В началото на изминалия вече месец юли от ФАКТИ стартирахме своя инициатива, която нарекохме ''Гласът на българите в чужбина''. Първият ни разговор, който бе с българина живеещ в Германия Марин Ташков, предизвика сериозен интерес сред Вас читателите на ФАКТИ. Днес, в самото начало на месец август, Ви представяме и втория разговор от нашата инициатива ''Гласът на българите в чужбина''. Той е с българката Татяна Кристи, която от почти три десетилетия живее на територията на Съединените американски щати.
- Г-жо Кристи, много хора се шегуват, че са се или искат да се евакуират от България. Вашето напускане на страната може ли да се нарече евакуация? Ако - да, от какво се евакуирахте?
- Евакуация не е точната дума за мен. Би била точна, ако това ставаше сега, когато десетки хиляди хора, особено млади, напускат България, защото не виждат перспектива за себе си, не очакват достойно заплащане и намиране на работа, отговаряща на квалификациите им. Не може висококвалифициран труд в България да е на същото ниво както неквалифициран. Не може да обявяваш, че търсиш продавачка с три чужди езика и да ѝ даваш 600 лв. заплата, както не може да очакваш, че някой ще ти работи в Академията за тези същите пари и ще създаде някакъв качествен продукт.
Не може да не спазваш трудовото законодателство и да наемаш хора на минимална заплата, за да им плащаш минимални осигуровки, не може да им кажеш, че за заплатата си ще работят вместо пет, шест дни в седмицата, защото някой „чорбаджия“ си мисли, че това е ОК и знае, че държавата няма да го санкционира. Не може да даваш надник 25 лв. в хотела си за чистачка и да я товариш като кон по 10 часа на ден. Не може да даваш на ромите по-малки заплати за същата работа. И в същото време не може да храниш огромна администрация, където често заплатите са по-високи от тези в бизнеса. За мнозина службичка в държавната администрация на средно или по-високо ниво (почти винаги уредена с връзки) си е житейска цел за нищоправене. Там обикновено кацат многолюдните семейства на хората във властта, защото България е в родово-общинния строй в това отношение – родата е обикновено в общината. Хората, които не искат да живеят в страна управлявана от малограмотни и агресивни простаци, плюещи на законността, под прикритието на ''евроатлантизма'', си тръгват, т.е. евакуират се. Логично е.
Но това не се отнася за мен. Аз напуснах България през 1990, защото отидох да уча в САЩ, след като спечелих стипендия. Не съм тръгвала с намерение да оставам, но така се стекоха обстоятелствата. Когато настъпи икономическият колапс, купоните, хиперинфлацията, мутренският произвол, Виденовата криза, майка ми каза, да не се връщам. Каза ми, че е страшно в България. Не знам дали разбирате колко е трудно за една майка да каже това на детето си, без да знае дали ще го види отново, защото светът тогава все още не беше отворен, визи се вземаха трудно. Да не говорим, че нямахме никакви финансови средства, но през годините аз никога не съм губила връзка с България. Когато аз се постабилизирах, започнах често да пътувам и в последно време мога да си позволя да прекарвам по-дълго време в страната. През годините, особено в началото, съм опитвала дори да си намеря работа в България, но понеже, нито имах връзки, нито ползвах протекции, никой не прояви интерес към мен. Та така, останах да си живея и работя в САЩ, където пък хората ми харесваха CV-то и професионалните ми квалификации. Та затова има евакуация от България, особено днес, защото очакванията страната да стане правова и развита европейска демокрация се провалиха. В момента наблюдаваме невиждан регрес.
- Оправда ли Америка предварителните Ви очаквания? Всеки е чувал, че САЩ се сочи като страната на неограничените възможности. Така ли е наистина?
