Скъпи ми приятели, във връзка с Европейска столица на културата нашият кмет Иван Тотев написа: „Лодката на критиците потъва рязко и видимо. Всички, които са в нея, да минат от другата страна.“ (цитирам по памет)
Никъде няма да минавам, уважаеми кмете, ще си остана в лодката на критиците, защото ме боли, много ме боли. Боли ме за недовършения площад, боли ме за полуистините, които казвате във всяко Ваше интервю.
Имали сме зали. Зала „Сила“, която и да е тя и където и да се намира… Залата на Драматичния театър. Скапаната, гадна, мръсна, полугодна за ползване Концертна зала. А защо не кажете, уважаеми г-н кмете, че примерно театърът има плътна месечна програма, както и в Камерна зала, така и в голямата им зрителна зала? Защо не ме питате колко пъти моля директора Кръстьо Кръстев за по-големите ми, по-представителни автори, да ми даде Камерна зала? А знаете ли колко ѝ е наемът? 800 лева.
Съжалявам, но аз не продавам домати, аз се мъча да популяризирам българска литература, да създавам имена с моя великолепен колектив. И тези имена да са лицето българско, да са душата му.
Ако в нещо Ви обвинявам, то е, че за няколко години, откакто сме обявени за Европейска столица на културата, Вие не прозряхте колко много имаме нужда от зали, тези, които работим в името на културата. Да бяхте направили кино „Космос“, да бяхте направили Концертна зала, а не да ми препоръчвате залата на ДНА, която е на военните и аз да се чудя как да плащам високия ѝ наем.
Пловдив е велик град, от създаването си до днес той е истинската духовна столица на България и е задължително да облекчите труда на лудички като мен, които искат да правят за града си, да правят за пловдивчани, да правят, въпреки вашето неразбиране и отношението на управляващите към културата.
Да бяхте ни помогнали, да се бяхте опитали да внушите на управляващите да намалят ДДС-то на книгите. Да бяхте направили няколко зали, които да са лицето на този град. И само това ли? Да проумеете най-сетне, че не изграждането на кв. „Каменица“ или разкопания ни до безумие град, и то преди откриването на това важно събитие – са нещата с предимство, които трябва да свършите. И не в 17 тира да влачите 30-метрова кула, а с парите, които плащате, за да я докарате в България, да свършите важни дела, безкрайно необходими на вашите съграждани.
Не е време за критика, защото откриването предстои. Затова ще пожелая на всеки пловдивчанин, на всеки българин, на всеки, дошъл в нашия град – добре дошли в Пловдив, новата Европейска столица на културата, нека усетят духа на града и си тръгнат щастливи от възрожденската, въпреки Вас кмете, атмосфера на нашия град, от усмивката и от откритите лица на пловдивчани, както и от гостоприемството им.
Бъдете благословени, скъпи приятели, и дайте колкото можете от себе си, заради нашия Пловдив!
Автор: Божана Апостолова