че то всъщност изобщо не е задължително, то е пожелателно-задължително, ако мога така да се изразя. Ако сега някой от нас не гласува, ще бъде изваден от списъците евентуално след още един мандат ако отново не гласува. Това означава, че има перспектива от 10 години и всъщност, някой от нас, дори и да не гласува, ще фигурира в списъците. Няма никаква санкция или пък стимул гласоподавателите да гласуват задължително. Това просто е един пожелателен текст в рамките на един закон.
Това обаче не са истинските проблеми. Едни от тях са избирателните списъци, членовете на секционните избирателни комисии, администрацията в ЦИК и начина, по който се сформира Комисията и т.н. Това са проблеми, които дори не присъстват в дискусиите около Изборния кодекс в България. На тези избори ще видим едно истинско фиаско.
Какво е мнението Ви за броя на секциите в чужбина, които станаха причина за скандали в парламента и ще бъде ли премахнато квадратчето „Не подкрепям никого“?
Самият брой на секциите в чужбина според мен не е основния проблем. Основния проблем в този казус са липсата на критерии, по които беше ограничен броя на тези секции. Отделно е и факта, че българите в чужбина някак си успяват да влязат в медийното полезрение всеки път, когато дойде време за избори. Ако се върнем назад и си припомним, всъщност изборната активност там не е толкова голяма, че да изисква подобен тип драма около нея. В момента, в който стана ясно обаче, че може да се отговори на условията и да се съберат подписи за повече от 35 секции ЦИК и който и да е български орган, са лишени от критерии да избере кои точно 35 секции.
От друга гледна точка, защо точно 35 секции? Защо не някакво друго число? От къде, на къде се ограничава бройката на избирателните секции в чужбина... Липсата на критерии всъщност е в основата на проблемите в целия Изборен кодекс.
Конституционно право на всеки един българин е да гласува, за да се определи равенство на вота. Изкривяването на това равенство и на правото на всеки един от нас да гласува, също е в основата на проблемите на Изборния кодекс. От тази гледна точка е и логиката на квадратчето „Не подкрепям никого“. Дали трябва да го има или не е друг въпрос, в който се корени всъщност това дали трябва да има задължително гласуване или не. Истинският проблем с това квадратче е, че гласове, които по същество са действителни. Действителни са, тъй като човек е отишъл и съзнателно е избрал предложена му от парламента през Изборния кодекс опция. Избрал я е, след което по някаква абсолютно измислена методика парламента и ЦИК решават, че това е недействителен глас. Това е висша форма на нарушаване на Конституцията и на правото на всеки един от нас да упражни гласа си. Тук не става въпрос за сбъркана бюлетина или за някой, който нарочно е пуснал невалидна такава, рисувайки нещо на нея или каквото и да е друго. Това е съзнателно отразен избор на български гражданин, който просто бива зачеркнат.
Вече не смятам, че всичко това около Изборния кодекс и посредствеността, с която се пише, е злонамерено. Не съм сигурен, че тук можем да припознаем някаква конспирация или желание на политическа формация да спечели изборите. Смятам, че просто става въпрос за висша форма на некомпетентност и простотия. Извинявам се за думата, която използвам, но ми е писнало от всичко това.