Коментар на Красина Кръстева:
БСП иска да е алтернатива, да спечели следващите парламентарни избори, но вместо да сплотява редици за постигането на тази цел, прави всичко възможно да изглежда като скарана команда.
Разделена на две – на хората на Корнелия Нинова и на хората на Сергей Станишев. Като през 90-те, когато се делеше на „хора на Андрей Луканов“ и „хора на Александър Лилов“. Или по-късно, когато разделението беше между хората на Георги Първанов и на Жан Виденов.
През всичките тези години БСП или не печелеше избори, или не можеше да задържи спечелената власт. През всичките тези години опонентите й с лекота я натикваха в „комунистическия“ ъгъл, като й припомняха, че за разлика от тях, приеманите радушно навсякъде навън, БСП не я щат нито в Социалистическия интернационал, нито в ПЕС.
Днес социалистите сякаш сами искат да се върнат в онези времена. От което при оформилия се наново двуполюсен модел ще спечели ГЕРБ. Не само заради азбучната истина, че никой не ходи на гости на семейство, в което съпрузите се карат.
Когато отвън изглежда, че социалистическата партия едва ли не всеки момент ще изключи Сергей Станишев от своите редици, това се възприема като разрив с европейската линия. Защото Станишев е президент на ПЕС. Когато той зае този пост, това еднозначно бе възприето като най-голямото признание за реформираността на БСП, на това, че БСП е съвременна лява партия, а не ретроградна посткомунистическа организация. Избирането на Сергей Станишев начело на ПЕС бе триумфът на една столетница. От който тя днес сякаш сама е готова да се откаже.
Най-новата история показва, че социалистите много трудно добиват европейска идентичност, но за сметка на това много лесно я губят. Една фраза за демокрацията от страна на лидера Корнелия Нинова коства победата на БСП на последните парламентарни избори м.г., въпреки устрема на социалистическата партия тогава. Червените тъкмо бяха спечелили президентския вот и сякаш в страната най-сетне бе дошло време за обрат, бе настанал моментът на залеза на ГЕРБ.
Но не стана.
Заради извадени от контекста думи „демокрацията ни отне всичко“. БСП загуби предимство и то не с някакви десет – двадесет хиляди гласа. А с близо двеста хиляди. ГЕРБ зае първото място с 1,147 милиона гласа, червените – второто с под милион (955 490 гласа).
Европейската идентичност е изключително важна за БСП, защото е наследник на БКП. Защото е партията на социалдемократа Димитър Благоев, но и на комуниста Георги Димитров. Защото дори когато на първия ред в парламентарната й група няма нито един бивш комунист (за разлика от ГЕРБ), не минава седмица без някой от управляващата партия (често пребоядисал се бивш комунист) да й припомни я атентата в „Св. Неделя“ през 1925 г., я жертвите на Народния съд през 1946 г., я позицията на Коминтерна по македонския въпрос. С други думи – дори когато средната възраст на депутатите й е под 40 години, БСП трудно сваля комунистическите одежди. И това е основната причина трудно да печели избори. Българите са последователни проевропейци, евроскептицизмът трудно покълва у нас, независимо от носталгията по социалната защитеност на онези времена.
Червените два пъти през последните десет години се доближиха до един милион гласа на парламентарни избори – освен през 2017 г., и през 2013 г. И в двата пъти това се случи, защото за тях гласуваха и десни избиратели, нехаресващи ГЕРБ и търсещи алтернатива (и в двата случая партиите на традиционната десница не влязоха в парламента). Така беше и на президентските избори – излъченият от левицата кандидат Румен Радев спечели и благодарение на хора, определящи се като десни. Напротив, „връщането към корените“, откатът от европейското, за БСП води до мощен отлив на гласове. Както стана през 2014 г., когато червените се сринаха на предсрочните парламентарни избори до 505 527 гласа. БСП трудно ще дръпне електорат от Обединени патриоти, разчитащи на консервативния избирател, защото недоволните от тях, ще потърсят други, които приличат на тях. Ето, Слави Трифонов вече загрява. Тези гласоподаватели не са резерв за социалистите. С тяхна помощ те няма да прескочат милиона, за да имат шанс да победят ГЕРБ.
