Откъс от книгата “Капитализъм без граници” от Андрю Бърстийн, Издателска къща “МаК” ООД, София, 2012
След като социалистическите принципи на Ленин докарват руската икономика до банкрут, през 1921 г. той въвежда Новата икономическа политика (НЕП). Тя временно отменя някои видове контрол, отново позволявайки частна собственост на малки компании за производство и за търговия на едро и дребно. (Комунистите обаче запазват контрола върху тези отрасли, които Ленин нарича „управляващите тежести“, като тежката индустрия, минното дело, транспорта и външната търговия). Относно провалилите се социалистически методи, Ленин отбелязва: „Нашата програма беше правилна на теория, но неприложима на практика“.
Затова Ленин се обръща към западния капитализъм за спасение.
Предлага на западни фирми щедри „концесии“ в замяна на бързата индустриализация на съветската икономика. Английски, германски, италиански, шведски, датски и американски компании се втурват да правят летища и железопътни линии – да разработват златни, медни и железни мини – да строят нефтени рафинерии – и много повече.
Но преди западната индустрия да успее да построи наново разбитата съветска икономика, смъртоносен глад връхлита страната, подтиквайки Запада да организира масова помощна кампания. Числата за цялата западна помощ са изгубени, но се знае, че само Америка дарява 700 000 тона хранителни запаси.
Брилянтният германски авиоинженер Хуго Юнкерс проектира самолети и фабрики за Съветския съюз; английската компания „Лена Голдфийлдс” създава невероятно съоръжение за добив на злато близо до Витимск; германски, английски, италиански, шведски и норвежки компании повишават производителността в множество сфери, сред които земеделие, производство на машинни части и построяване на китоловни кораби.
Но заслугата за индустриализирането – доколкото изобщо го има – на Съветския съюз, е основно на американците.
Примерите са много: компанията „Форд Мотор” предоставя проектите и скиците на моделите си; праща инженери в Русия, които да помагат; и праща персонал на обучение в завода на „Форд” в Диърборн, Мичиган. Още: компанията „Остин” от Ню Йорк и Охайо построява огромните фабрики, необходими за проекта на „Форд” в Горки.
Кливландската фирма на Артър МакКий предоставя оборудване и експертиза, нужни за да се изградят огромните стоманени заводи в Магнитогорск. По време на този проект американците преграждат река Урал, построяват мощни пещи, осигуряват обучителни курсове на място и изпращат на обучение в Америка най-обещаващите руски работници.
Превъзходният инженер Джон Калдър от Детройт помага да се построят и оборудват заводи за трактори първо в Сталинград, а след това и в Челябинск. Калдър и американският му персонал издигат съвременна фабрика в Сталинград, която може да произведе 50 000 трактора годишно, с идеята да се нахрани държава, благословена с плодородни земи, но засегната от изостанало земеделие.
Великото постижение на американския капитализъм се проявява по време на първия петгодишен план на Сталин:
построяването на гигантската водно-електрическа централа в Днепрострой. Язовирът и централата в Днепрострой – най-големите в света – се превръщат в символ на съветската пропаганда, целейки да покажат превъзходството на социализма. Размерът на централата е колосален, времето за построяването й е рекордно кратко, производителната й способност – огромна. Всички тези факти се изтъкват от руснаците. Има само един факт, който пропускат да споменат: тя е построена от американци.
Полковник Хю Копър, създател на огромния язовир „Уилсън” в Мъсъл Шоалс, Тенеси, проектира язовир с дължина над 1600 м и височина 61 м, за да прегради Днепър. Когато е завършен, язовирът на Купър генерира 2 500 000 киловата електричество, превръщайки язовира „Уилсън” с неговите 456 320 киловата, в джудже. Днепър увеличава производството на електричество в Съветския Съюз пет пъти.
Има и други примери – всъщност Сталин признава пред свой американски гост, Ерик Джонстън, че „почти две трети от големите индустриални предприятия в СССР са построени с американски материали или техническо съдействие“ – но досегашните примери стигат.
Как СССР плаща за всичко това? Комунистите ограбват и продават превъзходни произведения на изкуството на чужди музеи – и отнемат на Православната църква историческите й съкровища (убивайки хиляди свещеници, монаси и монахини в същото време). ГПУ – тайната полиция – измъчва много руснаци, подозирани, че притежават ценности. Хора с роднини в САЩ са принудени да изпращат писма, молейки за долари, които държавата отнема в момента, в който пристигат в Съветския съюз. Като част от тяхната перманентна класова война, болшевиките екзекутират милиони за престъплението, че са „буржоа“ и открадват всяка лична собственост до последното пени.
При Ленин и Сталин съветският режим позорно следва политиката „Гладувай, но изнасяй“:
СССР изнася жито от „черната земя на Украйна“ – най-плодородната почва за зърнени храни – и причинява гладната смърт на милиони руснаци. В „Черната книга на комунизма” Никола Верт пише1: „Въпреки мащабния международен опит за помощ, поне пет милиона руснаци умират от глад през 1921г. и 1922 г.“. Често правителството разваля договори и не плаща на изпълнителите.
Последна е американската програма от Втората световна война „Заем-наем“. Германският историк Върнър Келър пише, че при тази политика „огромният индустриален потенциал на САЩ е предоставен безплатно на разположение на СССР“. По време на войната, по вода или въздух, към Съветска Русия се изпращат зашеметяващи количества стоки: суровини, съоръжения, инструменти, машини, резервни части, облекло, текстил, консервирана храна, брашно, както и огромно количество оръжия.
„Заем-наем” е безлихвен заем. Нито едно пени не се изплаща обратно.
Излиза като подарък от капитализма за социализма – подарък за 10 милиарда и 800 милиона долара
– всъщност много повече, имайки предвид по-голямата стойност на долара през 40-те години на миналия век. Президентът Рузвелт искрено вярва, че „Сталин не е империалист“, и дава на съветския диктатор всичко, което може, без да иска нещо в замяна.
Превод: Алина Братанова