- Зависи кой как иска да живее и какво може да предложи. Определено американците плащат по-малко данъци от европейците, но пък в социално отношение средната им класа страда повече от липсата на достъпно медицинско осигуряване и други социални политики, които са даденост в други демокрации. В страната се работи много, бизнес етиката е издигната в култ. Лесно се създава и прави бизнес. Но пък, за да е първата икономика в света, тези хора са като машини. Иновациите и технологиите не могат да се правят в страна, където „ракиеното време с хора на маса“ е свещено. В социално отношение в САЩ хората са независими индивидуалисти, свикнали да разчитат на себе си, а не на системата. Това е добре и лошо за мен лично, защото на мен винаги ми е липсвала южняшката европейска непринуденост в отношенията. Хубавото е, че пък няма досадници, които могат да ти позвънят на вратата по всяко време и да ти кажат - ''идвам ти на гости, защото минавам от тук''. За мен това не е ОК. Този комунален манталитет, останал от комунизма, ужасно ме дразни - всеки да си навира носа в живота на близки хора и да очаква някаква племенна скаченост. Не, мерси.
- България от своя страна оправдава ли очакванията Ви относно начина, по който се развива тя днес? Ако всъщност смятате, че се развива?
- Ами не. Най-доброто, което ѝ се случи е да влезе в Европейския съюз и да стане част от НАТО, но това не се оказа панацея. Виждаме, че изостана драстично икономически от останалите страни от бившия социалистически блок, които са също в Съюза, дори от тези, които влязоха там след нея. А по свобода на словото е на срамното последно място. По-назад е дори от Македония, Албания и други страни от региона, които още не са приети в Европейския съюз. Виждаме, че климатът за инвестиции в страната е повече от враждебен. Чужди компании търсят по-благоприятна среда. Дори не ги блазни евтината работна ръка. И това е защото в България няма върховенство на закона, че той не е еднакъв за всички, че съдебната система е бухалка за неудобните на статуквото – в политически и икономически аспект. В момента наблюдаваме произвол в съдебната система.
Една от причините е неосъществената лустрация и декомунизацията на страната, а също и прекратяването на политическите ѝ зависимости от репресивния режим на Кремъл, който всъщност е една овластена мафия, която от своя страна е крепител на олигархията в България. Днес Народното събрание е монолитно. Тоест там няма реална опозиция, то е клуб по мафиотски икономически интереси, които се разпределят между ГЕРБ-ДПС-БСП и притурките им. Аз ги наричам БКП-обединени, стъпили на бившия репресивен апарат около кръговете на Държавна сигурност и произвели милионери-престъпници. Държавата е превзета от тези хора. Въпросът е дали гражданите ще се събудят и ще си я вземат обратно или ще си живуркат в мизерния си екзистенциален комфорт, където мутри ги правят на луди и им се подиграват. Това според мен е въпрос на достойнство и личното усещане за свобода.
- В момента сте в България. Случва ли Ви се да правите сравнения между тук и там? Ако го правите, то до какви изводи стигате?
- Сравнения не могат да се правят между тези две държави в икономически план. Не искам да правя такива и в политически, защото САЩ е президентска република. Не искам България да се стреми да копира САЩ, защото не всичко в САЩ ми харесва. Искам да тръгне по своя си път – като независима и горда нация, където има разделение на властите и независим съд (както в САЩ), където законът е еднакъв за всички – от последния бездомен до последния милиардер. Където има толерантност към различните. Всъщност това, което най-много ми харесва в Америка е толерантността и постоянната отчетност на властта. Рано или късно президентът си тръгва, властта се сменя и идват нови. Нацията непрекъснато се подновява, а върховенството на закона създава икономически блага.
- Вие творите в областта на политическата сатира, а това е нещо доста непопулярно у нас. Защо го правите и всъщност защо според Вас политическата сатира отсъства в родната ни страна?
- Политическата сатира ми е хоби и отговор на безобразията в България. Въпросът защо такъв жанр не съществува у нас е реторичен. Когато няма достатъчно демокрация и свобода на словото, няма и политическа сатира, защото тя причинява силна болка на властта. Моите сатирични клипове са силно повлияни от американската и британска сатира – Стенд ъп комеди, комедийни сериали и забавни предавания. Имам един куп сатирични кумири, които не са задължително актьори – например, обожавам интелигентния хумор на Judge Judy, която е съдия и на Бил Мар, който е журналист, но в същото време и много талантлив сатирик. Сатирата не е за всеки. За да се разбере, тя първо изисква по-висок интелект, както и добра информираност за света. Аз бих казала, че тя е висшият пилотаж на хумора и затова е предизвикателство за всеки, който я прави, защото той има срещу себе си много взискателна и интелигентна публика.
