Коментар на Васил Проданов
В условия на криза и разпад на обществата, когато нараства масовата ирационалност, по-големи шансове за успех като политици имат два типа личности, носители на тази ирационалност – с повишено равнище на психопатия, неадекватно его, нарциси или нагаждачи и нищожества, които в нормални времена са в периферията на обществения живот.
Според Световната здравна организация (СЗО) всеки четвърти човек на земята се нуждае от психиатрична грижа. Във времена на криза и разпад вероятно всеки втори, попаднал в политиката, принадлежи към тази една четвърт. Това са хора, сипещи всякакви лъжи и обещания, които се възприемат от ирационалните маси с възторг. Така се засилва ирационалността в обществото, ускоряват се разпадните процеси.
Така стана по време на перестройката и разпада на източноевропейския социализъм. На повърхността изплува неадекватният нарцис и патологичен лъжец Горбачов, който обещаваше „повече социализъм“, а правеше точно обратното. Изплува пияницата Елцин, чиято дейност се оказа много по-бедствена от резултатите от войната на Хитлер срещу СССР – демографските и икономическите загуби са по-големи в сравнение с Втората световна война.
Така стана и у нас през последните десетилетия, когато куп нищожества, решили, че сега е времето да ударят келепира, станаха перестройчици, баш „демократи“, „десни“ и „леви“ политици. Но сериозният анализ на психопатологията на българския преход към капитализъм тепърва предстои.
Подобна тенденция наблюдаваме в момента и в глобален план. Като цяло пада качеството на излизащите на повърхността политици. В ЕС упадъкът и кризата са неотделими от спада в равнището на експертността и увеличаването на неадекватността и егоизма на тези, които стоят по ръководните му върхове. Затова и доверието в политиците днес е най-ниското, откакто изобщо се мери социологически отношението към тях. В голяма част от страните между 50 и 90% от хората приемат политиците за мошеници, преследващи своите интереси, за корумпирани и лъжци. Неслучайно в държави с по-висока кризисност на преден план излизат палячовци и смешници, като Пепе Грило в Италия и Володимир Зеленски в Украйна. За ирационализираното масово съзнание те като че ли изглеждат по-привлекателни от наличните в момента политици.
В Америка президент стана човек, който между 2004 и 2015 г. бе шоумен в популярните реалити шоута „Стажантът“ и „Звездният стажант“, участник в десетки филми и телевизионни епизоди, научил се да играе всякакви измамни роли, да се преструва и да се прави на какъв ли не, носителят на несекващи скандали Доналд Тръмп. Политическите му опоненти говорят за него като за психопат, нарцис и патологичен лъжец. Създали са специални сайтове, които броят лъжите му. Ползвайки данни от такъв сайт, наскоро „Вашингтон пост“ съобщи, че за 828 дни Тръмп е произнесъл 10 111 лъжи (1).
У нас още няма сайт, който да брои лъжите на политиците на прехода към днешния български периферен, компрадорски и клептократски капитализъм. Много интересна би била такава равносметката, от началото през 1989 г., когато „времето беше тяхно“ и ликвидираха селското стопанство с крясъци, че това бил „хубав ден за българската демокрация“, до наши дни, когато партиен лидер обяви, че сме стигнали най-високото равнище на индустриализация, каквото сме имали, според него, през 1944 г.
Който пръв се осмели да създаде такъв сайт, ще се сдобие с голяма популярност и ще допринесе донякъде за разсейването на идеологическата мъгла, дрогирала българското общество. А телевизиите може би е добре да поспрат да канят втръсналите на всички политолози и да се обърнат към психопатолозите. Засега само психиатърът Николай Михайлов се опитва да обяснява психопатологията на това, което е известно с либералната идеологема „преход към демокрация“, но водещите медии вече са под такъв контрол, че повечето не смеят да го канят.
