В това априлско утро Василий Блохин се събуди рано, с тежка глава. Беше спал лошо – тревожеше се за трудната задача, която му предстоеше. Блохин отговаряше за изпълнението на смъртните присъди в Лубянка. От години ръководеше отряда, който наказваше осъдените врагове на народа. Лично бе изпълнил смъртната присъда над стотици врагове, сред които Всеволод Майерхолд, Исак Бабел, Михаил Колцов, също Тухачевски и Ежов. Никога ръката му не бе трепнала, защото знаеше, че служи на справедливото дело на вожда и партията. Но сега партията му беше поставила наистина трудна задача. Да накаже полските военопленници, които бяха вече осъдени от политбюро, тъй като заплашваха съветската власт.
„Татко, ще пиеш ли чай?” – отекна звънък момичешки глас и прекъсна мислите му. Застанала на вратата, дъщеря му го гледаше усмихната, с лице огряно от първото априлско слънце.
„Да, скъпа” – усмихна се в отговор Блохин и с обич я погали по русата глава. После се запъти към кухнята, където младата му съпруга вече бе запалила печката. Блохин я целуна, притисна я към себе си и каза с въздишка:
„Днес заминавам в командировка за около месец. Не знам кога точно ще се върна”.
„Но защо сега ми съобщаваш?” – изрече с изненада тя. „Ще ни бъде трудно сами да се справим за това време”.
„ Не мога да си избирам командировките.” – сви рамене Блохин. Съпругата мълчаливо сложи чаша с чай пред него. Знаеше, че повече не трябва да задава въпроси.
Вечерта на същия ден Блохин заедно с още тридесет колеги пристигна в лагера Осташков, където бяха затворени част от поляците. Веднага започнаха да изпълняват задачата – оборудваха една къща със звуконепроницаеми стени и изградиха допълнителна пристройка, като временен склад.
След два дни, в тихата априлска нощ Блохин започна работа. Препаса се с кожена касапска престилка, сложи кожени ръкавици и шапка. И започна да убива. По двеста и петдесет човека на нощ. Отлично постижение, дори и за офицер от НКВД. Първо снемаха точната самоличност на обречените. След това въвеждаха хората при Блохин, който ги убиваше с изстрел в тила. Временно трупаха телата в пристройката, сетне с камиони ги изнасяха и погребваха в горите.
В следващите двадесет и седем нощи Блохин успешно изпълни партийната задача – отне сам, с ръцете си, живота на седем хиляди души, по двеста и петдесет на нощ. Работата беше изморителна, понякога дясната му ръка и показалец изтръпваха, затова Блохин стреляше в тила на човека с лявата си ръка. Много пъти не успя незабавно да разбие главата на пленника и трябваше да стреля втори път с дясната си ръка. Кожената престилка и ръкавици подгизнаха и натежаха от кръв и плът. Наложи се да доставят нови и това отне време, но Блохин се справи – вече бе автоматизирал действията си и работеше без забавяне.
Осъдените влизаха в малката стая, осветена от мътна, жълта крушка. Блохин ги поглеждаше за секунда и бързо зареждаше оръжието си. Жертвите посрещаха смъртта различно. Мнозина крещяха предизвикателно, други отправяха последна молитва към небето. Останалите гледаха с безмълвни, безумни очи човека с престилката. Някои падаха на колене, лазеха на пода и с ридания молеха за милост. Блохин им помагаше да се изправят и внимателно ги обръщаше с гръб към себе си.
В същото време колегите му също усилено работеха. Защото имаше още осемнадесет хиляди души за убиване. Почиваха само един ден – на първи май. Тогава те се изкъпаха, преоблякоха и отпразнуваха международния ден на работническата солидарност. Но никой от колегите му не изпълни така безукорно партийната задача, както Блохин. Може би затова, само неговото име не беше забравено, макар и в покрайнините на историята. Което никак не е справедливо, тъй като Блохин без съмнение е един от най-добрите изпълнители на смъртни присъди и партийни задачи.
В края на командировката той се изнерви. Започна да убива с досада и нетърпение, защото искаше да се върне в къщи, при семейството си. Блохин беше много привързан към невръстната си дъщеря и младата си съпруга.
Той почина след години, през февруари 1955. Преди това му отнеха генералското звание, заради недостойни действия, несъвместими с генералските пагони. Никой не знае дали някога е сънувал кошмари, дали си е спомнил за някой от многохилядната сива, еднаква редица от смъртници. Може би е мислил за близките си в последните дни. Нека не се питаме как е възможно човек да убие седем хиляди души и да продължи да живее. И да продължи да убива. Но преди всичко – защо малцина днес в света знаят кой е Блохин и какво е извършил.
Та нали той само изпълняваше заповеди!
*************************************************************************
През пролетта на 1940 по заповед на съветското правителство, в гората край Катин бяха убити без съд и присъда около 25 000 хиляди полски военопленници – офицери, лекари, учени, адвокати, учители, писатели, журналисти. За няколко седмици НКВД унищожи половината от полското офицерство и голяма част от полската интелигенция. Десетки години СССР позорно и страхливо отричаше страшното престъпление. Едва в началото на 90-те години на миналия ХХ в. новите руски власти признаха вината на съветските си предшественици.