Анализът е на Славомир Сераковски за Project Syndicate. Славомир Сераковски директор на Института за съвременни науки във Варшава.
Ярослав Качински, фактическият лидер на Полша, се превърна – заедно с Доналд Тръмп – в аватар на популистката заплаха за западния демократичен модел. Докато чакаме встъпването в длъжност на американския президент на 20 януари, си струва да оценим първата година на популисткото управление в Полша. Резултатите не отговориха на очакванията.
Прогнозата на това, което очаква САЩ (може би и Франция и Холандия) през 2017 е, че противоречивите политики ще облагодетелстват най-вече богатите. Бедните ще страдат, защото популистите няма да възстановят работните места в производството – въпреки обещанията. И мигрантските потоци ще продължат, защото популистите нямат план да се справят с този проблем. И в края популистките правителства – неспособни на ефективно управление – ще се разпаднат, а техните лидери ще бъдат изправени пред импийчмънт или ще бъдат неспособни да спечелят нови избори.
При Качински имаше подобни очаквания и прогнози. Либералните поляци мислеха, че той ще работи за богатите и ще създаде хаос – точно каквото се случи през 2005-2007, когато партията му „Право и справедливост“ (PiS) управляваше за последно.
Но либералите грешаха. PiS се трансформира от идеологическо джудже в партия, която успя да представи шокиращи промени с рекордна бързина и ефективност. Други страни, изправени пред популистко управление, трябва да вземат под внимание основните следи и белези на неговото управление.
Не на неолиберализма. През 2005-2007 година PiS реализира неолиберални икономически политики, като осъществи и най-големите социални плащания в съвременната история на страната. Родителите получиха по 120 долара месечна помощ за всяко дете след първото, или за всички деца в бедните семейства. Процентът на бедност намаля с до 20-40%, и със 70-90% сред децата. През 2016 година правителството въведе безплатно лечение за хора на възраст над 75 години. Възрастта за пенсиониране бе намалена от 67 (и за мъже, и за жени) до 60 за жени и 65 за мъже. Правителството също така планира данъчни облекчения за гражданите с ниски доходи.
Възстановяването на „реда“. Независимите институции са най-важният враг на популизма. Популистите са маниаци на тема контрол. За популистите либералната демокрация води до хаос и трябва да бъде поставена в ред от „отговорно правителство“. Медийният плурализъм води до информационен хаос. Независимата съдебна система води до правен хаос. Независимата публична администрация води до институционален хаос. И здравото гражданско общество е рецепта за хронични конфликти.
Но популистите вярват, че такъв хаос не се появява от само себе си. Той е дело на чужди сили и местни кукли на конци. За да „направи Полша велика отново“, националните й герои трябва да победят предателите. По този начин популистите са задължени да ограничат правата на своите опоненти. Всъщност политическият им идеал не е заповед, а по-скоро подчиняване на независимите сили, които могат да им се противопоставят: съдилища, медии, бизнес, културни институции, неправителствени организации и т.н.
Избирателна диктатура. Популистите знаят как да спечелят избори, но концепцията им за демокрация стига дотам. Популистите виждат в правата на малцинствата, разделението на властите и свободните медии атака срещу управлението и самата демокрация. Политическият идеал се стреми за изборно диктаторство. Скорошният американски опит предполага, че това може да бъде устойчив модел. В крайна сметка всичко зависи от това как управляващите ще организират изборите, включително и правилата, регулиращи финансирането на кампаниите и политическите реклами. Изборите могат да бъдат фалшифицирани неуловимо.
По-силният е по-прав. Популистите са се възползвали от разпространението на фалшиви новини, оклеветявайки своите противници и обещавайки чудеса. Но е грешка да се мисли, че истината е ефективно оръжие срещу „пост истината“. Който е по-безскрупулен, печели. Популистите се държат неприлично. Поддръжниците на Тръмп например стигнаха до извода, че истината и правдоподобността са признак за елитаризъм.
Тези, които искат да се противопоставят на популизма, трябва да разберат, че истината не е достатъчна. Те трябва да покажат решителност и безпощадност, но да не се превръщат в огледало на своите противници. Настоящата ситуация в Полша може да послужи като полезен пример.
Национализмът не е мъртъв. За съжаление, това, което няма да изчезне в Полша и другаде, е национализмът. Единствената идеология, което оцеля в пост идеологическата ера. Използвайки националистическата сантименталност, популистите печелят подкрепа навсякъде, независимо от икономическата ситуация. Това е подхранено отвън, най-вече с бежанския поток. Мейнстрийм политиците, особено в лявото политически пространство, към момента нямат ефективен отговор на това. Противопоставянето на миграцията противоречи на идеалите им, докато подкрепата означава загуба на изборите.
Изборът обаче трябва да бъде ясен. Или противниците на популистите трябва да променят реториката си по отношение на бежанците, или популистите ще продължат да управляват. Мигрантите и бежанците губят при всеки един сценарий, но при втория, губи и либералната демокрация. Подобни сметки са грозни, но популистите са способни на далеч по-грозни компромиси.
За година популизъм в Полша, Качински успя да установи контрол над два въпроса, важни за избирателите: социалните придобивки и имиграцията. Докато той има контрол над тези два бастиона в съзнанието на избирателите, той е в безопасност. Тези, които се противопоставят на Доналд Тръмп – или Марин льо Пен във Франция – трябва да направят изводи от това.
Превод: Денис Джамбазов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.