Съветският опит проправи пътя на фашизма в Русия

"Свещена война": така патриарх Кирил, глава на Руската православна църква, описа конфликта с Украйна на 27 март 2024 г. Този израз, натоварен със смисъл от човек, свързан с Владимир Путин, се присъединява към дълга поредица от злъчни критики, демонизиращи Киев. Страната е обвинена в "неонацизъм", Украйна и Русия са считани за "една и съща страна"... Руските лидери се позовават на миналото на страната си при всяка възможност, за да оправдаят завладяването на Украйна, дори ако това означава да възстановят речника на Съветския съюз или да се сближат с православната църква. Тимъти Снайдър, професор по история в Йейлския университет и специалист по Централна и Източна Европа, отговори на въпросите на френското месечно списание GEO относно историческите и идеологически влияния, които подхранват режима на Владимир Путин и неговия мироглед. Той обръща поглед назад към траекториите и вдъхновенията, които тласнаха Владимир Путин да оформи днешна Русия, характеризираща се със забележителна агресивност срещу своите източноевропейски съседи.

GEO: До каква степен възприятията на Съветския съюз и съвременна Русия за Украйна са сходни?

Още новини от Украйна

ТИМЪТИ СНАЙДЪР: Путин е човек, който е израснал през 70-те години на миналия век, във време, когато една точно определена визия за Украйна преобладаваше в Съветския съюз. Според нея Украйна съществуваше, но не беше важна култура, единствената важна култура беше руската. В дългосрочен план всички ще се асимилират в тази руска култура. Друго разпространено мнение през 70-те години беше култът към Втората световна война, по време на която Съветският съюз спаси света. Съветският съюз винаги е бил невинен, винаги на правилната страна на историята. Именно в този контекст започва интелектуалното развитие на Путин, но оттогава той свързва тези идеи с крайнодесни, националистически и дори фашистки възгледи за Русия. Той премина от позицията за Украйна, чиято култура е вторична към позицията, че Украйна не съществува. Това не е съветска идея: никой съветски лидер не го е казвал, дори Сталин. Този възглед датира от идеите на руските фашистки и националистически мислители преди Втората световна война. Путин също премина от идеята за Съветския съюз, който спаси света, към тази за Русия, която спаси света, придавайки ѝ религиозен образ: Съветският съюз спаси света не защото беше функционираща комунистическа държава, а защото Русия все още е невинна пред корумпирания свят.

GEO: Тази интерпретация на Украйна от Владимир Путин важи ли и за други източноевропейски страни?

Т. СНАЙДЪР: Путин притежава империалистическа арогантност, която е доста класическа за други страни. За него Русия е истинска страна, с истинска история, докато нейните съседи са по-малки, маловажни, без забележителна култура. Но мисля, че той има много специфично отношение към Украйна: тя не е просто по-малко важна, тя е създадена от нашите врагове, няма право на съществуване, самото ѝ съществуване е атака срещу Русия. Не мисля, че Путин има същото мнение за Казахстан или Грузия. Той изглежда има идеята, че Украйна е руска, че е открадната от руснаците и че следователно те имат право да си я върнат и да убият всички, които са я откраднали.

GEO: Защо други източноевропейски държави успяха да поемат по демократичен път, докато Русия се превърна в автокрация?

Т. СНАЙДЪР: Има три основни причини, които биха могли да имат значение. Страните от Източна Европа имаха предимство пред съветските републики след падането на Източния блок, защото тези постсъветски държави трябваше да изградят изцяло ново суверенно съществуване. Такъв е случаят с Русия, която беше, колкото и да го забравяме, една от републиките на Съветския съюз, без суверенитет преди 1991 г. Втората причина се отнася до олигархията, концентрацията на богатство след края на СССР: тази форма на завладяване на богатство от част от населението възпрепятства прехода към демокрация, което засегна Русия, както и Украйна. Но третата причина, която удари силно Русия, е, че тази олигархия не беше разбита: преминахме от режим с няколко олигарси към режим само с един - Путин. Разликата между Украйна и Русия е, че през последните двадесет години Украйна премина от система, в която няколко олигарси доминираха всичко, към по-демократичен режим, докато Русия държеше един олигарх да контролира всичко в автократичен, личен и мистичен режим.

И накрая, има и четвърта причина, която е специфично руска: имперското наследство. Най-големите европейски демокрации са бивши империи, които са признали от опит, че империализмът се проваля. Такъв е случаят с Обединеното кралство, Франция, Испания... Руските елити продължават да си мислят, че могат да бъдат империалисти.

GEO: Как Украйна успя в тази борба срещу олигархията, докато Русия все още се управлява от Путин?

