Юрий Асланов, социолог и управител на социологическа агенция АФИС, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.
- Правителството преживява най-критичния си период от началото на мандата. Това показват данните от последното национално представително проучване на общественото мнение, осъществено от агенция „Афис“. Какъв политически сезон ни очаква? По темата ще разговаряме със социолога и управител на „Афис“ Юрий Асланов. Въпреки нетолкова горещото лято у нас, политическото си беше горещо. Какви са оценките на българските граждани?
- Оценките за заобикалящата действителност във всички направления, особено в икономически и социален план, се влошават. Разбира се, влошаване винаги сме регистрирали в началото на есенно-зимния сезон по обясними причини. Лятото е свързано с по-висок оптимизъм. Но някак си по инерция от политическото лято, това влошаване е по-динамично и по-рязко. Това не е основната причина, заради която правим този извод, че правителството навлиза в най-критичния си период.
- А коя е причината?
- Основната причина е, че данните показват нарастваща подкрепа в полза на идеята за промяна, което се изразява в най-различни направления, в т.ч. и в рязко увеличение на дела на хората, които вече поглеждат към възможността за предсрочни парламентарни избори, т.е. за смяна на властта. Това от една страна. Второ, динамиката на трендовете от началото на годината показват, че е възможно в този политически сезон да настъпи такава промяна поне на ниво обществено мнение. Разбира се, това още не значи, че ще се стигне до предсрочни парламентарни избори, тъй като опозицията все още няма такава подкрепа, че да наложи подобен развой на нещата. Но през пролетта на следващата година, така или иначе, има насрочени избори. Те по същество са национални, макар и за Европейски парламент. Всичко това ще увеличава политическото напрежение, което и без това не е ниско. И в съчетание с, както казах, нарастващите страхове и безпокойства за развитието на икономиката, може да доведе и до социални напрежения, които да се трансформират и в допълнителни политически. Към този момент е трудно да се правят точни прогнози, защото голяма част от тези динамични протести, все още са на латентно ниво. На ниво недоволство, на ниво страх. Все още няма признаци на гняв, който да извади хора на улицата, да превърне енергията в масови протести. Но това може да се случи във всеки следващ момент.
- Какво се случва с дистанцията между основната управляваща партия ГЕРБ и опозицията БСП?
- Дистанцията е вече в неразличими статистически стойности. Това не се дължи на прилив на гласове за БСП, защото има отлив на избиратели от парламентарно представените партии. Т.е. има някакво увеличение на апатията. Това се дължи главно на много резкия отлив от подкрепа за основната управляваща партия ГЕРБ, но и за коалицията „Обединени патриоти“, която е в състава на управляващото мнозинство, от една страна. От друга страна, много интересни са под електоралните оценки вътрешно, в коалиционен план, специално за коалицията „Обединени патриоти“, защото там очевидно, а и това няма нужда да се обяснява дълго, предвид на непрекъснатите разправии, скандали, да го наречем, между коалиционните партньори. Там се забелязва някакво пренареждане на силите и в този смисъл онези от партиите от коалиция „Обединени патриоти“, които по-активно са представени в изпълнителната власт, понасят в по-голяма степен негативи, отколкото сравнени с партия „Атака“, която на този етап, като че ли минава между капките, незасегната от кризата на доверие. Което е интересен феномен и най-вероятно ще трябва да се проследява и бъдещото развитие на този сюжет, на тази интрига по начина, по който тя се развива, защото голямото изпитание пред „Обединени патриоти“ е дали до европейските избори ще успеят да се задържат единни като коалиция и да запазят шансовете си за участие в разпределението на мандатите за Европейския парламент.
- Господин Асланов, очаквате ли настоящите промени да подобрят работата на кабинета, вие наблюдавате процесите, ще има ли и други такива промени?