За да победи, БСП трябва да се утвърди в очите на мнозинството от хората като алтернатива на партията на Бойко Борисов. Но европейска алтернатива. На думи е просто. Още повече, че ГЕРБ управлява от 2009 г. насам почти без прекъсване, завзел е властта в центъра и по места. А властта изтощава. Умората се трупа – не е лесно да отговаряш за всяка дупка по пътя.
Всичко това улеснява целта на социалистите. Те трябва да изглеждат по-компетентни, по-уверени, по-нахъсани, по-бодри от управляващите, за да бъдат предпочетени. Трябва непрекъснато да изненадват ГЕРБ, да ги поставят в обяснителна позиция, да ги карат да изглеждат вехти и изхабени. Червените знаят как изглежда това, минали са по този път. Просто трябва да направят така, че ГЕРБ да изглежда като тях в началото на 90-те. Като ги гледат, хората да казват – писна ни от вас! Били сте компетентни – и докъде ни докарахте с вашата компетентност, какво ни дадохте?!
Това ли прави БСП?
По-скоро не. Напротив. Социалистите са на път вместо „да върнат“ ГЕРБ в 90-те, сами да се отправят натам. Със собствени сили правят ГЕРБ да изглежда единствената последователна проевропейска партия в България.
В управляващата партия могат само да потриват ръце. На фона на бурната разправия в ляво, избирателят няма да забележи бръчките на умора по тяхното лице. Нещо повече – червените сами им предоставят възможност да интриганстват в техните редици (ако искат). Азбучна истина е, че този, който държи властта, разполага с повече лостове за влияние. В това число, в медиите. И неслучайно тук – там се появяват информации или че „опозицията в БСП се готви да вземе главата на Корнелия Нинова“, или че „червени искат Сергей Станишев да бъде изключен от БСП“. И в двата случая, без никакви доказателства – едни хора казали.
На 17 май в София ще се проведе среща на върха ЕС – Западни Балкани. Непосредствено преди нея по традиция ще се съберат и партиите от най-големите политически семейства в Общността. Лидерът на ПЕС Сергей Станишев вече обяви, че ще има такъв форум на левицата. Домакин, разбира се, е БСП. И тя в никакъв случай не бива да изглежда скарано семейство, защото рискува гостите да не дойдат.
Дотогава най-вероятно споровете около Истанбулската конвенция ще утихнат. И когато това стане за БСП едва ли ще бъде печелившо да изглежда в един лагер с патриотите. Защото рискува основните партии от европейската левица или да не пратят представители в София или да правят Б отбора. Факт, който от ГЕРБ ще навират в очите на Корнелия Нинова сутрин и вечер. Както сега с удоволствие разказват своята версия за случилото се на Съвета на ПЕС в Лисабон. Където не са били! Но това не им пречи да подредят случая с гласуването на резолюцията на Съвета в графата „БСП в Брюксел говори и прави едно, а в София – друго!“
И накрая. Социалистите не бива да забравят не само това, че в предизборна ситуация у дома те по-трудно (от опонентите от десницата) изглеждат европейци, но и че европейците по-трудно ги възприемат като такива. ГЕРБ, напротив, и то въпреки десетките бивши комунисти и техни преки наследници в редиците си. Без безрезервната подкрепа на ЕНП, която Бойко Борисов винаги е получавал – още като кмет на София, ГЕРБ нямаше да стане най-силната партия у нас. Защото без помощта на Европейската комисия, доминирана от ЕНП в последното десетилетие, ГЕРБ нямаше как да изработи друга своя любима атака към социалистите. Този път, свързана с еврофондовете - „на тях им ги спират, на нас ни ги пускат“.
Заради всичко това атаката към Станишев, медийните публикации – от „БСП няма да го предложи за президент на ПЕС/за евродепутат“ до „изключват го!“, помагат не само на ГЕРБ. Но и на тези в европейската левица, които смятат, че отговорни позиции не бива да се доверяват на източноевропейци. Но така, лишавайки се от този коз, БСП оставя изцяло на ГЕРБ всички извоювани за страната успехи на ниво Европейски съюз.
Защо го прави, нали иска да е алтернативата, която утре ще победи?!