Т. СНАЙДЪР: Русия и Украйна се раздалечиха в своите модели през последните двадесет години до голяма степен благодарение на украинското гражданско общество. Демократичните институции и процеси не работят сами: гражданското общество помага да се запази тази демократична система, както е в Украйна. Тази страна има много развити организации на местно ниво, които помагат за сближаването с Европа. Русия няма полза от това гражданско общество и това е фундаментална разлика. Това украинско гражданско общество улеснява обновяването на елитите, нормален и полезен процес: това се случи през 2014 г. и мисля, че тази дата ще бъде запомнена като решаваща и положителна стъпка за демокрацията през 21 век. Съвременна Украйна позволява свободни избори и смяна на властта до степен, в която могат да се случат изненадващи резултати като победата на Зеленски.

Това не е така в Русия, която създава ситуация, в която лидерите са все по-възрастни и във война с по-младите поколения като това на Навални, унижават ги, затварят ги, дори ги убиват. Руските лидери нямат връзка с реалния свят, докато украинските политици са на тридесет или четиридесет години. Последното десетилетие не беше добро за демокрацията: по-малко държави следват тази политическа система, a някои държави, които са я приели, са по-малко демократични, отколкото през 2014 г. Украйна е истинско изключение, което също обяснява нейното значение: една руска победа би унищожила един от малкото положителни демократични примери на 21 век.

GEO: Доколко руската фашистка реторика е дело на самия Путин?

Т. СНАЙДЪР: Често се подценява колко влиятелен е Путин по тази тема. Има някакъв западен мит за идеологията на Путин, че той по-скоро е технократ, човек, който мисли само от гледна точка на рационалността. Мисля, че тази идея е погрешна от 15 години, но ние искахме да го видим като човек рационален или заинтересован от парите. По-скоро сочим с пръст фашистки руски интелектуалци като Александър Дугин, които влияят на Путин. Има много руски фашистки мислители, които имат широка публика, но Путин всъщност е пионерът в тази област, което може да се види в неговите писания. Защото Путин е публикувал много и говори много по тази тема; можем да видим около 2009 или 2010 г. промяната в неговите мнения, началото на тези цитати от Иван Илин, големият руски мислител на фашизма, около началото на 2000-те. Мисля също, че по странен начин съветският опит проправи пътя на фашизма в Русия. Това са две много различни школи на мислене, но Съветският съюз създаде някаква наивност сред руснаците, които искрено смятат, че фашизмът е нещо чуждо, че винаги са били антифашисти. Путин би се изненадал да разбере, че е фашист, би се объркал, защото руснаците са били учени от поколения, че фашизмът е злият Запад, който им желае злото. В известен смисъл това прави страната уязвима за фашизма.

GEO: Дали идеологическият успех, който Владимир Путин би постигнал при победа в Украйна, би бил толкова заплашителен за Европа, колкото укрепването на руските военни позиции?

Т. СНАЙДЪР: Една победа на Путин в Украйна би била катастрофа за Европа, невероятно деморализиращо събитие. Има сили в Обединеното кралство, във Франция, в Германия, в Полша и другаде, които се противопоставят на демокрацията, всички те биха били подпомогнати от победа на Русия, както чрез укрепване на Русия, така и от морална гледна точка. Падането на Украйна би било еквивалент на френското примирие от 1940 г.: не смъртна присъда за демокрацията в Европа, а съкрушителен удар за нея и нейните последователи. Вторият проблем е, че руска победа би насърчила по-нататъшни действия както от Москва, така и от Пекин. Украинците задържат руснаците, но също и Китай, показвайки колко трудно е да се постигне нахлуване. Поражението на Украйна прави конфликт в Тихия океан по-вероятен, което би имало ужасни последици. Особено след като Европейският съюз е антиимпериален проект: по-скоро модел на интеграция, отколкото на империализъм. Но ако Русия победи, този империализъм ще получи втори шанс, и свързаните с него политически модели ще изглеждат много привлекателни.

GEO: Може ли руският политически модел да бъде възпроизведен другаде в Европа, в случай на победа на Москва в Украйна?

Т. СНАЙДЪР: Това би било много вероятно. Русия вече печели изборни победи на Запад: Брекзит не е руска инициатива, но Русия избра един от лагерите. Същото важи и за Тръмп, с вероятно решаваща помощ през 2016 г. Словакия също току-що избра правителство, предпочитано от Москва. Но победа на Русия би направила победата на проруските партии много по-вероятна в най-важните европейски държави, като AFD в Германия. Присъединяването към властта на тези антиевропейски, криптофашистки партии ще се нормализира.

GEO: Успя ли Русия да изобрети нова политическа система, смесваща авторитаризъм и нови технологии, или сме изправени пред вариант на фашизъм или автокрация?

Т. СНАЙДЪР: Фашизмът винаги е тласкал медиите в определена посока. Мисля, че този технологичен климат е благоприятен за фашизма, особено с интернет. Такъв е случаят с Илън Мъск и Туитър: крайно дясна личност, която присвоява технология, която тласка хората надясно, преди да я трансформира, за да повлияе още повече на потребителите. Разликата може да бъде, че този съвременен фашизъм е по-нихилистичен: за фашизма всичко е борба, няма последна истина, светът е само борба за власт. Днес тази версия на фашизма не изисква от никого да се бие, а само да не вярва на никого.