В този контекст искам да кажа нещо за една от последните лъжи на Тръмп, който не спира да говори как от Мексико идвали много емигранти и той прави всичко възможно да ги спре. Преди седмица дори обяви, че предприема протекционистки мерки, като вдига митата в търговията с Мексико. По този повод Джей Тимънс, председател на Националната асоциация на производителите в САЩ, заяви: „Взимосвързването на търговията, митата и проблемите на имиграцията създава политика от типа на коктейл Молотов…“ И смята, че така Америка ще загуби много милиарди долари.
Всъщност, докато нашите либерали и „демократи“ ревяха как паднала „тоталитарната“ Берлинска стена, Съединените щати – техният образец за свобода, изградиха десетки пъти по-голямата „Тортилена стена“ с Мексико. По нея бяха избити десетки пъти повече хора, но никой не казва, че е „тоталитарна“. Обичайното либерално идеологическо лицемерие – когато ти изграждаш стени и убиваш хора по тях това е „свобода“ и „демокрация“, а когато някой прави това в десетки пъти по-малки размери, той е „тоталитарист“.
Но тук по-важното е друго.
Тръмп плаши с емигранти от Мексико,
но мълчи за обратната тенденция
Истината е, че днес повече американци предпочитат да отидат в Мексико, отколкото мексиканци в САЩ. Става дума за две основни групи мигранти – временни и постоянни.
Всекидневно десетки хиляди американци вървят към Мексико, за да търсят по-евтино и достъпно здравеопазване и лекарства, каквито в САЩ им липсват. Само в един от многото пропускателни пунктове – Юма, в щата Аризона, около 6000 американци пресичат всеки ден границата, за да се лекуват в Мексико. Крайграничните градчета в Мексико притежават най-много зъболекари на човек от населението в света, тъй като обслужват „зъбни бежанци“ от Америка, където около 74 милиона души нямат нужните пари за стоматолог и са принудени да ходят в чужбина, за да се лекуват (2).
Не по-малко мощна обаче е вълната от постоянни емигранти, напускащи САЩ. Между 2009 и 2014 г. един милион мексиканци, заедно с децата си, живели преди това в САЩ, са напуснали и са се върнали в Мексико, предпочитайки собствената си страна пред Америка. При това броят им непрекъснато расте. Само през 2017 г. броят на мексиканците, напуснали САЩ, е с около 300 000 повече, отколкото придвижилите се в обратна посока. Около 800 000 души, родени в САЩ, днес са се преместили в Мексико и техният брой днес е четири пъти по-голям, отколкото през 1990 г.
Голяма част от американските емигранти в Мексико са нелегални, но за разлика от администрацията на Тръмп мексиканската държава не възнамерява да ги гони, нито да прави политика от това (3). При това броят на американците, напуснали САЩ и живеещи в Мексико, е така голям, че на редица места не е необходимо да учат испански, тъй като са обединени в свои организации и общуват помежду си – от Ротари клуб, през танцови клубове до клубове на „Анонимните алкохолици“.
САЩ са имигрантска страна, възникнала от движението на хора към американския контенент в продължение на няколко века. Сега обаче ситуацията се променя. Според данни на американската агенция „Галъп“ броят на тези, които днес искат да напуснат САЩ, е рекорден в американската история. Проучвания през 2017 и 2018 г. показват, че 16% от американците биха искали да напуснат САЩ завинаги, ако това им е възможно. За сравнение, по времето на Обама това желаят около 10% от тях. 40 % от младите жени до 30 години биха искали да емигрират. 22 % от американците, които не одобряват Тръмп, биха искали да напуснат САЩ, но на същото са готови и 7% от тези, които го одобряват. Нарастващото неравенство кара и увеличаваща се част от по-бедните американци да искат да напуснат САЩ – близо една трета от 20-те процента от най-долната част на подоходната йерархия на страната желаят да емигрират и да намерят по-добър живот някъде другаде (4).
Тръмп иска да прави „Америка отново велика“, а все повече американци не му вярват и искат да напуснат САЩ. Sic transit, gloria mundi! Да, така отминава световната слава!