Част от демографския проблем на България е пътният травматизъм, като той е може би с най-сериозни размери, макар и не толкова голям като абсолютна стойност. При пътния травматизъм сме шампион. Явно е, че сме сред нациите, които сме по-склонни на компромис със законите, по-малко спазваме правилата. Това заяви в интервю за Факти.бг Искрен Веселинов, народен представител от парламентарната група на Патриотичния фронт в 43-то Народно събрание и ръководител на Центърът за демографска политика.
Г-н Веселинов в България на пътя водим война. Статистиката за 2016 г. по пътищата са загинали 703 души или около двама на ден при 7 365 тежки пътно транспортни инцидента или около по 20 на ден, ранените са 9 311 или близо над 20 на ден. Ситуацията за 2015 г. е почти същата с малки разлики. В същото време статистиката на НСИ за новородените през 2015 г. сочи, че те са 66 370. Как бихте коментирали тези стряскащи факти?
Част от демографския проблем на България е пътния травматизъм, като той е може би с най-сериозни размери, макар и не толкова голям като абсолютна стойност. При намаляването на смъртността има ред компоненти, един от които е намаляване на травматизма. При пътния травматизъм сме също един от шампионите. Защото при средно 50 – 51 човека на 1000 загинали в пътно – транспортни произшествия в Европа, България на практика има двойно постижение. Ние традиционно се държим над 100 човека на милион загинали през годината.
Та в това отношение на практика два пъти водим Европа в смъртността при пътно транспортни произшествия, да два пъти повече хора умират на 1000, като промил говоря, а не като абсолютна стойност. Защото естествено една Германия с нейните милион жители има по-висок брой ПТП и по-висок брой загинали. На глава от населението ние сме едни от европейските шампиони. Прави впечатление, като се гледа статистиката на убитите на милион жители всъщност ние сме шампионите на Източна Европа и донякъде и Южна Европа. Явно нациите, които сме по-склонни на компромис със законите, по-малко спазваме правилата .
Не оказва ли влияние и инфраструктурата и превенцията за тази мрачна статистика?
Със сигурност инфраструктурата е една от сериозните предпоставки за ПТП. Залитането по няколко пътни обекта за магистрали в Южна България, водят до пълно неглижиране на останалата част от пътната мрежа в страната и липса на планомерно поддържане на пътищата. Липсва политика за регионално развитие, тъй като има едни огромни региони от страната, в които години наред не се случва никакъв сериозен инфраструктурен проект. Примерно оперативна програма „Транспорт” , на която една от основните й задачи, е да намалява разликата в развитието на регионите за целия планов период, в момента се изпълнява така, че няма нито един сериозен инфраструктурен на север от Балкана. По нея нито едно евро няма да отиде на север от Балкана. Тази част от страната е дискриминирана. И това е предпоставка на първокласни пътища като Русе – Велико Търново, Русе – Варна, в участъците от Варна към София също има изключителна концентрация на ПТП-та, където качеството на пътната настилка е под всякаква критика. Коловозите, лошата сигнализация на пътищата, лошото обезопасяване, е предпоставка за леталните изходи от множеството катастрофи по тези пътища. Но ниската дисциплина е един от сериозните фактори, които са комплексни.
Друг основен проблем е превенцията. При последните промени на Закона за движение по пътищата отново увеличихме наказателната репресия срещу водачите, с цел да завишим дисциплината. По време на обсъждането си позволих да кажа, че това е най-лесно, защото не струва никакви усилия и пари на държавата. Но важен е въпроса какво се прави от ученическата скамейка за дисциплина на пътя, формира ли се някакво съзнание, че от поведението на пътя зависи твоя живот и този на другите. При обучението на шофьорите и формиране на обществено настроение и нетърпимост към този тип поведение държавата е големия длъжник и не прави нищо. А същевременно репресията си има своя предел, хората ще си кажат „ те пак увеличиха глобите, но не ме хващат и сега ще се случи същото”. Трябва един по-дългосрочен хоризонт за борбата с пътно транспортния травматизъм.
И на фона на войната на пътя как бихте коментирали статистиката за новородените и като цяло демографската ситуация в страната?
Статистиката за новородените, които дава НСИ, не е коректна цифрата. Защото тези 66 370 те са родени не само в България, но и извън страната, които в последствие са регистрирани в общините, за да се извади ЕГН. Става дума за наши имигранти, които постоянно пребивават извън граница и обикновено са около 10 000. Реално погледнато ние сме под 60 000 новородени в България, вероятно между 50 000 – 55 000 годишно. В топ 10 сме на страните с най-ниска раждаемост в света.
Същевременно ние се превърнахме в шампион по смъртност в света. Според статистиката, която е публикувана на сайта на ЦРУ, ние сме всъщност втори в света по смъртност. Това „сериозно постижение” го направихме миналата година, когато се изкачихме от шесто на второ място, изпреварвайки Украйна и Сирия, където се води война. Това е изключително тревожен факт. Като добавим тук и 3 промила, които излизат годишно от България или това са 20 000 човека и се получава една цифра между 60 000 и 70 000, с която намалява населението на България.
Освен това знаете, че българските мъже са с най-ниска продължителност на живот в ЕС – няма и 71 години. Трябва да се отбележи, че продължителността на живот от 71 години се дължат на факта на ранното измиране на хората. Доживелите 50 години примерно живеят обикновено още 15 години след това. Обаче детската смъртност, и тази между 40 и 50 години, също е изключително висока. Тук основно място имат сърдечно съдови заболявания, рак и други пандемични проблеми, които лошото здравеопазване и профилактика генерират.
Трябва да отбележим, че населението, което НСИ публикува на страницата също е изключително надценено и България е малко между 6 900 000 и 7 000 000, като не броим тези които на практика не са се дерегистрирали от България и не са обявили новите си постоянни местожителства по света. Т.е. изчислявайки този профил е малко по-висок от това, което обявяваме, но той няма как точно да се изчисли.