Анализ на Джефри Сакс за Project Syndicate
Джефри Сакс е директор на Института за Земята в Колумбийския университет, както и директор на Мрежата за устойчиво развитие към ООН. Той е професор по устойчиво развитие, здравна политика и мениджмънт.
Пандемията от СПИН отне около 36 милиона живота в периода между 1981 г. и 2016 г., като почти същия брой хора по целия свят в момента живеят с вируса на СПИН. През изминалата година около 1,2 милиона души са починали от неизлечимата болест, а други 1,8 милиона са се заразили. Тези статистически данни са плашещи, но стряскащата новина е, че вирусът се е превърнал в реална заплаха за така бленуваното "Поколение без СПИН". Необходимите политически стъпки за справяне с проблема трябва да бъдат договорени в първите дни, след като администрацията на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп започне работа.
Основният довод, в подкрепа на твърдението, че епидемията може да бъде спряна, се крие в научно откритие от 2011 г., което показва, че при ХИВ позитивните, подложени на антиретровирусна терапия (АРВ), вирусът в кръвта им е потиснат до такава степен, че е вероятността да го предадат на други лица чрез секс или кръвопреливане, е изключително малък.
Това откритие потвърждава концепцията за "лечение и превенция." Ако един достатъчно висок процент от ХИВ позитивни получат антиретровирусна терапия, то е възможно не само да спасят живота си, но също така и да прекъснат веригата за предаването на самия вирус и така да се сложи край на епидемия.
На базата на тази идея, специалисти по СПИН са разработили две основни идеи: "90-90-90" и "Каскада от мерки срещу СПИН". Програмата "90-90-90" има за цел да гарантира, че след 2020 г., 90% от всички заразени с ХИВ ще знаят за болестта си; 90% от всички онези, които знаят, че са заразени, ще получават антиретровирусна терапия; и 90% от всички тези, които получават антиретровирусна терапия, успешно ще са потиснали вируса на ХИВ в кръвта си. Идеята на каскадата е, че ако всяко едно от трите "90" бъде постигнато, делът на всички заразени с ХИВ, потиснали симптомите на болестта ще бъде 90% х 90% х 90%, което е равно на 72%.
Ако 72% от заразените днес не могат да предават болестта на други хора, епидемията от ХИВ / СПИН ще бъде спряна. В действителност, ако програмата "90-90-90" бъде постигната през 2020 г., тя ще бъде последвана от "95-95-95", който срок е до 2030 г., а делът на ХИВ позитивните лица, които няма да могат да заразят други хора ще нарасне до 86%. Продължаващата епидемията ще бъде спряна, точно както епидемията от морбили сред децата бива овладяна с ваксинирането на 80% от тях. Разбира се ще останат хора, които ще продължат да носят вируса в себе си, но катастрофата СПИН ще свърши.
Постигането на "90-90-90" до 2020 г. и "95-95-95" до 2030 г. е реалистично, ако всяка една страна се стреми към успех. Швеция наскоро обяви, че е постигнала целите на "90-90-90". Много други страни с високи доходи са близо до успех. Чрез международна помощ и полагането на усилия на национално ниво, програмата "90-90-90" може да бъде постигната не само в страните с високи доходи, но и в развиващите се страни.
За по-голямата част на света, най-сериозното предизвикателство е да се гарантира, че до 2020 г. най-малко 90% от ХИВ позитивните лица ще бъдат тествани и ще научат, че са заразени — първото от трите "90". За постигането на тази цел, всички хора, които проявяват симптоми или са високорискови трябва да бъдат свързан към системата на здравеопазването и да бъдат подложени на изследвания.
След като заразените с ХИВ бъдат подложени на индивидуални тестове, то следва постигането на второто 90 (лечение с АРТ), което зависи най-вече от финансирането и наличието на персонал. При наличието на един задоволителен бюджет за здравеопазване, необходимите лекарства могат да бъдат достъпни за всички заразени.
Постигането на третото 90 (потискане на вируса в организма) зависи главно от това дали пациентите, подложени на АРТ, вземат медикаментите по график. Това може да изисква социална подкрепа, чрез която да се насърчат пациентите да не спират лекарствата, дори и да се чувстват здрави, както и за да се осигури навременна и достъпна доставка на лекарства.
Целите от "90-90-90" могат да бъдат постигнати дори и сред бедното и трудно достъпно население, благодарение на ново и силно решение, внедрено в общественото здравеопазване: обществени здравни работници, оборудвани със смартфони.
Обществените здравни работници са жители на местната общност, получили поне средно образование, които биват обучавани в продължение на няколко месеца как да се справят със специфични предизвикателства за здравето, като например как да идентифицират потенциално заразени с ХИВ лица, как да ги изпращат в клиника за тестове и как след това да им помагат да се придържат към медицинските протоколи. В помощ на тяхната работа са разработени нови мобилни приложения.
В отдалечените райони на Африка, където лекарите обикновено са много малко, а СПИН се разпространява бързо, наличието на обществени здравни работници е допринесло за спасяването на много животи. Още повече, че тази работа предлага на младите хора добър начин да започват своята кариера. Въпреки, че първоначалната заплата е доста скромна (може би около 100 долара на месец), опитът и обучението може да изведе тези млади хора на пътя към по-нататъшно образование (като медицински сестри), повишаване на уменията им и по-високи доходи в бъдеще.
И все пак, въпреки потенциала да се сложи край на епидемията от СПИН, света в момента е изпаднал в безтегловност. За съжаление, нашите правителства не работят въз основа на смели цели и не се стремят към да осигурят средствата за постигането им, а са ръководени от "бизнес интереси, както обикновено". Преди шестнадесет години, бизнесът, както обикновено не правеше почти нищо за лечението на болните от СПИН бедни, защото нямало финансиране. По това време, аз препоръчах да се създаде нов "Глобален фонд" за финансиране на лечението на СПИН, идея, която беше приета и даде началото на ерата за контрол на СПИН в Африка.
Администрацията на американския президент Джордж У. Буш направи основен финансов ангажимент към СПИН. Така програмите на Глобалния фонд и тези на САЩ, заедно помогнаха на милиони хора да получат достъп до лечение. Но след началото на финансовата криза през 2008 г., президентът Барак Обама спря финансирането, което САЩ осигуряваше и усилията за налагането на глобален контрол над СПИН "закъсаха по средата на пътя". Сега, в края на 2016 г., около половината от всички ХИВ позитивни лица в САЩ са на антиретровирусна терапия, което е далеч от целите на трите 90.
Администрацията на Тръмп трябва да се възползва от историческата възможност да помогне за края на СПИН като поеме скромен финансов ангажимент от страна на правителството и други организации. По едни допълнителни 10 милиарда долара годишно от всички дарители вероятно биха били достатъчни, за да бъде довършено започнатото.
Скептиците ще се изсмеят, заявявайки, че е малко вероятно Тръмп да направи подобно усилие, но, честно казано, кой би предположил преди 15 години, че Буш ще бъде основният двигател, на кампанията за борба срещу СПИН? Историята е пълна както с положителни, така и с отрицателни изненади; Краят на СПИН може да се превърне в историческо постижение на нашето поколение, ако успеем да го постигнем.
Превод: Милена Трачева
Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.