Причините, че скечовете ми често се вземат за реалност са много – първо, защото в България никога не е имало традиции в тази област и второ, защото народът е масово неинформиран или дезинформиран и затова не може да разбере контекста на подигравките ми. Общо взето възприятията на много са на ниво „Многострадална Геновева“, където публиката иска да набие ''лошите'' герои на сцената, защото ги мисли за истински. Много не могат да схванат гротеската и хиперболата в сатиричните ми видеа, защото са се нагледали на какви ли не идиотии в България и смятат, че вече абсолютно всичко е възможно, а това е така, защото обществото от години избутва на повърхността хора от отходните си води, гнусната утайка, която ужасно се страхува от свободни и образовани хора с критично мислене.
- В САЩ как приемат този израз на ирония към политиката и политиците?
- В развитите демокрации не може без политическа сатира. Тя е необходимо зло за властта, защото е неин коректив. Политически сатирици пълнят многохилядни зали там, защото хората обичат да се подиграват с политиците си. Така ги държат изкъсо и не им дават да се отпуснат особено. Най-големият сатиричен имитатор на Джордж Буш-старши - Дана Карви стана много добър личен приятел с президента и дори прави скечове заедно с него, независимо, че Карви правеше много пареща сатира за Буш, особено за военните действия в Персийския залив. За сравнение, тук имахме един много безобиден и сладък имитатор на нашия премиер - Ненчо Балабанов. Скечовете му необяснимо изчезнаха от ефир. От ефир изчезнаха и много други хора, които не са удобни на уродливото статукво. Аз, обаче, нямам намерение да изчезвам. Имам си Фейсбук канал за комуникация с хора, които харесвам, които ме подкрепят и се радват на това, което правя, а те са десетки хиляди и всеки ден стават все повече. Страницата ми във Фейсбук се казва ''Лютинка Бори Мрака". Хейтърите и тъпаците не ме интересуват. Блокирам ги.
- Очевидно е, че сте човек, който се интересува от политика. Каква е българската политическа реалност през Вашия поглед?
- Уродлива е. Едни и същи хора, с едни и същи мафиотски обвързаности, са яхнали държавата. Едни и същи хора, които се радват на безнаказаност и векуване в политиката заради това, че се чувстват безнаказани. Същите тези, които създадоха законите-бухалки за Специализиранaта прокуратура и съд и ги напълниха с безскрупулни и зависими ченгета, същите тези, които не искат реформа в съдебната система, защото искат безнаказаност, докато вършат престъпленията си. Същите тези, които се опитват да пробутат Иван Гешев за главен прокурор. Същите тези, които не вкараха нито един политик в затвора за корупция, същите тези, които ни държат на последно място по почти всичко в ЕС, същите, които овладяха медиите и ги напълниха с пълзящи и продажни насекоми, които се мислят за ''журналисти''.
Същите, които купуват избори и не влизат в затвора, които убиват хора и не влизат в затвора, които малтретират хора извън омертата си и не влизат в затвора. Същите, които искат да няма разделение на властите и смятат по комунистически навик - обвинените за виновни преди съд и присъда. Тъжното е, че тези могат лесно да се разкарат, ако има силно, многобройно гражданско общество и истинска политическа опозиция. Очевидно е, че едното и другото са много слаби днес. Поне засега. Защото ако не беше така, страната би трябвало да се тресе от протести. Повечето хора са изпаднали в безразличие и апатия, чакат други да им свършат работата. Не става! Защото докато чакат, ще се озоват в режим като на Путин, който само бие, трови и убива тези, които предпочитат законността, свободата и демокрацията.
- Напоследък в България се заговори, че напусналите я се завръщат у дома. Имате ли впечатления по този въпрос? Дали това наистина е така?
