Принуждавайки Чехословакия да се предаде на Хитлер, западните демокрации, участващи в Мюнхенската конспирация, са наясно, че те разрушават структурата, която може да стане основна в системата за колективна сигурност в Европа. Това се отнася за съветско-френските и съветско-чехословашките договори за взаимопомощ от 1935 г., които имаха характер на тристранно споразумение. Въпреки това, антисъветството на западните лидери и желанието да насочат Хитлер срещу СССР зачеркнаха подобни съображения.
„Мюнхенци” биха могли да се опасяват, че Москва няма да се придържа към член 2 от протокола за подписване на споразумението с Чехословакия, според който задълженията за взаимопомощ ще влязат в сила, само ако помощ на жертвата на атаката „бъде предоставена от Франция“ и предостави такава помощ самостоятелно. За да помогне на Чехословакия обаче, Червената армия трябваше да премине своята граница, тоест да премине през територията на Полша. И в Лондон, и в Париж, и в Берлин знаят, че Варшава няма да даде съгласие за това. Полският посланик в Париж Ю. Лукасевич на 21 май 1938 г., т.е. шест месеца преди Мюнхен, информира американския си колега У. Булит: страната му незабавно ще обяви война на Съветския съюз, ако изпрати войски през полска територия до границите на Чехословакия.
Вдъхновена от плячката, която Полша получава в резултат на разделението на Чехословакия - анексията на Тишинска Силезия, Орава и Шпис, Варшава мечтае да раздели СССР. „Разчленяването на Русия лежи в основата на полската политика на Изток ...“, съобщава през декември 1938 г. разузнавателният отдел на нейния Генерален щаб. „Полша не трябва да остане пасивна в този прекрасен исторически момент ... Основната цел е да се отслаби и да победи Русия”. И месец по-късно, през януари 1939 г., полският министър на външните работи Йозеф Бек декларира пред Фон Рибентроп: „Полша претендира за съветска Украйна и достъп до Черно море“.
Този курс, създаден при Пилсудски, след като той дойде на власт в резултат на държавния преврат от 1926 г., беше насочен към намаляване на територията на СССР до размера на Русия през 16 век. и разширяване на сферата на влияние на Полша на изток чрез създаване на федерация от Финландия, балтийските държави, Беларус, Украйна и други.
Когато съветското правителство се съгласи да подпише проекта на четиристранната декларация на Великобритания, СССР, Франция и Полша, предложен от Лондон на 21 март 1939 г., според който четирите държави се ангажираха да се „консултират относно стъпките, които трябва да се предприемат, за да се противопоставят на действията“, представляващи заплаха за политическата независимост на всяка европейска държава ”и засягащи мира и сигурността в Европа, Полша се съпротивлява. Лондон веднага се възползва от това и отказа собствената си оферта.
Полша оказва фатално влияние върху съдбата на военната конвенция на СССР, Великобритания и Франция, която, ако беше подписана, щеше да спре Хитлер. Московските преговори за сключване на подобна конвенция са проведени през август 1939 г. Всичко зависи от положителното решение на „кардиналния въпрос” - съгласието на Полша и Румъния да пуснат Червената армия през своята територия. Докладът на подкомитета на английския комитет на началник-щабовете, представен на кабинета на министрите на 17 август 1939 г., съдържа препоръка: „Сключването на споразумение с Русия ни се струва най-добрият начин за предотвратяване на война. Успешното сключване на този договор без съмнение ще бъде застрашено, ако предложенията, направени от руснаците за сътрудничество с Полша и Румъния, бъдат отхвърлени от тези страни ... От наша гледна точка, ако е необходимо, трябва да се окаже силен натиск върху Полша и Румъния, така че те да се съгласят предварително за използването от руските сили на тяхна територия в случай на нападение от страна на Германия”.
В телеграма, изпратена в Париж на 15 август, преговарящият френски посланик в Москва Е. Наджияр пише: „Те ни предлагат точно определена помощ на Изток и не поставят допълнителни искания за помощ от Запада. Но съветската делегация предупреждава, че Полша, с отрицателната си позиция, прави невъзможно създаването на фронт за съпротива с участието на руските сили”.
В резултат на това „кардиналният въпрос“ така и не е решен: Варшава и Букурещ отказват да пуснат съветските войски да преминат. Но западните демокрации не искат да ги убедят да вземат решението, жизненоважно за Европа и света. Вечерта на 19 август маршал Е. Рийдз-Смигли казва: „Независимо от последствията, нито един сантиметър от полска територия никога няма да бъде окупиран от руските войски“. Външният министър Й. Бек казва на френския посланик във Варшава Л. Ноел: „Няма да позволим под каквато и да е форма ... не бихме могли да обсъждаме използването на част от нашата територия от чужди войски”. И същите тези политици, няколко дни по-късно, започнаха да твърдят, че пактът Молотов-Рибентроп е дал на Хитлер „зелена светлина“.
Пактът за ненападение между СССР и Германия през 1939 г. е отдавна обявен за спусък на Втората световна война от западните политици. Те не могат да понесат мисълта, че с този договор Сталин блестящо надмина западните "партньори" - участници в Мюнхенското споразумение с Хитлер! Русия не е поканена от полската страна на тържествените траурни събития по случай 80-годишнината от избухването на Втората световна война - нападението на Германия срещу Полша: те казват, че СССР е нарушил международното право през 1939 г. и Германия е поканена на тези събития във Варшава. Вероятно Варшава вярва, че Хитлер, изпратил войските си в Полша на 1 септември 1939 г., е действал като пазител на международното право.
Превод: В.Сергеев