- Може да се очаква обрат в масовото отношение към правителството, ако то предприеме стъпки в някои направления, по които обществените очаквания са извънредно високи. Но проблемът тук е, че позитивни новини от правителството не се очакват от мнозинството от гражданите. Като че ли те вече са приели, че това правителство е с изчерпан ресурс на доверие. Което се отразява на доверието в останалите институции на властта и най-вече по отношение на най-върховната институция Народното събрание, което за първи път е с най-ниско доверие. Това не е всичко.Недоверието в Народното събрание за първи път е по-високо и в сравнение със съдебната власт и прокуратурата, които обикновено са били на дъното на класацията в общия ранг на подреждането на основните институции на властта. Кои са тези направления? Най-масовото безпокойство е от ръста на инфлацията, с която започна политическият сезон, особено по отношение на цените на основни потребителски стоки от първа необходимост, заедно с очакванията за повишаване на сметки за режийни разходи като ток, парно, вода и прочие. Това увеличава масовите страхове и безпокойства. От друга страна, въпреки оптимистичните данни на статистиката за развитие на икономиката, виждаме че проблемът с безработицата и доходите не излизат от дневния ред като най-важни въпроси и за България като цяло по оценка на хората, и като лични проблеми. Това от една страна. Второ, виждаме придвижване към челото на класацията на проблемите много мощно от началото на годината, проблемите със здравеопазването като цяло и със здравето на хората. Правителството може да произведе положителни новини, но действията са точно в обратна посока,защото да кажем от въпросите по отношение на здравеопазването, които се ползват с най-висока подкрепа, идеите за промяна на системата на здравеопазване, нито една не се предлага от правителството. Напротив, от правителството под формата на идеи за реформи се предлагат точно най-непопулярните идеи. Така че от една стандартна теория е възможно да се спре този срив, тази негативна тенденция, но очаквания, че това ще направи правителството няма, обществени очаквания.
- В тази връзка, има ли възможност електоралната картина да бъде разместена?
- Във всеки следващ момент тя може да бъде разместена - електоралната картина. Разбира се, не по начина, по който в минали години това се случваше внезапно под формата на проява на нови политически проекти, на чудотворци, които изведнъж се появяват и за кратко време бележат моментен успех. Това като че ли по-скоро не е възможно и това не се очаква. Но е възможно да настъпи разместване в подреждането на останалите политически сили.
- И според вас няма терен за проява на нов антисистемен играч в политиката, така ли?
- Към този момент няма, което означава че в следващите няколко месеца не е възможно да се появи. Поне до края на годината това не е възможно. Поне данните от проучването на общественото мнение показват това.
- Господин Асланов, в сравнение с предходни месеци и години, какво ви прави най-силно впечатление от последното изследване?
- Най-силно впечатление ми прави влошаването на масовите оценки за развитието на икономиката, което не кореспондира с официалните информации, с бюлетините на официалната статистика, от една страна. А на мен лично ми прави изключително впечатление големият дисонанс, големият контраст между това, което правителството отчита като свои постижения и одобрението на мнозинството от гражданите, което е просто на другия полюс. Такъв е случаят по два въпроса – единият е за оценката за качеството и достъпа до здравеопазване и качеството на здравните грижи в България. Вторият такъв случай е с оценката на качеството на пътната мрежа. Нещо, което не кореспондира с официалните отчети и оценки на правителството, оценките на гражданите са просто диаметрално противоположни.
- Какво е вашето мнение за нападките между премиера и президента?
- Те пращат лош сигнал към гражданите, объркват ги. Това влияе по-скоро на увеличаващото се недоверие в институциите на властта, но като че ли президентът остава имунизиран от тази криза на доверието, защото той продължава да се ползва с висок рейтинг. Недоверието към него е пораснало, но все пак доверието е много по-високо, отколкото в правителството и в другите основни институции. Той е в началото на класацията. Така че тези престрелки и нападки, освен че са безполезни, както казах, те пращат много лоши сигнали за криза в отношенията между институциите към избирателите. От една страна е така. От друга страна, те не подобряват положението на управляващото мнозинство. Може би самостоятелно не го влошават, но във всеки случай не влошават отношението към президента.