- Не знам какви са точно данните на заминаващите спрямо завръщащите се, но по броя на българите в чужбина се вижда, че огромна част от нацията не желае да е на територията на България. Аз лично знам, че доста хора се завръщат. Има основно две групи такива. Младежи, които са се изучили в чужбина и искат да опитат в България, защото тук се чувстват по-добре, както и по-възрастни хора, които вече имат финансов комфорт и могат да си позволят да живеят в България по-дълго. Има и специалисти, които работят от разстояние - особено в IT сектора - живеят в България, а работят за клиентите си в чужбина. Има и хора, които са се пенсионирали в чужбина и решават да прекарат остатъка от живота си в България. Има всякакви хора, но засега основно виждаме напускащи вместо пристигащи. Дано това се промени.
- Какво би Ви мотивирало някой ден да се завърнете за постоянно в България?
- Предложение за работа, което не мога да откажа. Съмнявам се това да се случи обаче. Ако трябва да се размечтая, много бих искала да съм продуцент на телевизионно сатирично шоу. Гарантирам, че би било най-гледаното в България и би печелило много пари, но, знам, че с тези лакейски медии, това няма как да се случи. Истината е, че в областта на медиите, комуникацията и пиара - моята експертиза - в България има още много какво да се желае. Бих приела покана по проекти в тази насока. Тръпка ми е не само да пиша, но също и да преподавам. В смисъл би ме мотивирало някакво предложение, което има някаква социална и обществена кауза, която намирам за смислена.
Аз не се чувствам откъсната от България. Често идвам тук, мога да си позволя да стоя за по-дълго. Потръгна проектът ми със сатиричното ми шоу на сцена - ''Многото Лица на Татяна Кристи''. След шоуто в София, ще бъда на сцена и във Варна на 16 Август. Това ми дава вътрешно удовлетворение, защото много хора оценяват това, което правя - а то не е лесно, защото го правя съвсем сама, без спонсори и каквато и да е помощ. Надявам се един ден този проект да се разрасне, но за това трябва да се отдели повече време, по-сериозно финансиране и да се привлекат повече хора.
- Вярвате ли, че един ден българската демокрация може да доближи американската такава?
- Какво е демокрация? Модерна конституция, полагаща основите на правовия ред, гарантираща човешките права, плурализма, разделението на властите, равенство пред закона, равен достъп до властта, свободата на словото и т.н. Демокрацията е народовластие чрез честни избори. Законите на западните демокрации днес са доста подобни. Българските са съобразени с директивите на Европейския съюз, международните конвенции, които подписваме са съобразени с Европейския съюз до голяма степен. Тоест на хартия ние си имаме доста добра рамка за демократична държава. Но само на хартия. Понеже в България няма разделение на властите, този проблем се задълбочава и ние се отдалечаваме от западните демокрации. Законът се прилага избирателно и не всички са равни пред него, няма го чувството за държавност, а по-скоро за държавен произвол.
Българското управление се лашка между тотален хаос, безхаберие и анархия, до управление, напомнящо тоталитарен режим. Затова и се появи определението ''демократура'', което е хибрид между демокрация и диктатура. Много добро попадение. България ще стане нормална демокрация, когато се смени това управление, когато се направи ново Велико Народно събрание и промени Конституцията основно по отношение на съдебната власт, правомощията на главния прокурор, защото от него започва и свършва правовата държава - когато прокурорът не преследва престъпници във властта, а ги поощрява, не може да имаме правова държава. Прокуратурата в България работи по съветски модел. Не случайно ѝ казват Вишинска прокуратура - с недосегаем прокурор, на който не може да се държи сметка, който назначава местни прокурори, който кадрува в съдебната система, който, ако е корумпиран, е просто един изпълнител на мафиотски поръчки.
Убедена съм, че България ще стане по-добро място някой ден - с нови и чисти хора. С нови истински апостоли, готови на саможертва, които да създадат истинска опозиция и да събудят гражданското общество. Това няма да стане от партийните централи, а от долу, от нови и необвързани хора, които ще успеят да създадат широк демократичен фронт, който да превърне България в каквото заслужава да бъде, защото смятам, че в нея почтените и добрите хора са все още мнозинство.