За Владимир Путин Мадуро олицетворява Янукович, Кастро и Алиенде в едно. Кремъл ще подкрепя режима във Венецуела до последно, независимо какви ще са последствията за Русия, твърди в коментара си Константин Егерт.
И отново мистериозни самолети, отново Персийски залив, отново много пари. Нещо подобно се случи и преди пет години, когато според няколко уебсайта за проследяване на въздушния трафик самолетът на Виктор Янукович, малко преди позорното му бягство от Киев, отлетя към Обединените арабски емирства, за да да достави нещо очевидно много ценно.
Златото на Венецуела и новият конфликт със САЩ
Истината е, че колкото са по-големи разстоянията, толкова по-големи стават руските самолети и политическите залози. Ако Москва наистина помага на венецуелския диктатор Николас Мадуро да изнася и продава златните резерви на страната, това много бързо може да доведе до нов конфликт със САЩ. Мадуро не е Янукович (поне засега), а Украйна, която Вашингтон споменава спорадично, не е Венецуела.
В нашето политически коректно време не е обичайно да се говори за доктрината "Монро"*, но специалното внимание на Съединените щати към това, което се случва в Централна и Южна Америка, е неоспорим факт. За елита във Вашингтон, ситуацията във Венецуела, е продължение на историческата конфронтация с левите режими, подкрепяни от Москва, която датира от 1959 г, т. е. от завземането на властта в Куба от комунистите, водени от Фидел Кастро. И двамата настоящи съветници на президента на САЩ - по въпросите на националната сигурност Джон Болтън и държавният секретар Майк Помпео - се превръщат в “ястреби”, когато става въпрос за авторитарни режими като тези във Венецуела, Иран и Китай. Те със сигурност няма да оставят Мадуро на мира. Освен това през следващите дни държавите от Европейския съюз постепенно ще трябва да признаят Хуан Гуайдо за временно изпълняващ длъжността президент. Тогава обединеният западен фронт анти-Мадуро ще стане реалност. Путин обаче няма да отстъпи.
Многомилиардната инвестиция в петролната индустрия на една бедна страна е важна, ала не и единствена причина за това. Руският президент - пламенен поддръжник на монетаризма и противник на печатането на пари с цел решаване на социални и политически проблеми, отдавна ще да е наясно до какво води инфлационната политика на Мадуро. Но дори и господарят на Кремъл трябва да разбере, че никое ЦРУ не би могло да „изнасили” венецуелската икономика, така както го направиха Уго Чавес и неговите наследници.
"Кремъл не изоставя приятелите си"
Парите, инвестирани от Роснефт в петролни проекти, никога няма да се изплатят. Ако някой някога е успял да се облагодетелства за своя сметка покрай венецуелските “командири”, така да бъде. Защото ако (и това става все по-вероятно) режимът във Венецуела падне, тогава Роснефт бързо ще бъде заменен от някой ExxonMobil.
Единствената възможност за спасяване едновременно както на венецуелската икономика, така и на режима на Мадуро, е да се назначи Антон Силуанов за вицепрезидент на страната и да се освободи от затвора Алексей Улюкаев, за да оглави след това в Каракас в министерството на финансите. Докато това не се случи - а то няма как да се случи - Мадуро ще продължи да води Венецуела към икономически крах.
Въпреки това Москва няма да се отвърне от нея. В крайна сметка, още от изпращането на руските военновъздушни сили на помощ на Башар Асад през есента на 2015 г. Путин се смята за главен борец в света срещу политиката на Вашингтон за смяна на авторитарните режими. Преживял два Майдана в Украйна и "Революцията на розите" в Грузия, той реши никога повече да не се предава на американските "демократи". Близката победа в Сирия трябваше да го убеди, че това е правилната политика. А сега за него е много важно да докаже отново: "Кремъл не изоставя приятелите си". Сигурен съм, че тайните телефонни линии между Москва и Каракас са се нажежили от съвета: "Не се предавай, Николас! Ако е необходимо, смажете ги с танкове! Нали ви осигурихме с Т-72? Виктор се уплаши в Киев и сега той живее във вила близо до Москва. Николас, и ти ли искаш половин година да гледаш снега през прозореца? Ако не искаш, действай с всички средства."
За последен път Москва влезе в пряка конфронтация с Вашингтон в началото на 1970-те години, когато Леонид Брежнев се опита да превърне Чили във втора Куба, а от президента социалист и довереник на КГБ Салвадор Алиенде - в новия Фидел Кастро. След това САЩ помогнаха на чилийските военни, водени от генерал Аугусто Пиночет, да свалят Алиенде.
Към днешна дата режимът на Путин, който сам е изолиран и санкциониран, се противопоставя на Вашингтон без да има и една десета от ресурсите и световното влияние на Съветския съюз. Сирийските победители не познават пътя назад. А за повечето руснаци това, което се случва във Венецуела, е "конфликт в една далечна страна между хора, за които не знаем нищо". Мисля, че няма да останат за дълго в неведение.